Въпреки забраната за струпване на много хора на едно място, калоферци и тази година спазиха вековната традиция да нагазят в ледените води на Тунджа и да изиграят прословутото Мъжко хоро.
Наистина броят им беше значително по-малък. Ако друга година в реката влизат към 300 мъже, то сега това сториха около 150 – предимно местни, тъй като заради коронавируса властите и кметът на Калофер Румен Стоянов призоваха българите от цялата страна да не идват.
Румен Стоянов не поведе хорото и остана на брега.
Изпълни се ритуалът с хвърлянето на Богоявленския кръст във водата, който бе изваден и подаден на малкия 5-годишен Кристиян, чийто баща от години винаги е сред юнаците на хорото в реката.
Денят започна много рано с отслужена от трима свещеници Света литургия в местната църква „Св. Архангел Михаил“. След това до моста бе осветена икона. В реката
първи влязоха калоферци, пеейки традиционната за града на Ботев песен „Залюбила е Василка“, а след тях нагазиха и малцината, дошли от други краища на България. Публиката не е така многобройна като друга година, но все пак около 500 души, основно млади хора, „поддържаха огъня“ с развети български знамена.
