„Във Висш съдебен съвет втората дума трябва да е в кавички.“
Това е цитат от статия, публикувана в сайта на Института за пазарна икономика през декември 2015 г. Цитатът е споменат от бившия член на ВСС Калин Калпакчиев заедно с други извадки от текста по време на заседание на съвета на 13 октомври 2016 г.
След 2015 г. реформите в правораздаването се свеждат до избора на нов главен прокурор и засилването на неговата власт чрез специализирано правосъдие. През април 2022 г. парламентът закри тези де факто придатъци към неговата власт. Оттогава конвулсиите в системата представляват опити за запазване на тази власт, без придатъци, но с ВСС под ръка.
Представлението „атентат срещу главния прокурор“ роди процедура за отстраняване на главния прокурор. Тя не е нещо ново: имаше протести за неговата оставка, след това – опит от двама министри на правосъдието – Янаки Стоилов и (по-обосновано) от Надежда Йорданова. Защитата от парламентарните фракции и пратениците на ГЕРБ, ДПС и БСП във ВСС обаче гипсира положението на сегашния главен прокурор в съвета.
Самото представление е плод на демиургичната увереност, че със сценки за организирано нападение с цел убийство може да бъде запазено сегашното разположение на сили и влияние в българското правораздаване. Тази увереност идва от заблудата, че публиката е просташка и ще ръкопляска с уши на главния прокурор.
Системата ще бъде променена от сблъсъка между носителите на тази заблуда, главният прокурор и онези, които сами го избраха. На искането за своето отстраняване главният прокурор отговори с нещо от рода на: „Досега не си вършех работата, но щом ми искате оставката, ще ви разгоня.“
Гипсиране и пропукване
До Решение 3/2003 по конституционно дело №22/2002 г. (по жалба на главния прокурор) правораздаването функционира горе-долу нормално: съдът отсъжда, прокуратурата обвинява, понякога избирателно, като част от съревнователен съдебен процес.
Това решение обикновено се тълкува като забрана за промяна в статуса на главния прокурор, защото е приравнена на смяна на „формата на държавно управление“. След 2003 г. серия последващи решения на КС са тълкувани така, че главният прокурор се оказва не просто де факто отвъд всякакъв контрол, но и главен администратор на съдебната и политическата система.
Фигурата на главния обвинител тук не е копие на фигурата от конституцията на СССР или постсъветските конституции. Над Андрей (Анджей) Вишински (впрочем много по-образован от главните прокурори тук) е Сталин, а мандатът му е само пет години. Над руските колеги на българските главни прокурори, с които те обменят опит, стои Путин. Откакто президентства, той смени петима.
Руската, казахстанската и т.н. системи за назначаване и уволнение на главния прокурор са напълно прозрачни.
В българската главният прокурор надживява онези, които са го посочили. Но не те го избират и уволняват. Затова номиниращите по принуда действат от мизансцените на цялата процедура. От 2001 г. насам номиниращите са по-често жертви на главния прокурор. Но след 2015 г. винаги иззад него и членовете на ВСС, според наблюдението на Георги Ганев, надничат нечии сенки.
Кови желязото, докато си близо до касата
Това е фраза от известна съветска комедия.
До 2002-2003 година главните прокурори са обвинители по дела от областта на т.нар. „висок обществен интерес“, избирателно, но без претенция за главатарство в политиката и икономиката.
След некомпетентните изказвания на прокурора за „загубите“ от приватизацията, главните обвинители се превръщат в продавачи на защита (при предположения за злоупотреби с обществени фондове), в обществени доносници и участници в преразпределението. Постепенно речникът на доносите на прокурорите става пешеходен.
През 1990-те рекетът и продажбата на защита са демократично явление, възникнало отдолу нагоре. Борци и спортисти, често военизирани, започват да продават силови услуги. От тях не съвсем доброволно през 1996 г. се ползват около 35% от фирмите в България.
След споменатите решения на Конституционния съд, разтълкувани политически по подходящ начин, става възможно продавачите на икономическа защита да се съюзят с главния прокурор. Обичайна задача на всяка прокуратурата е да защитава гражданите от бандитите. В България тя започва да прави обратното.
Социалната цена
Социалната цена са разходите, оценени от гледна точка на обществото, а не на отделни заинтересовани страни. Пропуснатите ползи са сумата на стойността, която не е произведена и предоставена на обществото, защото политическите и стопанските деятели са насочили ресурси или за добиване на привилегии, или за борба с тях, или са се отказали да полагат каквито и да било старания да инвестират в себе си и другите.
Преките разходи от действията и бездействията на главния прокурор могат да бъдат оценени относително лесно. Не е такъв случаят с непреките. Ето някои примери за едните и другите. Без да изброявам слуховете.
Непосредствена причина за масовото изтегляне на спестявания от Корпоративна търговска банка (КТБ) са обявените от Сотир Цацаров мерки за разследване на банката. Те са предприети и проведени с необичайна публичност, в отговор на сигнал за саморазправа от един от привилегированите клиенти на банката. Прекият резултат е бюджетен разход, който е равен на 2.4% от БВП на 2014 г. (тогава около 84 млрд. лева) или почти 3% загуба на общо потребление (тогава около 67 млрд. лв.).
Но това не е всичко. Ролята на главния в нападението срещу КТБ е забелязана веднага от в. „Файненшъл таймс“, но не и от политиците в България. Случаят остава неразбираем за европейския банков надзор и на страната е наложено изискване да стане част от него, преди да кандидатства за членство в Еврозоната.
Педи Коледа през 2014 г. посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия разпространиха писмо в подкрепа на искането на посланика на Франция за спазване на върховенството на закона. Поводът е дело за агресивно превземане на българското дъщерно дружество на френската Белведере Груп. Процесът на завземане е спрян.
Българските граждани и предприятия нямат посланици, които да пишат открити писма или да направят разкрития пред телевизионната публика. Когато голямо предприятие или банка заеме политическа позиция, или просто има независимо поведение, главният прокурор е на разположение да предприеме действия – от обвинение в корупция до неспазване на екологично законодателство. Никой не може да каже без специално изследване колко опита за завземане са били успешни. Документалните разследвания, като това за „Осемте джуджета“, само повдигат завесата на квазиправосъдния рекет.
Корупцията е много удобен повод за обвинение. Тя е таен договор. Винаги и възможно да обвиниш едната страна по този договор, а другата да призовеш като свидетел. Възможно е дори да организираш такъв акт и да го превърнеш в кампания за собствено възвеличаване. Особено ако подбереш жертва, която не се ползва с обществено одобрение.
Преди КТБ бе зимата на 2013 г. Акция на главния прокурор срещу електроразпределителните дружества и протести в центъра на София. Резултатът е калпав референдум за АЕЦ „Белене“, полуспиране на този проект, предсрочни избори, загуба на арбитражно дело с РОСАТОМ и отлагане на реформи в енергетиката.
Декомпозиране на системата
В постсъветската уредба на прокуратурата президентът е capo di tuti capi, главният прокурор е инструмент, а прокуратурата е военизирана структура.
В България зад главния прокурор има кръстник. Кой е той – хората се досещат, но той самият не носи отговорност. Всеки „вишински“ може да стане „сталин“, контрольор на самия себе си. Йерархията е военизирана, но прокурорите са в цивилно облекло.
Както във всяка съвременна икономика, така и в България договорите са в основата на над 50% от дейността, 30% са данъчните отношения и боричкане за преразпределяне, а останалото е труд и работно време.
Утвърждаването на главния прокурор като контрольор предполага следното:
- в държавната администрация и сред важните народни представители не следва да има лице, което да не е настоящ или бъдещ клиент на прокуратурата;
- в икономиката всеки договор или данъчно отношение подлежи на същия контрол;
- за избирателите са предназначени изявленията на главния прокурор, както и неговите действия и бездействия. Те следва да разбираеми за всеки пешеходец, груби по форма и плашещи по съдържание. Още по-често те имат формата на слухове, разпространени от него.
Общият ефект е отказ от работа, инвестиции и участие в обществени дела. Тази система се руши. Публиката все по-често осъзнава каквосе случва пред очите ѝ. Но засега не знае какво иде на смяна.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
