Автокрациите по света все повече се подкрепят в съревнованието си с демократичните общества. Това казва носителката на наградата „Пулицър“, американската журналистка и историчка Ан Епълбаум в интервю за телевизия Current Time – рускоезична телевизионна и цифрова мрежа, управлявана от Радио Свободна Европа/ Радио Свобода.
„Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела и Зимбабве, Азербайджан и Ангола нямат обща идеология“, казва тя. „Но те имат области, в които могат да си сътрудничат, както и общи интереси. А част от тях са финансови“.
„Китайците инвестират в автократични режими по целия свят, след което помагат в поддържането им“, добавя тя. „Руснаците правят същото…. Предлагат наемници на диктатори в Африка, които са в беда. Те търсят области, в които имат нещо общо и в които могат да си помагат взаимно“.
В новата си книга „Autocracy, Inc: Диктаторите, които искат да управляват света“, Епълбаум пише, че в основата на такива правителства стоят „сложни мрежи, съставени от клептократични финансови структури, технологии за наблюдение и професионални пропагандисти, които си сътрудничат с множество режими“.
Какво обединява диктаторите
В интервю за Current Time Епълбаум казва, че липсата на обща идеология е фундаменталната разлика в сравнение с геополитическата ситуация през ХХ век. Тогава има комунистически блок, всички в него използват един и същи език и имат много сходни политически и социални системи.
Сега въпреки липсата на централизираща идеология, световните автокрации имат „общ враг“, отбелязва тя.
„Общият враг е… всеки, който живее в демократичния свят, и всеки, който използва езика на демокрацията… на правата на човека, прозрачността, отчетността, върховенството на закона, справедливостта“, казва Епълбаум.
Въпреки това тези режими разбират, че демократичните ценности и език остават търсени. Във Венецуела например хората излязоха на улицата, за да призоват за прозрачност, справедливост и върховенство на закона въпреки „наистина безобразната диктатура“ в страната.
Има вродено влечение на хората към живот в по-справедливо общество, в което гражданите имат някакво влияние
„Хората искат да живеят в общество, в което има върховенство на закона, където съдебната система работи“, казва Епълбаум пред Current Time.
„Мисля, че това може да се види на много места. Става въпрос за вроденото влечение на хората към живот в по-справедливо общество, в което гражданите имат някакво влияние“, казва тя.
Дезинформацията
По време на Студената война има западни комунистически партии, казва Епълбаум. Комунистическа партия има дори и в САЩ. Те имат един и същи език и тесни връзки със Съветския съюз. Сега това не винаги е случаят, но това не пречи на различните видове пропаганда да се допълват.
Освен това, щом са освободени от идеологията, съвременните авторитарни режими имат много по-големи възможности да влияят върху политическото и социалното развитие в отворените общества.
„Авторитарната пропаганда сега може да достигне до хората в САЩ по начин, по който комунистическата пропаганда не можеше“, казва Епълбаум. Друго предимство, което тези режими притежават, са парите, с които могат да си купуват влияние.
„Всички тези неща им дават повече инструменти за влияние върху вътрешните дебати и политическите разговори в демокрациите, както и върху техните икономики“, добавя тя.
Медии като кремълската Russia Today „се оказаха добри в… създаването на авторитарен разказ, който описва автокрациите като безопасни, сигурни и стабилни, а демокрациите – като разделени, хаотични и дегенерирали“, казва Епълбаум. „Сега в Интернет е налична различна версия на този разказ в милиони форми“.
Това съвпада времево с неодоволството на една част от американците със социалните, демографските, икономическите и политическите промени през последните няколко десетилетия.
Авторитарните режими не са причинили „отдръпването от демокрацията“ в САЩ и други демократични страни, „но помогнаха да му се даде език“, казва тя и добавя, че „те задълбочават съществуващите разделения.“
Методът „Путин“
Ан Епълбаум започва да следи руския президент Владимир Путин още в началото на политическата му кариера. Сега в книгата си тя пише за влиянието, което той оказва върху авторитарния свят.
„Мисля, че първоначалната му идея за Русия беше един вид „контролирана демокрация“, с някои елементи на демокрация и дори някои елементи на свобода на словото. Но с контролирани избори, на които той щеше да решава кои да бъдат основните кандидати“, казва тя.
В началото на режима на Путин в Русия всеки може да се изразява, стига да не бъде чуван от прекалено много хора
В началото Путин поддържа добри отношения със Запада. В Санкт Петербург се провежда и една от срещите на Г-7. Тогава по думи на Епълбаум в Русия съществува сравнителна свобода, в която всеки може да се изразява, стига да не бъде чуван от прекалено много хора.
Този модел обаче се срива. Причината е, че руската икономика е дълбоко корупирана, като „по същество е създадена, за да направи много богати една малка част от хората там“.
Според Епълбаум обаче руският президент оказва значително влияние върху различните недемократични режими по света. Причината е, че Русия започва да се противопоставя на правилата на международната система много по-рано от всички останали.
„Методът на Путин за идване на власт е, че когато е на по-ниска позиция, той забогатява, като по същество краде пари от руската държава, изнася ги от страната, пере ги в чужбина и ги връща обратно, правейки богат и себе си, и група хора наоколо“, казва Епълбаум.
Сега този метод на забогатяване и придобиване на власт е използван и от много други автократични режими, добавя тя.
