Вечер след изборния ден. Голяма зала, балони, блъсканица около човек с бяла риза и сърчице върху нея. Десетки въпроси и поздравления, емоционална реч. Човекът е Доналд Туск, чиято партия спечели в Полша изборите за Европейски парламент.
Втора сцена, Франция. Президентът Еманюел Макрон застава пред камерата, за да признае голямото поражение на либералната си партия пред крайната десница. Разпуска парламента заради тези резултати и насрочва избори. Обяснява го така: „Не мога да се правя, че нищо не се е случило“.
Общото между двете сцени е часът, в който протичат – малко след края на изборния ден в страните от ЕС. В неделя те избираха депутати за Европейския парламент (ЕП).
Хората, към които се обръщат победителят в Полша и загубилият във Франция, са избирателите – всичките, а не само на съответните партии.
Разбираме го от думите на победителя Туск – той каза, че всички трябва да се гордеят с Полша, заради това, че е избегнала драматичното френско развитие. И че това натоварва Полша с още повече отговорност за европейското бъдеще.
Разбираме го и от реакцията на загубилия Макрон – той казва, че всички французи трябва да получат шанс да изразят своите политически предпочитания и на европейски избори.
Какво обаче направиха българските политици?
За какво е този разказ
„Надявам се да покажете дали след края на изборния ден има такова оглушително мълчание на политиците от останалите страни в ЕС“, каза социоложката Боряна Димитрова в неделя по БНТ. Тя имаше предвид сравнението между България и всички останали държави от ЕС.
В България изборният ден приключи със съобщението на абсолютно всяка политическа сила, влязла в парламента, че няма да коментира изборните резултати.
Според Димитрова политиците са тези, които трябва да възстановят демократичния процес и качеството на политическия дебат вътре в самите партии. „Техните избиратели трябва да знаят [например] какво партиите смятат да правят оттук нататък“, каза тя.
„Това мълчание на политиците е смехотворно“, каза социологът Кънчо Стойчев. Според него това е бягство от отговорност. „Не ние, социолозите, трябва да разсъждаваме по студиата след изборите. Ние сме свършили вече нашата работа. Те са тези, които трябва да разсъждават тук“, добави той.
„Няма да коментирам“
Хората не гласуват по две причини – първо, за да накажат партиите, от които не са доволни, а второ, защото са изморени от избори, казаха в неделя вечер най-малко петима социолози.
В България за три години се проведоха 6 изборни кампании.
Но ако чуем Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ и Кънчо Стойчев от „Галъп Интернешънъл“, може би има и трета причина – че избирателите наказват не собствените си партии, а политиците като такива – заради пренебрежението, с което се отнасят към тях.
Ето как протече изборната вечер сред партиите, влезли в парламента.
Двама политици – Тошко Йорданов (ИТН) и Корнелия Нинова (БСП) – излязоха на улицата, за да кажат нещо на медиите, но това „нещо“ се оказа съобщение, че няма да коментират резултатите. Благодариха на избирателите си.
Трети политик каза същото, но не беше излязъл специално, а беше хванат от репортерите в крачка – Делян Пеевски (ДПС).
Пеевски и Нинова говориха в рамките на минута – с благодарности към своите структури и избиратели. Тошко Йорданов с малко удължи изявлението си, за да уточни, че ИТН са единствената партия, отбелязала 50% ръст в подкрепата. И край. Последното твърдение засега не изглежда вярно според междинните резултати от преброяването на вота.
Един политик написа какви са му плановете, но се ограничи в две изречения във Фейсбук – Кирил Петков от ПП-ДБ. Той каза, че плановете на формацията са да бъде опозиция.
От ДБ – нищо, освен благодарности. От ГЕРБ също.
Двама политици все пак говориха – лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и представителите на „Величие“ Николай Марков и Ивелин Михайлов.
Първият беше записал 7-минутно изявление, пуснато във Фейсбук, в което каза, че партията му няма да участва в правителство, ако то не е с негов мандат.
Марков и Михайлов дадоха интервю на БНТ, в които намекнаха, че резултатите на партията им са манипулирани. Те бяха единствените, говорили с медиите.
Пресцентърът на ГЕРБ каза, че никой няма да говори с пресата, докато не излязат окончателните резултати. На същия аргумент се позоваха и останалите. Срокът за окончателните резултати е средата на седмицата.
А какво вече е сигурно
Аргументът звучи обяснимо, но е неверен. Има пет сигурни факта от изборите, без да има нужда от окончателни резултати:
- ГЕРБ е двоен победител, с голяма преднина пред останалите;
- ГЕРБ е победител, но му трябват още две други фракции, за да направи мнозинство в парламента, което да избере правителство;
- По време на кампанията ГЕРБ и ДПС взаимно говореха за двете формации като за партньори. Значи едната фракция е сигурна;
- „Възраждане“ влиза за първи път в Европейския парламент;
- ПП-ДБ загуби много избиратели.
Вие бихте ли гласували за които и да било хора, които не се радват на успеха си, не страдат от загубата, не съобщават нищо за плановете си, не чертаят хоризонти пред избирателите, не вдъхват увереност в това, че предстои битка за решаване на основни проблеми и тя може да бъде решена по един или друг начин?
Ако сте го направили, значи попадате в онези малобройни 32%, които отидоха до урните в неделя. Ако не сте, може би политиците трябва да чуят точно вас и вашия отговор на тяхното пренебрежение.
