Беларус беше обвинен, че си отмъщава за санкциите на ЕС, като предлага на мигрантите туристически визи и им помага да преминат границата си. BBC проследи една група бежанци, която се опитва да стигне до Германия.
Камерата на мобилния телефон се движи наляво и надясно, но никой не се движи. Изтощените пътници лежат пръснати сред дърветата.
Джамил държи глава в ръцете си, съпругата му Рошин се свлякла до него. Другите изглеждат така, все едно са мъртви.
Късната следобедна светлина се наклонява през гората, боровите дървета образуват гъст естествен навес. Мигрантите вървят от четири сутринта.
„Разбити сме, абсолютно разбити„, казва почти механично братовчедът на Джамил Идрис.
Сирийците се борят през гъсталаци и газят през миришещи блата, за да стигнат до тук. Те вече са пропуснали първата си среща с контрабандист и са останали без храна и вода.
Мъжете и жените са вцепенени от студ, но не смеят да запалят огън. Те са преминали от Беларус в Полша, така че най-накрая са стигнали до ЕС. Но все още не са в безопасност. Хиляди други, насърчени от Беларус да преминат в Полша, Литва и Латвия, се оказаха в ареста. Най-малко седем са починали от хипотермия в полската гора.
BBC проследява Идрис и приятелите му, откакто напускат Северен Ирак в края на септември. Идрис записва техния напредък на телефона си и изпраща поредица от видеоклипове по пътя.
Групата се състои от сирийски кюрди, на около 20 години, които са се отправили към Европа в търсене на по-добро бъдеще. Всички те са от Кобане – сцената на ожесточени битки между кюрдските бойци и бойците на Ислямска държава в края на 2014 г.
Но докато мотивите им – политическа нестабилност у дома, страх от военна служба, липса на работа – са познатият рефрен на мигрантите по целия свят, маршрутът, който са поели, е нов.
Идрис признава, че може би не би се опитал да напусне Сирия, ако автократичният лидер на Беларус Александър Лукашенко не беше предложил нов, очевидно по-безопасен маршрут.
„Беларус има продължаваща вражда с ЕС“, казва той, когато е попитан защо е решил да опита да стигне до Европа. „Президентът на Беларус реши да отвори границите си с ЕС.“
Идрис има предвид предупреждението на Лукашенко по-рано тази година, че той повече няма да спира мигрантите и наркотиците да преминават в страните-членки на ЕС. Беларуският президент беше вбесен от последователни вълни от санкции на ЕС, наложени след оспорваните в страната му президентски избори през 2020 г., последвалото преследване на политически противници и принудителното отклоняване на пътнически самолет на RyanAir, за да бъдат арестувани опозиционен журналист и приятелката му.
„Някога хващахме мигранти масово тук – сега забравете, сами си ги хващайте„, заяви Лукашенко.
Длъжностни лица в съседна Литва казват, че са видели предупредителни знаци още през март.
„Всичко започна с индикациите от правителството на Беларус, че са готови да опростят визовите процедури за „туристи“ от Ирак“, казва ни заместник-министърът на вътрешните работи на Литва Кестутис Ланчинскас.
Вместо да предприемат опасни пътувания с лодка през Средиземно море, сега всичко, което мигрантите трябва да направят, е да летят до Беларус, да карат няколко часа до границата и след това просто да преминат пеша в една от трите съседни държави от ЕС – Полша, Литва и Латвия .
През юли и август Литва е видяла 50 пъти повече търсещи убежище, отколкото през цялата 2020 г. „Маршрутът очевидно е много по-лесен, отколкото през Турция и Северна Африка„, казва Идрис.
Той и приятелите му тръгват от Ирбил в Северен Ирак на 25 септември. Идрис работи там, а зад гърба си оставя съпругата си и дъщерите си, близначки, обещавайки, че евентуално могат да се присъединят към него в Европа, ако успее.
Те са част от поколение сирийци, чиито животи са покосени от 10 години гражданска война. Идрис вече е прекарал известно време като бежанец в съседна Турция. „Това е дълга история, приятелю, и съжалявам за много неща“, казва Идрис по телефона, когато е попитан какво го мотивира. „Но нищо не е под наш контрол. Няма бъдеще за мен в Сирия.“
В един от първите видеоклипове на Идрис, записан извън летището в Ирбил, той очевидно е оптимист за предстоящото пътуване. Групата си има билети и седемдневни туристически визи за Беларус. Те са готови да тръгнат.
Процесът до тогава е сравнително прост. За да разберат колко е просто, екипът на BBC лети до Северен Ирак, за да се срещне с хората, които са замесени.
Ирбил е оживената столица на автономния кюрдски регион на страната. Град с повече от един милион и половина души, той е дом на стотици хиляди бежанци от съседна Сирия, както и от други части на Ирак. За мнозина това е и мястото, където започва пътуването към Европа. Не че ще разберете това веднага. Има туристически агенции, разбира се.Но това е бизнес от уста на уста, със съвети за пътуване, разпространявани онлайн във Facebook и чат групи.
В офис, обсипан с паспорти – предимно сирийски – Мурад разказва за процеса. Мурад не е истинското му име. Въпреки че ролята му не е незаконна – всичко, което прави, е да уреди визите и полетите до столицата на Беларус, Минск – той не иска да бъде идентифициран.
Още през лятото, когато новината за заплахата на Лукашенко към ЕС се разпространи в социалните медии, Мурад се свързва с приятели в Беларус и ги пита за новите визови правила.
„Те казаха: „Да, сега е лесно“, спомня си Мурад. „Знаех, че ще бъде същото като това, което се случи през 2015 г. с Турция.“
През 2015 г. президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган също беше в спор с ЕС. Той позволи на стотици хиляди мигранти да преминат през страната му, докато ЕС се съгласи на сделка от 6 милиарда евро, за да помогне на Истанбул да поеме разходите за притока.
За мигрантите, които сега търсят безопасно преминаване през Минск, беларуските туристически компании първоначално издават електронни покани, за да позволят на хората да се качат на полети за столицата. Но тъй като каубойските операции започнаха да печелят пари от фалшиви покани, правилата се промениха. Сега мигрантите се нуждаят от физически визов печат в паспорта си, преди да могат да резервират полет. Отнема повече време, но все пак не е сложно.
Следва контрабандист. Тук става скъпо.
Мурад казва, че не работи с контрабандисти, като съветва клиентите си, че всъщност е по-евтино и по-надеждно да намерят такъв, когато стигнат до Минск. Но когато екипът на BBC се среща с един, това се случва на улицата пред офиса на Мурад. Двамата мъже очевидно се познават.
Те казват, че Джоуван – отново не истинското му име – е бил ветеран контрабандист, който е организирал пътувания през Турция и Гърция по време на миграционната криза през 2015 г.
„Ако използвате контрабандист“, каза Джоуван, „това ще ви струва много. Между 9000 и 12 000 долара. В крайна сметка това е непредвидимо пътуване. Вървите през непознати гори, в чужда страна. Разбойници чакат да ви откраднат парите. Мафията ви наблюдава. Има диви животни на свобода, реки и блата за преминаване. Вие скачате в неизвестното, дори ако използвате GPS.“
Запитан за властите в Беларус, Джоуван е наясно за тяхната роля. „Те улесняват проблема. Те помагат на хората“, казва той.
Когато Идрис и приятелите му стигат до беларуската столица Минск, те откриват, че тя гъмжи от мигранти, които вървят по същия път към Европа. На кадрите на Идрис от летище Минск се вижда претъпкана зала за пристигащи – пътници, проснати по пода, чакащи да бъдат обработени.
През август Iraqi Airways се подчини на натиска на ЕС и отмени директните полети от Багдад до Минск. Но мигрантите продължават да пристигат с полети от Истанбул, Дубай и Дамаск. Подобно на мнозина, които минават по този път, Идрис и приятелите му имат резервации в хотел „Спутник“ в Минск, който се рекламира като „идеален за бизнес пътувания и семейни празници“.
Други са имали по-малко късмет. Кадри, споделени в социалните мрежи, твърдят, че показват мигранти в спални чували, подслонени в близкия подлез.
От хотела Идрис е в контакт с контрабандисти, които да ги прекарат през полската граница, а от там – до Германия. Тяхното напускане беше неизбежно. Идрис признава предстоящите предизвикателства: „Пресичаме границите нелегално. Не знаем какво ще се случи. Не можем да се доверим на никого, дори на нашия контрабандист. Ние поставяме съдбата си в ръцете на Бог.“
Пътуването от Ирбил до Беларус, споделя той, вече е струвало 5000 долара на човек, включително самолетни билети, хотелски резервации и туристически визи. Той все още се пазари с контрабандистите за по-нататъшното пътуване.
Ден по-късно той отново се чува с екипа на BBC. Имаше неуспех. Групата напуска Минск твърде късно, за да срещне контрабандист и да стигне до Полша. Те се настаняват в друг хотел, близо до границата. Разходите се трупат. Групата трябвало да вземе две коли от Минск, като плаща 400 долара за всяка.
Настъпва тревожност, тъй като при всички разходи резултатът все още може да бъде пагубен. „Не знаем дали ще успеем или не„, казва той пред BBC. „Ще се загубим ли в гората, или ще стане въпрос само за четири или пет часа ходене, точно както ни каза контрабандистът?“
Още едно кратко видео пристига преди да тръгнат. „Молете се за нас“, казва Идрис пред камерата.
Отвъд северозападната граница на Беларус, в Литва, става ясно, че молитвите и мечтите на хиляди мигранти като Идрис са били разбити. До август повече от 4000 са преминали през до голяма степен неоградена граница. Някои предприемат по-нататъшно пътуване към Западна Европа, но много са заловени. Сега те са задържани в центрове за задържане в цялата страна, докато Литва измисля какво да прави с тях. Някои са получили убежище, но досега това не включва сирийци или иракчани.
В Кибартай, на запад, повече от 670 мигранти са били преместени в преустроен затвор. Властите се опитват да го направят възможно най-обитаем. Топлите клетки са определено по-добри от палатковите лагери близо до границата, където доскоро бяха настанени мигрантите. Но когато BBC посещава затвора, високите стени, бодливата ограда и наблюдателните кули създават безпогрешно мрачна атмосфера. „Имаме нужда от свобода“, крещят няколко души от килиите си.
Всички затворници са самотни мъже от повече от 20 различни страни. Повечето са иракчани и сирийци, но други били дошли от толкова далечни страни като Йемен, Сиера Леоне и дори Шри Ланка.
Абас от Ирак казва, че условията са ужасни и мигрантите са третирани като престъпници.
„Наша вина ли е, че Беларус отвори границите си за ЕС?“ пита той. В края на пътуването си Абас е задържан за кратко от беларуските граничари. Но изглежда всичко, което те искат, е спомен с тях. „Те си направиха селфи с нас и ни показаха пътя„, разказва той. Знаейки, че пътуването му, което струва 11 000 долара, е приключило внезапно и унизително, Абас казва, че мисли да се върне обратно.
„Но аз няма да живея в Ирак. Ще живея в Турция. Нямам представа обаче какво ще се случи. Нямам пари.“
Но въпреки че задържаните признават, че са пионки в геополитическата борба между Беларус и ЕС, те най-вече благодарят на Лукашенко, че им даде този шанс. „Когато изляза, ще си татуирам името му на ръката си“, казва Азал, друг иракчанин.
Потокът от мигранти в Литва вече е спрян, отчасти благодарение на повишената гранична сигурност на страната, подпомагана от агенцията на ЕС за управление на границите Frontex. Но пазачите показват и места, където границата все още е слабо защитена. На едно такова място белоруски граничари и войници продължават да преминават от другата страна. Една група минава в момента, в който екипът на BBC е там и ги заснема с телефон, но мигрантите избягват зрителния контакт.
„В стари времена имахме наистина добра комуникация за нелегалните имигранти“, казва Витаутас Куодис от литовската държавна гранична служба. Всичко обаче свършва през лятото. Обажданията от литовска страна сега остават без отговор. „Предимно ни игнорират„, каза Куодис.
Въпреки че десетки мигранти все още се опитват да преминат в Литва всеки ден от Беларус, повечето сега се насочват към Полша.
Вторият опит на Идрис и приятелите му да преминат полската граница завършва, както и първият им, неуспешно. Видеоклипове, заснети тайно на мобилния телефон на Идрис, показват напрегнати разговори край пътя, с гласове на руски, английски и арабски. Групата има страшна среща с беларуски полицаи, които ги спират, взимат им паспортите и казват на шофьорите да върнат мигрантите в Минск.
Те отиват обратно до хотел „Спутник“, където шофьорите искат такса за вземане на паспортите на групата от полицията. В хотела Идрис и приятелите му сега откриват нарастваща мрежа от контрабандисти, които подреждат настаняване и логистика. А хотелът продължава да се пълни с новодошли – сирийци, иракчани и йеменци.
„Броят на мигрантите се увеличава всеки ден„, казва Идрис във видео, заснето пред хотел „Спутник“.
В допълнение към усложненията на групата, техните туристически визи изтичат, което ги принуждава да напуснат хотела и да се настанят в апартамент.
Накрая, 11 дни след пристигането си в Минск, те се опитват за трети път да стигнат до Полша, пътувайки до Брест в далечния югозапад на Беларус. Този път успяват да стигнат до полската граница, като пристигнат малко след полунощ. В този момент белоруските войници правят решаваща намеса.
Точно както Амар, учителят, задържан в Литва, и други, които публикуваха в социалните мрежи през лятото, сирийците осъзнават, че беларуските военни с нетърпение очакват да им помогнат.
Когато групата стига близо до границата, се появяват войници и им казват да изчакат. Минути по-късно пристига бронирана кола и ги откарава до военен камион, където Идрис и приятелите му откриват 50 други мигранти, сгушени вътре. Камионът карал кратко, разказва Идрис. „Тогава войникът ни помоли да изчакаме, за да се уверят, че пътят към полската граница е отворен“, допълва той
След това той ескортира цялата група на 200 м и, казва Идрис, им показал пътя към Полша. Идрис каза, че войникът дори им е помогнал да преминат границата. „Той сряза жицата вместо нас“, споделя той.
Разделяйки се на по-малки групи и с GPS препратка, която да ги насочи към среща на няколко мили в Полша, пътниците се потапят в гората.
Видеоклиповете, които Идрис изпраща през следващите два дни, показват приятелите в най-трудните им моменти, когато дълкото пътуване най-накрая взема своето. Разстоянието, което изминават пеша, е не повече от дузина мили. Но двудневният преход през блата и гъста гора ги води до ръба на изтощението. В един момент Идрис пада в канавка и наранява крака си, губейки ценното време на групата.
Най-накрая, на 9 октомври, те стигат до пункта в близост до полския град Милейчице, където чакала кола. До разсъмване те вече бяха в Германия, а скоро след това се разделиха. Джамил и Рошин тръгват за Франкфурт, Зозан за Дания, за да се срещнат с годеницата си. Идрис пък продължава пътя си към Холандия, където планира да се предаде на властите. Той е чувал, че ако му бъде предоставено убежище, правилата за събиране на холандски семейства ще позволят да доведат съпругата и дъщерите му от Кобане. Но това ще отнеме време.
„Проучвах статута на бежанец в Европа“, признава той. „Мисля, че ще отнеме година-две.“
Трудно е да се знае колко хора са стигнали до желаните дестинации, откакто Лукашенко отвори вратите на страната си.
Беларус отрече обвиненията, че е принуждавала мигранти да летят до там с фалшивото обещание за законно влизане в ЕС и обвинява западните политици за ситуацията на границата.
Понастоящем най-малко 10 000 мигранти са задържани – в Прибалтика, Полша и Германия. За мнозина това е било мъчително изпитание. Скъпа загуба на време и пари, а в някои случаи и животи.
В засегнатите страни се засилват призивите за по-строг контрол.
Но засега няма признаци, че Лукашенко има намерение да отстъпи.
