Папа Франциск отправи на 25 декември по обед своето традиционно рождественско послание „Урби ет Орби“ („Към града и света“) в което припомни земи и народи, разтърсени от кризи и войни.
Но също и жени, засегнати от бича на насилието, деца, жертви на насилие, самотни възрастни хора, бежанци и тези, които страдат от пандемията. След това от централната ложа на ватиканската базилика, папата даде благослова „Урби ет Орби“ с пленарна индулгенция, предоставена и на всички свързани чрез медиите. Ватиканнюз разпространи пълния текст на папското слово.
Скъпи братя и сестри, Честито Рождество Христово!
Словото Божие, което създаде света и осмисли историята и пътя на човека, стана плът и дойде да обитава сред нас. Появи се като шепот, като ромона на лек бриз, за да изпълни сърцето на всеки мъж и жена, които се отварят към тайната с удивление. Словото стана плът, за да диалогира с нас. Бог не иска да прави монолог, а диалог. Защото самият Бог, Отец и Син и Свети Дух, е диалог, вечно и безкрайно общение на любов и живот. Идвайки на света, в Личността на Въплътеното Слово, Бог ни показа пътя на срещата и диалога. Наистина, самият той е въплътил този Път в себе си, за да можем да го познаем и да го следваме с доверие и надежда.
Сестри, братя, „какъв би бил светът без търпеливия диалог на толкова много великодушни хора, които са поддържали семейства и общности заедно?“. Осъзнаваме го още повече в това време на пандемия. Способността ни за социални отношения е подложена на сурово изпитание; засилва се тенденцията да се затворим, да сме сами, да се откажем да излизаме, да се срещме, да правиим нещата заедно. На международно ниво също съществува риск да не желаем да водим диалог, рискът комплексната криза да доведе до избор на преки пътища, а не по-дългите пътища на диалога; но те в действителност са единствените, които водят до разрешаване на конфликти и до споделени и трайни ползи.
Но докато известието за раждането на Спасителя, източник на истински мир, отеква около нас и по целия свят, все още виждаме много конфликти, кризи и противоречия. Те сякаш никога не свършват и вече почти не ги забелязваме. Толкова сме свикнали, че огромни трагедии сега се подминават с мълчание; рискуваме да не чуем вика на болката и отчаянието на толкова много наши братя и сестри. Нека помислим за сирийския народ, който живее във война повече от десетилетие, причинила многобройни жертви и неизчислим брой бежанци. Нека погледнем към Ирак, който все още се бори да се изправи след дълъг конфликт. Нека да чуем вика на децата, който се издига от Йемен, където една огромна трагедия, забравена от всички, продължава години в мълчание, сеейки смърт всеки ден.
Нека си припомним напрежението между израелци и палестинци, което продължава без решение, с все по-големи социални и политически последици. Нека не забравяме Витлеем, мястото, където Исус видя светлината и което живее в трудни времена и поради икономическите трудности, дължащи се на пандемията, която пречи на поклонниците да достигнат до Светите земи, с негативни последици за живота на населението. Нека помислим за Ливан, който страда от безпрецедентна криза в много тревожни икономически и социални условия.
Но ето, посред нощ, знакът на надеждата! Днес „любовта, която движи слънцето и другите звезди“, както казва Данте, стана плът. Той дойде в човешки образ, сподели нашите драми и разруши стената на нашето безразличие. В студената нощ той протяга малките си ръце към нас: има нужда от всичко, но идва да ни даде всичко. Нека от него да поискаме силата да се отворим за диалог. На този празник, нека го помолим да възбуди в сърцата копнежа за помирение и братство. Към Него отправяме нашата молба.
Исус Детенце, дари мир и хармония на Близкия изток и на целия свят. Подкрепи онези, които предоставят хуманитарна помощ на населението, принудено да напусне родината си; утеши афганистанския народ, който в продължение на повече от четиридесет години е подложен на тежко изпитание поради конфликти, които принудиха мнозина да напуснат страната.
Царю на народите, помогни на политическите власти да умиротворяват обществата, разстроени от напрежение и конфликти. Подкрепи народа на Мианмар, където нетолерантността и насилието не подминават християнската общност и местата за поклонение и затъмняват мирния облик на това население. Бъди светлина и подкрепа за онези, които вярват и действат, дори да вървят срещу течението, в полза на срещата и диалога, и не позволявай в Украйна да се разпространят метастазите на гангренозния конфликт.
Принце на мира, помогни на Етиопия да преоткрие пътя на помирението и мира чрез искрена дискусия, която поставя нуждите на населението на първо място. Чуй вика на хората от региона на Сахел, които изпитват насилието на международния тероризъм. Обърни погледа си към народите на страните от Северна Африка, които са измъчвани от разделения, безработица и икономическо неравенство; облекчи страданията на многото братя и сестри в Судан и Южен Судан, които страдат от вътрешни конфликти. Направи така, че ценностите на солидарността, помирението и мирното съвместно съществуване да преобладават в сърцата на народите на американския континент, чрез диалог, взаимно уважение и признаване на правата и културните ценности на всички човешки същества.
Сине Божий, утеши жертвите на насилието срещу жените, което се разпространява в това време на пандемия. Дай надежда на деца и юноши, които са тормозени и малтретирани. Дай утеха и обич на възрастните хора, особено на самотните. Дари спокойствие и единство на семействата, основно място за възпитание и основа на социалната тъкан. Боже с нас, дари здраве на болните и вдъхнови всички хора с добра воля да намерят най-подходящите решения за преодоляване на здравната криза и нейните последици. Направи сърцата великодушни, за да достигнат необходимите грижи, особено за ваксини за най-нуждаещите се народи. Възнагради всички, които проявяват внимание и отдаденост в грижата за членовете на семейството, болните и най-слабите.
Витлеемско дете, позволи на многото военнопленници, цивилни и военни, от неотдавнашни конфликти и на тези, които са затворени по политически причини, да се върнат скоро у дома. Не ни оставяй безразлични пред трагедията на мигрантите, разселените лица и бежанците. Очите им ни молят да не се обръщаме, да не отричаме човечността, която ни обединява, да направим историите им наши и да не забравяме техните драми. Вечно слово станало плът, направи ни внимателни към нашия общ дом, който също страда от пренебрежението с което често се отнасяме към него и подтикни политическите власти да намерят ефективни споразумения, така че следващите поколения да могат да живеят в среда, която зачита живота .
Скъпи братя и сестри, трудностите в нашето време са многобройни, но надеждата е по-силна, защото „ни се роди Дете, Син ни се даде“ (Ис 9:5). Той е Божието Слово и стана младенец, способен само да плаче и нуждаещ се от всичко. Той искаше да се научи да говори като всяко дете, за да можем да се научим да слушаме Бог, нашия Отец, да се слушаме един друг и да водим диалог като братя и сестри. О Христе, роден за нас, научи ни да вървим с Тебе по пътеките на мира.
Честито Рождество Христово на всички!
