Отминалият наскоро фолклорен фестивал на събора край манастира „Света Троица“ показа какво богатство е автентичният фолклор.
От сцена като тази и други преди нея е тръгвал и пътят към известността и професионалното развитие на много изпълнители – народни певци и музиканти. Поколенията си отиват, но остава непреходността на българския фолклор, защото винаги има, кой да поеме, така да се каже, щафетата. Да запазва, съхранява и развива тази значима част от онова, което ни прави българи.
На този фестивал с таланта си впечатли всички едно младо 18- годишно момче от с. Синапово – гъдуларяг Наско Тенев, както и сестра му Емилия – певица.
Те имат и много предшественици, на които са следовници и продължители на делото им. Ако се върнем по-назад в годините и с риск да пропуснем много имена, не можем да не започнем с легендарната Петкана Захариева, която е родена и израсла в тополовградското село Чукарово. От там е и друг известен певец от близкото минало – Енчо Манев.
Цял род известни музиканти, педагози и фолклористи има от село Синапово. От там е прочутият гайдар Енчо Пашов, майсторите кавалджии – баща Васил Милев, син проф. Милчо Василев, ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, внукът Васил Василев и внучката хоров диригент Мая Василева-Четрокова.
Много известен народен певец имаше и от с. Орлов дол – Иван Калчев.
Това са все хора с изяви по националните медии, в страната и в чужбина по фестивали и концертни прояви, разнасяли славата на тракийския фолклор от сакарския край.
Много са и добрите местни изпълнители от по-старо и по-ново поколение като Георги Бочуков, в наши дни Васил Белев, Тодор Николов и Ренета Каракашева.
Да си спомним и за прекрасния акордеонист и певец Георги Киров.
Да не забравим наследника му в Тополовградското читалище Стойчо Чобанов и колегата му Митко Атанасов от с. Устрем. Те много допринесоха и допринасят за развитието и на автентичния фолклор в общината.
По фестивалните изяви край манастира „Света Троица“, а и на други регионални прояви от този характер винаги можете да срещнете и един човек с гъдулка в ръка – Димитър Михайлов – Мутата от с. Княжево. Неговият син Михаил Михайлов е гъдулар в Ансамбъл „Тунджа“ – Ямбол, а внукът, също гъдулар, учи в НУФИ в Котел.
Така традицията продължава и много често семейната среда е основният, решаващ фактор за развитието на хора с такива таланти. За това помага и след като има кой да забележи, вдъхнови и помогне да се развие дарбата, както това прави музикалният педагог в СУ „Д-р Петър Берон“ Десислава Петкова с нейните малки възпитаници.
Когато талантливи деца, като Наско Тенев и други, развиват музикалните си заложби в НУФИ в Котел и в Широка лъка, ще има кой да пренесе фолклорът от сакарския край и за бъдните поколения.
Източник: https://sakarnews.info/
