Норвежецът Юн Фосе печели Нобелова награда за литература за 2023 година за своите „новаторски пиеси и проза, които дават глас на неизразимото“, съобщиха от Нобеловия комитет в Швеция.
Решението на Шведската академия обяви постоянният ѝ секретар Матс Ман в излъчване на живо на сайта на Нобеловите награди nobelprize.org.
„Огромното му творчество, което обхваща различни жанрове, се състои от богатство от пиеси, романи, стихосбирки, есета, детски книги и преводи. Въпреки че днес е един от най-популярните драматурзи в света, той също става все по-признат заради своята проза“, мотивират се организаторите.
Престижната награда се връчва заедно с чек за 11 милиона шведски крони или близо 1 млн. щатски долара. Миналата година главният редактор на опозиционното руското издание „Новая газета“ – Дмитрий Муратов, който спечели Нобеловата награда за мир, продаде статуетката на търг за 103,5 млн. долара и дари парите за украинските деца, жертви на войната, която Русия води.
Юн Фосе е роден през 1959 г. в град Хаугесун, на западния бряг на Норвегия. Когато е на 7 години претърпява много тежък инцидент и е близо до смъртта, което оказва силно влияние върху творчеството му. Той е автор на над 30 книги и на 28 театрални пиеси, което го превръща в един най-често поставяните драматурзи в Европа. Произведенията му са преведени на над 40 езика, а в родината му го наричат втория Хенрик Ибсен – най-известния норвежки драматург.
Известен е с романа „Навес за лодки“, а в България е издадена книгата му с три кратки романа „Трилогия – Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“.
През 2007 г. Фосе става кавалер на „Националния орден за заслуги“ на Франция, а през 2010 г. – лауреат на Международната Ибсенова награда. Печели Европейската награда за литература през 2014 г.
Нобеловият медал ще му бъде връчен на церемония на 10 декември, когато се отбелязва годишнината от смъртта на Алфред Нобел, чието богатство отива за учредяването на наградата.
Нобеловата награда за литература се връчва от 1901 г. Миналата година тя беше спечелена от френската писателка Ани Ерно, която стана 17-ата жена, удостоена с този приз.
Първа тази година на 2 октомври беше дадена Нобеловата награда за физиология или медицина. Тя беше присъдена на Каталин Карико от Унгария и Дрю Уайсман заради откритията им, позволили разработването на иРНК ваксини срещу коронавирус.
След това с Нобел за физика бяха отличени Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юийе за работата им върху движението на електроните в атомите и молекулите за удивително кратка част от секундата.
Американските учени Мунги Бавенди и Луис Брус и работещият в САЩ руснак Алексей Екимов пък спечелиха Нобеловата награда за химия „за откриването и синтеза на квантови точки“.
