Президентските избори трябва да се проведат най-късно на 14 ноември, обясни в ефира на Bulgaria ON AIR докторът по констуционно право Симона Велева.
По думите й те трябва да се насрочат от парламента преди той да се разпусне.
„Това може да е между 24 октомври и 14 ноември, на която дата да се проведе първия тур, за да има време за втори. В една от тези четири недели трябва да се проведат изборите за президент и след това – балотажът“, поясни Велева.
Преди евентуалното разпускане на парламента президентът Румен Радев трябва да връчи третия мандат за съставяне на редовно правителство. По закон той може да направи това най-късно на 27 август.
„Президентът трябва да връчи мандата на избраната от него парламентарна група, а не на кандидат за премиер. ПГ има 7-дневен срок, в който да излъчи кандидат за министър-председател, който от своя страна има едноседмичен срок, за да предложи структура и състав на Министерския съвет“, обясни юристът.
И допълни, че ако той също е неуспешен, държавният глава трябва да разпусне 46-ото Народно събрание и със същия указ в двумесечен срок ще насрочи изборите за нов парламент.
Според Велева няма пречка обвинител номер едно да бъде изслушван от депутатите в ресорната комисия.
„Конституцията предвижда, че всеки един от тримата големи в съдебната власт представя доклад за дейността на институцията, но също така предвижда, че може да бъдат приети и други доклади, свързани с делата за корупцията например. В правилника на НС не става дума за контрол, а за обсъждане в Комисията по конституционни и правни въпроси с участието на главния прокурор. Така прокуратурата и НС в този дебат са равнопоставени субекти. Няма някакъв контрол, а само работа между институциите. Независимостта на прокуратурата не е накърнена. Това е форма да се види какви са проблемите в нея“, заяви тя.
Юристът уточни, че крайната дума по казуса с двойното гражданство на министъра на икономиката Кирил Петков има Конституционният съд.
„Решението ще бъде взето само на базата на документи. В случая нямат значение медийните публикации, които от ГЕРБ-СДС цитират, нито изказванията на министър Петков. Те нямат правна стойност. Интересно е как КС ще приеме от кой момент лицето се е освободило от гражданството си – дали от момента на волеизявлението или от момента на потвърждението му. Не е изключено КС да приеме тълкуване, че датата на самото заявление е моментът, тъй като Петков е направил всичко възможно, за да се освободи от гражданството си“, коментира Симона Велева.
