Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.
Искаме да разкажем за тези учители.
„Химията е като хубавите жени. Трудно достъпна и не е за всеки.” Така започва разговора ни с Николай Стоянов, 43-годишен преподавател по химия на деветите класове на Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов” в София. Целият му петнадесетгодишен стаж като учител е минал в това училище. По химията го е запалила учителката му Мария Раковска от 105 СОУ „Атанас Далчев”. „Феноменална жена – уникален интелект със страхотно чувство за хумор. Вдъхва респект. Приковава вниманието. И до днес като я видя, се изпъвам по шевовете. Единици са вече учителите като нея”, споделя Стоянов и обяснява защо. Гилдията застарява, няма достатъчно пари в тази професия, а трудът е тежък. „Ако си актьор, правиш дубъли, докато сцената се получи. Даскалът няма право на дубъл. Излизаш пред публика, част от която е апатична, враждебна или просто не й е до теб – Гошко се е влюбил, Ани ще ходи в мола след часовете и мисли само за това, Сузи е чатила до зори с приятели и едва гледа. Хлапетата са безпощадни. Усетят ли обърканост и некомпетентност – няма дубъл. Усетят ли неточно отношение – също. Не понасят и да ги лъготиш. Ценят откровеността, трябва да имаш смелостта да признаеш, че и ти не винаги всичко знаеш.”
Като говори за себе си и колегите, Стоянов използва думата даскал. Защото през Възраждането да си даскал е означавало много, а днес да си учител не означава почти нищо. „А и вижте закона за училищното и предучилищно образование. Там почти я няма думата учители. Подменена е с педагогически специалисти.”
Стоянов припомня, че първите учители в човешката история са били жреците. Проводниците на познание. Според него да си лекар е призвание, да си даскал е диагноза – или ставаш, или не. „Ако не успяваш да преведеш на техния език материята, на която си проводник, ходи да копаеш картофи. И без това гилдията е пълна с пишман учители.”
Казва, че преподаването следва законите на химията и физиката. Двупосочен процес е – като в квантовата физика, където наблюдаващият променя обекта на наблюдение и предметът на наблюдение променя наблюдаващия.
Писнало му е да слуша, че съвременните деца са по-мързеливи и трудно се концентрират в предмети като химия и физика. „Те просто са по-различни от нас, както ние сме били по-различни от нашите родители и преподаватели. Определено харесват физиката и химията, просто часовете за природо-математическите предмети в нашата образователна система са малко. А точно тези предмети създават нагласа и навици за мислене. При тях най-често го има въпросът „Защо”.
Стоянов припомня, че най-големите философи в съвременната западна цивилизация са физици по образование. Пирамидите в Египет са ги правили инженери. Технократи са вдигнали най-удивителните храмове. Микеланджело едва ли е щял да направи гениалните си скулптури, ако не е познавал структурата на мрамора. Философията и литературата ни правят хора, а точните науки ни правят цивилизация, обобщава.
Според него, нашата образователна система, в която за най-елитни се смятат езиковите гимназии, произвежда емигранти. „Езиковите гимназии произвеждат перфектните емигранти. Колосален брой часове по чужди езици, добра компютърна подготовка, обучение, даващо прилична обща култура – малко биология, малко етика и право, малко история и география. И навици за послушание, защото хуманитарното образование не създава критично мислещи хора.”
Опонирам, но Стоянов изтъква аргументи. Критичното мислене се постига само по един начин – когато подлагаш всичко на съмнение. В точните науки всяко ново откритие е резултат на отричане на съществуващи теории. Изучавайки природо-математически науки, развиваш логично мислене и винаги си задаваш въпроси.
Припомням нашумялата през 80-те години на миналия век книга „Двете култури” на Чарлз Пърси Сноу, в която авторът (възпитаник на Кембридж) анализира пропастта и демонстрацията на взаимно високомерие между хуманитарите и природоматематиците.„Много пъти съм присъствал на събирания на литератори, които с подчертано удоволствие са изразявали своето възмущение от литературната неграмотност на учените от техническите специалности. Един или два пъти не издържах и запитах кой от тях би могъл да обясни в какво се състои вторият принцип на термодинамиката. Отговорът беше мълчание. А аз питах нещо еквивалентно на въпроса: „Чели ли сте поне една творба на Шекспир?”. Вярвам, че ако бях попитал нещо още по-просто, например: „Що е то маса или ускорение?”, което за учените е еквивалент на въпроса: „Можете ли да четете? – най-много един от десет високообразовани интелектуалци би разбрал за какво му говоря.”
Според Стоянов, и днес у нас т.нар. хуманитари се отнасят пренебрежително към точните науки и въобще към точните занимания. Недооцененото професионално образование е голямата му мъка и болка. „Вече няколко образователни министри уж декларират добро отношение към професионалните училища, но истината е, че оцеляваме въпреки тях. Наскоро министър Кунева в едно изказване се издаде, че смята професионалните училища за място, където отиват некласиралите се в елитните езиковите гимназии деца. Аз съм жив свидетел на геноцида на професионалното образование.” Твърди, че има честта да преподава в едно от най-страхотните училища, с най-креативната и енергична директорка Мирела Хитова. Благодарение на нея и на колегите му училището работи по няколко образователни европейски проекти и учениците имат реални стажове и практики в чужбина.
„Ето, че и вие произвеждате бъдещи емигранти”, контрирам. „Ние произвеждаме професионалисти, които могат навсякъде да имат препитание. Не произвеждаме нищо неправещи и безработни хора”, е отговорът на Стоянов.
Той е и ръководител на направление „Информационно-комуникационни технологии” в Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”. Но е противник на всякакво прекаляване с технологиите. Убеден че, че прекалената визуализация осакатява абстрактното мислене . „Технологиите убиват любопитството, а то е движеща сила на всеки прогрес. Международно изследване неотдавна установи, че най-добро абстрактно мислене има в държави, в които най-малко се използват информационни технологии.” Подкрепя с пример. Намираме един четящ човек и един, който поема информация предимно визуално, чрез мултимедии. Караме ги да си представят права, която сече равнина под ъгъл от 45 градуса. Четящият визуализира веднага, на мултимедийния му е трудно да си представи картината.
В имейл адреса на Николай Стоянов има името Ханибал („Защото е гениален.”) и цифрите 379 – заемка от „Властелинът на пръстените” на Джон Толкин. „Три пръстена за елфите крале под този небосвод и седем за джуджетата в дворците им от камък, да вземат девет хората със краткия живот – един за мрачния владетел с трон от черен пламък…”
Учителят химик обича да чете фантастика, любими са му Тери Пратчет и Аркадий и Борис Стругацки. В младостта си е работил и други неща. След като завършва физика и химия в Софийски университет през 1997 г., пет години се препитавапо строежи и като готвач. Учител е от 2002 г.
Питам го дали е щастлив. Отговаря като истински философ: „Ако човек има уникален късмет и е целунат от Господ, ще му се случат 3 неща в живота. Ще разбере кой е. Ще разбере какво става от него. И ще намери друг човек, с когото да може да си говори. Аз съм щастлив човек – знам кой съм, какво мога да правя и имам до себе си жена, с която ни е интересно да сме заедно.”
Има ли ученици, които не го харесват? „Ако исках да се харесам на всички, щях да бъда 100 доларова банкнота”, усмихва се.
Учениците за него:
Александра Тасева – От випуск 2011 г. на Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”, Сега на 24 г., студентка по фармация в СУ. Носител на трета награда в конкурса ФЕМЛАБ за презентацията й за капките за нос и последиците от нерегулираната употреба на лекарства:
Господин Николай Стоянов ме запали по химията. Вдъхновяващ преподавател е. Умее да разказва интересно, отговаря на всякакви въпроси. Най-яркият ми спомен е от един от лабораторните уроци, Г-н Стоянов демонстрира химична реакция, при която се отдели оранжев газ. Усещането беше като при магия. Използвам възможността да кажа, че има твърде малко часове по точни науки в средния образователен курс. Почти всички деца излизат без достатъчна подготовка по природните науки. Аз лично се чувствах ощетена.
Мария Ноева – Също от випуск 2011 г. В момента учи в Колежа по телекомуникациони технологии в София:
Г-н Стоянов беше един от най-запленяващите учители. Винаги успяваше да обясни нещата така, че да ги разберем. Изискваше от нас да бъдем толкова честни, колкото е и той. Не правеше компромиси в това отношение. Веднъж в 9 клас ме хвана да преписвам, после един месец ме измъчи, изпитваше ме всеки ден. Положих усилия и не ме остави на поправителен изпит. Това беше важен за мен урок.
Източник: offnews.bg
