Тя е омъжена насила за собствения си братовчед, ражда детето му, когато е едва на 14, а жестокото ѝ убийство в началото на февруари предизвика повече реакции по света, отколкото в родината ѝ.
17-годишната Мона Хейдари е била обезглавена от съпруга си Саджад на 5 февруари. За жестокото убийство се разбра след като в социалните мрежи се появиха клипове, на които се вижда как извършителят се разхожда по улицата с широка усмивка и показва главата на жена си.
Убийството на 17-годишното момиче е последното т.нар. убийство на честта в Иран, което предизвика реакции по целия свят. За голяма част от тези престъпления обаче изобщо не се разбира, извършителите рядко са разследвани и още по-рядко са наказвани.
“Това обезглавено дете можеше още да е живо днес, ако управляващите в Иран бяха приели и приложили закони срещу жестоката практика на детските бракове и закони срещу домашното насилие”, коментира Хади Гаеми, директор на базирания в Ню Йорк Център за човешките права в Иран.
Според него иранските власти са “толкова виновни за смъртта на Мона Хейдари, колкото и убийците ѝ”.
Омъжена насила и пребивана. Накрая убита
Мона Хейдари успява да избяга от жилището на мъжа си в иранския град Ахваз, административен център на провинция Хузестан, месеци преди да бъде убита. Според публикации в ирански медии, цитирани от иранската служба на Радио Свободна Европа, тя е отишла в Турция, където е заживяла със сириец, с когото се е запознала онлайн.
Няколко дни преди да бъде убита обаче 17-годишната жена е върната в Иран и семейството ѝ я уверява, че ще я защити и че ще бъде в безопасност.
Мона е омъжена насила от семейството си за своя братовчед още като дете и на 14 години е родила син, който сега е на 3 години. Според информация на ирански медии тя е била подложена на домашно насилие, а съпругът ѝ е отказвал да се разведе с нея, въпреки че тя е искала.
Мона е убита няколко дни след като се е върнала в Иран. Освен мъжа ѝ, в ареста е и брат му, който е заподозрян, че е помогнал за убийството на младата жена.
Жестокото убийство стана повод отново да бъде повдигнат въпросът за т. нар. убийства на честта, чийто брой в Иран не намалява през последните години. Това е практика, при която най-често жертвите са жени, убити от свои роднини мъже, защото са “обезчестили” семейството – избягали са, имали са връзка с мъж без одобрението на роднините си или са поискали развод от мъжа си.
Убийството на Мона беше извършено по-малко от две години след друг подобен случай, който предизвика международни реакции – обезглавяването на 14-годишната Ромина Ашрафи от собствения ѝ баща.
Много хора търсят в ислямската правна система и патриархалните традиции предпоставките за извършването на такива убийства в Иран и в други ислямски държави. Изследователите посочват, че мъжете традиционно възприемат жените в семейството като своя собственост.
Мъжете смятат, че притежават умовете и телата на жените.
“Мъжете смятат, че притежават умовете и телата на жените. Те поставят граница и считат за свое задължение да защитават своята чест”, коментира социологът Хосеин Газиан, който живее и работи в САЩ.
“Ако не успеят, те вярват, че трябва да докажат честта си и често го правят, като убиват жените, на чиито тела е посегнато.”
Редица активисти и правозащитници посочват, че сред основните причини за продължаващата практика на убийствата на честта е липсата на наказания за извършителите и липсата на защита за потенциалните жертви.
Никой не защитава жените
Един от тях е Никдел Гадам – адвокат, който работи по случая на обезглавената Ромина Ашрафи. Пред съда той защитава тезата, че иранските закони не са ефективни срещу убийствата на честта.
По време на разследването беше установено, че бащата на момичето се е консултирал с адвокат преди да убийството, за да разбере какво наказание го очаква, ако го извърши.
В крайна сметка той беше осъден на осем години затвор за убийството на дъщеря си.
Това не е най-голямото допустимо наказание по иранските закони, които предвиждат до десет години затвор за убийство на дете. Най-тежкото наказание за убийство според наказателния кодекс на Иран е смъртна присъда, но тя не се прилага, когато убиецът е настойник на жертвата.
Според Никдел Гадим леките присъди за убийците на жени на практика насърчават извършването на още такива престъпления.
“Видяхме, че не се заеха сериозно с делото и с това брутално убийство и не дадоха пример и резултатът е, че по-малко от две години по-късно сме свидетели на друго трагично събитие, на още един загубен живот”, каза правозащитникът.
Иранската депутатка Елхам Азад коментира, че “няма закон, който да гарантира” защитата на жените от насилие в Иран. Проект за закон срещу насилието над жени има от януари 2021 г., но той досега не е приет от парламента. Международната неправителствена организация Хюман Райтс Уоч посочи, че макар законопроектът да има “множество положителни разпоредби”, той не отговаря на международните стандарти.
Вицепрезидентът на Иран по въпросите на жените и семейството Анисе Хазали написа в Туитър, че иранският парламент спешно ще преразгледа законопроекта срещу насилието над жени. Тя посочи също, че убиецът на 17-годишната Мона Хейдари и съучастникът му ще получат “сурово наказание”.
Няма статистика за броя на т. нар. убийства на честта в Иран. Смята се, че по-голяма част от случаите се прикриват и дори не се разследват. Според активисти от провинция Хузестан, където беше извършено убийството на Мона, само в този район през последните две години 60 жени са станали жертви на такива убийства и в нито един от случаите не е имало дела и присъди срещу извършителите.
