Снимка: EPA/JUSTIN LANE |
Със съобщението си за повишаване на лихвените проценти през юли и септември Европейската централна банка (ЕЦБ) предизвика сериозно вълнение на пазара на облигации. След като Управителният съвет на ЕЦБ обяви решението си на 9 юни, доходността по облигациите на силно задлъжнели държави като Италия и Испания се повиши толкова драстично, че само няколко дни по-късно представителите на централната банка се събраха отново на извънредно заседание.
Те решиха, че експертните комитети ще разработят концепция за нов инструмент, който да предотврати фрагментирането на паричния съюз. Според ЕЦБ това означава стимулирано от спекулации увеличаване на разликите в доходността между държавите от еврозоната.
Първоначално съобщението имаше известен ефект: доходността по десетгодишните италиански държавни облигации отново спадна. Преди извънредното заседание на ЕЦБ тя се котираше на над четири процента – сега отново е явно под тази стойност. Въпросът обаче е дали ще остане така и през тази седмица.
С оглед на обявеното от Русия намаляване на доставките на газ за Германия и други европейски държави икономическите перспективи за еврозоната може да се влошат още повече. Замразяването на доставките би засегнало сериозно и Италия например, която, подобно на Германия, купува по-големи количества газ от Русия. Комисарят по икономическите въпроси на ЕС Паоло Джентилони предупреждава, че подобна стъпка би довела до рецесия.
Освен това проблемът с инфлацията в еврозоната ще се задълбочи допълнително от очакваното по-силно увеличение на цените на природния газ. Потребителските цени в еврозоната вече се повишиха с 8,1% през май. Ако темпът на растеж се ускори още повече, натискът върху ЕЦБ да увеличи по-силно лихвените проценти ще се засили. Това от своя страна вероятно ще засили напрежението в страни като Италия и ще забави допълнително икономиката.
Предвиждат се силни повишения на лихвените проценти
Главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер очаква инфлацията в еврозоната и САЩ да достигне нови високи стойности през юни. Причините за това са предизвиканото от коронакризата намаление на общото икономическо предлагане на стоки и услуги, както и фактът, че повечето западни правителства стимулираха съвкупното търсене, за да подкрепят икономиките. В тази среда пазарът вероятно ще продължи да преразглежда очакванията си за лихвените проценти на Фед и ЕЦБ. Повишаването на доходността на облигациите вероятно все още не е приключило. Тази перспектива и съпътстващите я страхове от рецесия, особено в САЩ, „се стовариха като плесен върху фондовите пазари“, каза Кремер.
Наскоро Фед повиши рязко основния си лихвен процент с 0,75 процентни пункта. Това беше най-голямото увеличение на лихвените проценти от почти 30 години насам. Макар че решението не беше голяма изненада за инвеститорите, неочаквано рязкото увеличение на основния лихвен процент в Швейцария с 0,50 процентни пункта ги хвана неподготвени.
По-високите лихвени проценти оскъпяват заемите за инвестиции и потребление, което от своя страна вероятно ще забави икономиката. Противодействието на централните банки ще бъде много трудна задача, казва пред DPA Маркус Цшабер, основател на VMZ Vermögensverwaltungsgesellschaft.
“Повишаването на лихвените проценти без трайно отрицателно въздействие върху икономиката изисква висока степен на точност на оценките“.
Фондовите пазари остават под натиск
Опасенията от рецесия натежаха върху фондовите пазари през миналата седмица. „Пазарите няма да се успокоят, докато не се създаде усещането, че действията на Фед и другите централни банки ще бъдат успешни не само в ограничаването на инфлацията, но и в опитите да се предотврати глобална рецесия“, казва Кени Полкари, управляващ партньор в консултантската компания Kace Capital.
В петък широкият американски борсов индекс S&P 500 затвори с ръст от 0,2% на ниво от 3674 пункта. Технологичният Nasdaq се повиши с 1,4% до 10 798 пункта. Германският водещ индекс Dax приключи седмицата в петък с плюс от 0,7% на ниво от 13 126 пункта. Европейският индекс Euro Stoxx 50 също затвори с повишение.
През следващата седмица се очакват по-малко нови данни. Важен показател за настроенията в икономиката ще бъдат юнските стойности на индексите на мениджърите по покупките в еврозоната и в двете най-големи държави-членки – Германия и Франция. Те ще бъдат публикувани в четвъртък.
В петък ще бъде публикуван индексът на Ifo за бизнес климата в промишлената икономика на Германия за юни. Тук се очаква отслабване след лекото възстановяване през май. Прогнозите на анализаторите са за стойност от 92 (след 93 през май). Прагът, над който икономиката трябва да расте, е 100.
В същия ден Мичиганският университет ще публикува нови данни за потребителското доверие в САЩ.
Ето какво по-конкретно ще следим в следващите дни:
В понеделник Китайската народна банка ще вземе решение за размера на лихвения процент. В Германия ще стане ясно с колко са нараснали производствените цени, а малко след това ще има изказване на зам.-гуверньора на Германската централна банка (Бундесбанк) Бух.
По-късно през деня се очаква и коментар на управителя на ЕЦБ Кристин Лагард, който ще бъде последван от изказване от ръководителя на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард. Денят е почивен за САЩ, където ще се отбелязва национален празник.
Вторият ден от седмицата ще започне с изказване на гуверньора на Австралийската централна банка Филип Лоу, като предстои да бъдат публикувани протоколите от последното заседание на регулатора, на което той одобри най-голямото лихвено увеличение от 22 години насам.
В Европа ще има данни за текущата сметка през април, придружени от изказвания от централни банкери, в т.ч. представители на ЕЦБ и на Английската централна банка (АЦБ).
В Канада се очаква информация за проаджбите на дребно през май, а в САЩ – за обявите за продажба на жилища.
Сряда: Потребителските цени в Обединеното кралство продължават да се повишават. След резкия скок с два процентни пункта до 9,0% през април, който се дължеше на полугодишното приравняване на цените на електроенергията и газа за домакинствата към цените на едро, годишният темп на инфлация вероятно е бил 9,1% през май, очакват от Deka Bank. Разходите за енергия за бита и транспорта вероятно продължават да имат най-голям принос за инфлацията. Цените на всички останали групи от потребителската кошница (като храна, облекло и обувки, мебели, свободно време и култура, ресторанти и хотели) също се повишават. Прехвърлянето на по-високите производствени и трудови разходи от предприятията към частните домакинства е ясно забележимо.
Източник: Bloomberg L.P.
След като миналата седмица АЦБ одобри лихвено повишение за пети пореден път от декември насам, банката завиши инфлационните си прогнози, като очаква темпът на покачване на цените към края на годината да е малко над 11%.
Освен това, регулаторът прогнозира, че икономиката на страната може да се свие през второто тримесечие – прогноза, която данните тази седмица може да потвърдят, когато предстои да бъде публикувана статистиката за продажбите на дребно, за които очакванията са да са намалели с 0,7% през май.
Четвъртък: Норвежката централна банка провежда много прозрачна парична политика и също така публикува прогноза за основните лихвени проценти за следващите три години с актуализираните си тримесечни прогнози. Така и решението за лихвените проценти през юни ще включва актуализация на прогнозите и стъпка на основния лихвен процент от 0,75% до 1,00%. Наскоро бяха обявени по-нататъшни повишения на лихвените проценти през тримесечията до леко рестриктивното ниво от 2,50% в края на 2023 г.
Но Norges Bank е готова да затегне по-бързо мерките, ако повишаването на инфлацията се окаже по-устойчиво от очакваното. През май темпът на инфлация от 5,7% беше явно над очакванията на централните банкери, така че може да се очакват възходящи корекции на прогнозата за инфлацията. Вниманието е насочено към това дали това ще бъде достатъчна причина за по-стръмна траектория на основния лихвен процент.
Петък: Германската икономика все пак успя да се задържи над нулата през първото тримесечие на 2022 г., а икономическото производство нарасна с 0,2% спрямо предходното тримесечие. С оглед на продължаващите проблеми с високите цени на енергоизточниците, високата инфлация, нарушените вериги на доставки, недостига на материали, недостига на работна ръка и нарастващата лихвена тежест, за германската икономика няма да е по-леко и през второто тримесечие. Поради тази причина индексът на ifo за бизнес климата вероятно ще остане на ниско ниво през юни, отразявайки трудностите, пред които са изправени компаниите. Леко подобрение на бизнес очакванията не би променило нищо на фона на ниското начално равнище.
Инфлацията в Япония вероятно отново ще се е задържала на ниски равнища. Предстои в последния ден от седмицата да бъде публикувана статистиката за покачването на цените, която ще се следи отблизо от Японската централна банка (ЯЦБ), след като миналата седмица регулаторът не промени параметрите по паричната си политика за пореден път.
