60 стотинки излиза максималната цена на обикновения хляб на излизане от пекарните, които работят на природен газ, но по магазините ни го продават двойно, пише „Монитор“.
[ad id=“225664″]
За производството на 100 кг хляб във автоматизирана фурна със същия капацитет на час са нужни към 74 кг брашно, струващо от мелниците по 0,70 лв./кг, мая, сол и вода за още около 3 лв. и природен газ (около 7 куб. м по 0,80 лв.) за около час работа на машината за печене, или не повече от 7 лв. Към изброените дотук разходи добавяме още 10% за труд, опаковка и евентуално транспорт до магазина. 100-те килограма хляб най-често са към 142 бройки от по 700 грама. Според проф. Гроздан Караджов от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив хлебопроизводителите слагат печалба максимум по 10 ст. на бройка.
[ad id=“236993″]
В много от магазините в страната хлябът вече се продава по 1,10 – 1,20 лв. Или двойно повече.
Според Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хлябът не може масово да се продава във фирмени магазини, защото това е обемна стока, която струва малко пари и с много тежка логистика. „Хлябът се произвежда през нощта и през деня трябва да бъде реализиран“, уточни тя.
Тя прогнозира по-нататъшно поскъпване на хляба, което няма да е последното за годината. По думите й причината е ръстът на цените на пшеницата, брашното, токът, природния газ и другите горива. „Браншът е декапитализиран и повече няма резерви да поема това поскъпване. Житото стига 400 лв./т и никой не продава. Отделно за последните 2 години заплатите в бранша скочиха 2,5 пъти, защото се работи основно нощем“, обясни Кукушева. Според нея единственият начин да се задържи цената на хляба е ДДС за него да падне на 5%, още повече щом хазната има голям бюджетен излишък. За пример на успешно прилагане на диференцирана ставка на косвения данък тя посочи липсата му при хазарта и 9% при туризма, което е довело до развитие на тези сектори. „По-ниският ДДС за хляба ще доведе до изсветляване на сектора и съответно повече постъпления в осигурителните фондове.“
Марияна Кукушева спомена, че търговските вериги натоварват цената на насъщния с 30% печалба и 15% – търговска отстъпка, което оправдават с оперативни разходи при реализацията на хляба. „В случая няма форма за намеса на държавата, а и ние не сме за въвеждане на регулация. Нормално е обаче да се провери дали се плаща данък печалба върху тези пари“, добави председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
