Всичко изхвърлено в металните контейнери за боклук в София отива на място, построено за над 345 млн. лв. при управлението на ГЕРБ.
Става дума за Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Според новото му ръководство обаче то не функционира по план. В началото на януари Столичната община (СО) съобщи, че има потенциален риск градът да преживее криза с боклука в следващите 3 години.
Причината е, че предприятието „крещи от безстопанственост“. Думите са на новия кмет Васил Терзиев („Продължаваме промяната – Демократична България“-„Спаси София“). Твърдението му е на база одитен доклад, който откри опасност от прекъсване на работата на завода. Одитът вече е даден на прокуратурата.
Николай Савов, новият директор на завода, назначен от Терзиев, казва, че техниката не е поддържана и голяма част от боклука не се оползотворява, каквато е целта на скъпото съоръжение. Вместо това се трупа в депото на предприятието. И то може да се препълни преждевременно.
„Практически депото се е превърнало в новото сметище на София“, каза пред Свободна Европа Симеон Ставрев, общински съветник от „Демократична България“.
Бившият директор на завода Фридрих Катцер и общинската съветничка от ГЕРБ Лорита Радева отхвърлиха обвиненията пред Свободна Европа и отрекоха, че София е заплашена от криза.
Какво се случва с боклука на София – отговорите са в следващите редове.
Предисторията
За нуждата от завод за преработка на отпадъци се говори от началото на новия век. Тогава боклукът в столицата се изхвърля на сметището в Суходол. С годините капацитетът му се изчерпва, жителите на столичния квартал започват да протестират, следва криза.
Така построяването на завод за отпадъци става една от основните цели на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по време на кметуването му в София между 2005 и 2009 г. През 2008 г. вече има решение да бъде построен такъв край с. Яна. Той струва общо 345 млн. лв., от които 84% са европейски средства, казаха от СПТО за Свободна Европа.
„Най-доброто нещо на Балканите“
Заводът е открит през 2015 г., когато кметица е вече Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), а Борисов е премиер. На откриването той нарича предприятието „най-доброто нещо на Балканите“.
Настоящият директор Николай Савов е и първи директор на завода – от 2013 г., когато е създадено депо „Садината“, до 2016 г. – малко след откриването на съоръженията за преработка. Тогава е отстранен от Фандъкова. След повторното му назначение сега тя го обвини в реваншизъм.
Как е устроен заводът
За да работи, заводът за боклук се финансира с общински средства. Директорът му се назначава от кмета. СПТО разполага с две площадки – „Садината“ и „Хан Богров“. На първата се намират депо „Садината“, където се изхвърлят необработените отпадъци, и Заводът за механично и биологично третиране (МБТ), където се произвежда РДФ гориво от боклука.
То се получава от преработка на твърди битови отпадъци и най-честата му употреба е за захранване на горивни пещи в циментовите заводи или за производство на топлинна или електроенергия. По проект към предприятието трябва да се построи и инсинератор, където да се гори РДФ и да се произвежда енергия. Такъв няма, затова произведеното РДФ гориво все още се дава на циментови заводи.
В завода за МБТ постъпват смесените отпадъци на софиянци, където трябва да се отделят рециклируемите материали. Годишният капацитет е 410 000 тона. Заводът е замислен така, че да преработва близо 90% от смесения боклук в РДФ гориво, а останалите 10% да се депонират в депо „Садината“.
На Площадка „Хан Богров“ има инсталация за компостиране на биоразградими и зелени отпадъци.
Какво откри одитът
Според одита и проверка на новото ръководство заводът не функционира правилно, тъй като:
- Голяма част от техниката е за основен ремонт – обществени поръчки е имало, но не и модернизация на системите, липсват резервни части от склада;
- Вследствие на това сепариращите линии не пречистват добре отпадъците, които по-късно трябва да станат РДФ гориво;
- Получава се малко и некачествено РДФ гориво, което циментовите заводи отказват да вземат;
- Вместо да се оползотворява за производство на енергия, то се депонира в „Садината“;
- Така капацитетът на депото се изчерпва по-бързо от предвиденото и това създава риск от криза с боклука.
Ремонт или не
От информацията в одитния доклад изглежда, че обновяването на оборудването в завода е в доста начален етап. Според документа от основното оборудване в приемната сграда и тази за механично сепариране от общо 47 позиции с машини/оборудване, за основен ремонт са общо 39. От основното оборудване в сградата за биосушене, производство на РДФ гориво и съхранение от общо 136 позиции, 86 са за основен ремонт.
За част от машините е осигурена поддръжка и подмяна на частите с резервни.
В същото време през одитирания период (януари 2020 г. – декември 2023 г.) са действали 470 договора за доставки, услуги и строителство, чиято обща стойност е над 206 млн. лв.. Към 1 декември 2023 г. фактурирани са близо 114 млн. лв. Над 60 % от договорите са свързани с доставки на машини, резервни части, консумативи, абонамент, профилактика, услуги по ремонт и поддръжка на техниката.
Tова, че голяма част от основното оборудване е за основен ремонт, създава риск от нарушаване и/или спиране на нормалния технологичен процес
Според одита това, че голяма част от оборудването е за основен ремонт, създава риск от нарушаване и/или спиране на нормалния технологичен процес. Причинатата е неефективна поддръжка.
Лорита Радева от ГЕРБ обясни забавянето на обновяването с процедури по европейските проекти, заради които процесът по модернизация е можел да започне едва в началото на 2023 г.
„Ние сме провели процедурите по обществени поръчки, приключили са, сключени са договорите за доставка“, казва тя.
„А и това, че на нещо му изтичат гаранционните срокове, не значи, че от утре ще спре да работи и заводът ще затвори“.
Какво се случва с РДФ
Заводът за МБТ не продава РДФ горивото на циментовите заводи, а им плаща, за да го изгорят. Когато то не е с добро качество, най-често заради останали неотделени метали и инертни материали, циментовите заводи вдигат цената на услугата, защото се налага да извършват повторно третиране на отпадъка.
В началото на януари от прессъобщение на СПТО стана ясно, че предишното ръководство на общината в началото на юни 2023 г. е подписало, а след това през септември е прекратило договори за оползотворяване на РДФ. Причината е, че няма достатъчно пари. Така СПТО е останало с един договор за оползотворяване, като „дори и той не може да бъде изпълнен в цялост“ – заради лошото качество на РДФ и системните проблеми в работата на предприятието.
- За 2023 г. е произведено два пъти по-малко количество РДФ спрямо капацитета – по документи заводът трябва да произвежда 185 000 тона гориво, а произвежда по-малко от 80 000 тона.
- За 2020, 2021 и 2022 г. от произведените близо 555 000 т. РДФ, близо половината – 229 000 т., са предадени за изгаряне. Това прави едва 41% оползотворено гориво за три години, като остатъкът е депониран в депото за необработени отпадъци.
Катцер и Радева отдават нежеланието на циментовите заводи да вземат РДФ на това, че по проект то не е замислено да се дава там, а да се изгаря в специална инсталация, която трябваше да бъде построена към предприятието.
Но Катцер допълва, че „интерес от циментовите заводи към РДФ горивото“ на СПТО в момента е налице.
Проектът за инсинератор предвиждаше той да се изгради в ТЕЦ „София“, който е на 2 км от центъра на града. Експерти еколози предупредиха, че това е опасно за здравето на хората. Срещу идеята протестираха природозащитници и политици от „Демократична България“. Процедурата беше прекратена през 2023 г., а Фандъкова каза, че отпуснатите за строежа евросредства ще бъдат пренасочени.
Проблемът с ниския процент производство на РДФ гориво не нов. Още през 2020 г. „Капитал“ писа, че за 2016, 2017 и 2018 г. според отчети на СПТО от заложените 178 452 тона за всяка от трите години, произведеният РДФ не надвишава 61 000 тона. годишно.
Ще има ли криза
Депо „Садината“ разполага с четири клетки за складиране на боклук с възможност за изграждане на още две. Четвъртата беше въведена в употреба в началото на януари, по-рано от планираното, тъй като според новото ръководство на СПТО първите три са се запълнили и то твърде бързо.
Радева отрече това и каза, че към октомври 2023 г. са били запълнени едва 70% от първа и втора клетка и 30% от трета и добави, че според нея би било неоправдан разход да се започне изграждане на пета и шеста клетка. Свободна Европа поиска от Столичната община докладваните от СПТО данни за запълнения капацитет на трите клетки по месеци за 2023 г., тъй като не откри такива данни в одитния доклад, но не получи отговор до публикуването на текста.
„Капитал“ цитира данни на Изпълнителната агенция по околна среда, според които от общо 141 000 тона отпадъци на депо „Садината“, през 2023 г. са били депонирани 32 200 тона, а останалите 108 000 тона по информация на РИОСВ са били „оползотворени“ на същото депо. Това е възможно, след като през 2020 г. СО предложи към позволените 75 600 тона за депониране да бъдат добавени още 70 000, които се водят „за оползотворяване“, но също се изхвърлят в „Садината“.
Според Николай Савов четвъртата клетка, която по проект е предвидено да е по-голяма от третата, всъщност е построена с по-малки размери и ще се изчерпи по-бързо. По план мястото би трябвало да стигне до 2031 г., но ръководството на завода да боклук казва, че може да се запълни много по-рано и след 2-3 години да се стигне до криза с боклука.
Дори четвъртата клетка да се използва максималния брой години, това би означавало, че четирите клетки заедно ще се изчерпят за 16 години вместо за предвидените 21 по документи.
Катцер и Радева отхвърлят твърденията за по-високия процент депониране през последните години. По думите на бившия директор по време на управлението му от 2021 г. насам заложеният по проект лимит от 18,45% депониране се е спазвал, включително през 2023 г. През този период е намален само процентът на производство на РДФ – с 10-15%.
Радева казва, че „експлоатацията на завода не се е променила заради това, че техниката е била лоша или не е работила добре, а просто част от линиите е трябвало да бъдат спрени, за да може да бъде извършена модернизация“.
Според одита обаче голяма част от машините все още са за основен ремонт.
Ако все пак през следващите години има криза с отпадъците в София, то „тя няма да е резултат от работата на инсталациите или екипа от отдадени и отговорни експерти на СПТО“, казва Катцер. „Важно е да се отбележи, че одитният доклад установява, че комплексното разрешително на завода се спазва. Това означава, че няма нерегламентирано депониране, противно на публичните спекулации.“
Според Радева твърдението, че след 3 години може да има криза с боклука „тотално не отговаря на истината“ и е „насила измислена информация“. По думите ѝ има нужда да се говори за процеса на модернизация, да се извършват плановите ремонти, да се следи машините да са в експлоатационна годност, „но нищо в целия този процес не налага коментара на кмета Терзиев, че управлението на завода за боклук „крещи от безстопанственост“.
