Ако трябва да се борите с корупцията сред хора на публична длъжност, какво ще направите? Ще проверите как са нещата при депутати и министри, щефове на агенции и други овластени лица, нали така? Да, но в последните дни излезе, че невинаги е така.
И втори въпрос: ако трябва да защитавате сигурността на страната, какво ще направите? Ще проверявате дали някой или нещо не заплашва България. Да, но и това не всеки път е така.
За първото отговаря Комисията за противодействие на корупцията (КПК). За второто – Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
В последните седмици стана известно, че и двете институции са ангажирани с бъдещата детска болница в София – „Мама и аз“.
За нея се беше появил частен инвеститор, много хора бяха против, накрая правителството спря инвеститора. Това може да е било правилно или не, но въпросът е другаде – как тази история стига до КПК и до ДАНС.
Ето фактите.
Действащи лица
В понеделник Надежда Цекулова* съобщи, че е била извикана в КПК, след като през юни тя беше разпитвана и от ДАНС.
Цекулова е журналистка, но също и член на Обществения съвет за създаване на Национална детска болница (НДБ). В началото на май съветът публикува позиция срещу изграждането на частната болница „Мама и аз“. Впоследствие разрешението за построяване ѝ беше отменено.
По думи на журналистката и двете проверки са свързани именно с това.
„Търговска лига“ е инвеститорът зад болница „Мама и аз“. Заради получения отказ през юни конгломератът поиска да бъде спряна дейността на Обществения съвет. Сред мотивите му са „неправомерно и системно вмешателство в работата на държавните органи“, което е довело до оттегленото одобрение за проекта.
Но съветът за болницата има само консултативна функция, а решението за инвеститора беше отменено от служебния премиер Димитър Главчев и неговото правителство.
Проверките повдигат два въпроса:
- Защо КПК и ДАНС разследват членове на консултативен орган за изразено становище срещу конкретна частна инвестиция;
- Какво общо имат ДАНС и КПК с публичен спор за построяване или не на частна болница от частно търговско дружество.
Свободна Европа потърси „Търговска лига“ и КПК, за да попита от кого и кога е подаден сигналът срещу Цекулова, както и защо проверката на антикорупционния орган е насочена срещу хора, които не заемат публична длъжност.
До редакционното приключване на текста не получихме отговори по същество.
Държавна проверка
Цекулова свързва сигнала срещу себе си в КПК със статия в сайта ПИК. В нея се казва, че тя, както и адвокатката Мария Шаркова, трябва да бъдат проверени от антикорупционната комисия и ДАНС. И двете жени са в Обществения съвет за изграждане на държавна детска болница.
Журналистката казва, че е разпитвана за работата си като член на етична комисия за клинични изпитвания в частната болница „Токуда“. Причината е потенциален конфликт на интереси с позицията ѝ на член в Обществения съвет за създаване на държавна Национална детска болница.
Цекулова обаче казва, че е прекратила участието си в етичната комисия още през 2017 г. Общественият съвет, от своя страна, е създаден шест години по-късно.
„За мен всички тези сигнали, които са насочени срещу нас, са форма на натиск. Те са насочени единствено срещу начина, по който ние сме изразили мнението си по един абсолютно конкретен въпрос“, казва Цекулова.
Освен нея обаждане от КПК е получила и адвокат Мария Шаркова.
„По телефон ми беше съобщено, че съм извикана във връзка с проверка, възложена от прокуратурата по повод болница „Мама и аз“, казва тя.
Нейната среща ще се проведе идната седмица.
Едно от нещата, които тя разбира от разговора, е, че не е търсена в качеството на свидетел. Нейното заключение е, че това може да означава, че е търсена в качеството си на обвиняем.
КПК и ДАНС
По закон Комисията за противодействие на корупцията разследва хора на публична длъжност, които могат да използват позицията си за получаване на някакъв вид облага.
Според същия закон обаче нито Шаркова, нито Цекулова заемат публична длъжност. КПК не отговори на запитването на Свободна Европа каква е била целта на проведения разпит на Цекулова.
„Не си го обяснявам, освен с това, че държавата се е заела да защитава частни интереси и да представлява „Търговска лига“ срещу един адвокат, който извършва обществена дейност, участвайки безвъзмездно в един консултативен орган, който няма никакви решаващи функции, и срещу един журналист, активист общественик“, казва Шаркова, чийто разпит предстои.
Обаждането от КПК не е единственото, което и Шаркова, и Цекулова получават от държавна служба във връзка с болницата „Мама и аз“.
В началото на юни те съобщиха, че са били извикани от ДАНС. По техни думи причината отново е жалба, подадена от „Търговска лига“ по казуса със създаването на болница „Мама и аз“.
Според закона ДАНС се занимава със защита на националната сигурност. За целта органът разследва евентуални посегателства, „насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, единството на нацията, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред“.
Какво е „Търговска лига“
„Търговска лига“ управлява редица болници и свързани предприятия. Сред тях са болничната верига „Сърце и Мозък“, няколко кардиологични болници, фармацевтичният производител „Чайкафарма“ и застрахователната компания „Дал Бог живот и здраве“.
През 2021 г. „Търговска лига“ иска да създаде многопрофилна болница в София. Тогава здравните власти решават, че в столицата няма нужда от повече болнични легла, и проектът не получава одобрение.
След това конгломератът внася предложение за създаване на частна болница с акцент върху майчиното и детското здраве. След обществено недоволство обаче проектът беше отхвърлен отново. Причина стана позицията, споделена от Обществения съвет, но не само от него, че това може да попречи на създаването на Национална детска болница.
След общественото недоволство и отхвърлянето на решението на Министерския съвет „Търговска лига“ съобщи, че ще промени концепцията, като педиатричното отделение в проекта ще отпадне, а болницата ще бъде с ново име.
Проектът за Национална детска болница (не непременно частна и не непременно държавна) е ключов за бъдещето на детското здравеопазване в България, където няма подобно лечебно заведение.
*Надежда Цекулова е външен автор в Свободна Европа.
