Парламентът избра ново правителство с премиер Росен Желязков. Това се случи на заседание на Народното събрание (НС) в четвъртък. В новия кабинет участват представители на ГЕРБ-СДС, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). То ще бъде подкрепяно и от фракцията на Ахмед Доган в ДПС.
Четирите партии избраха новия състав на Министерския съвет със 125 гласа „за“, като всички останали гласуваха „против“.
Новината идва, след като ГЕРБ спечели изборите от 27 октомври. В сряда президентът Румен Радев връчи първия мандат за правителство на партията, като тя веднага го върна изпълнен. През последните четири години в България имаше само две редовни правителства, като нито едно от тях не продължи повече от 9 месеца.
Преди началото на дебатите в НС новоизбраният премиер Желязков изрази благодарност към БСП и ИТН за подписването на коалиционно споразумение и към ДПС-Доган, че са подкрепили кабинета.
Той изброи и някои от основните приоритети на правителството –върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на свободата и плурализма в медиите и гражданското общество, членство в еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Приоритети, по думите му, ще са и качеството на живот, с фокус в здравеопазването, образованието и пазара на труда.
Именно ГЕРБ най-често е обвинявана от опозицията си в корупционни практики. По време на управлението на Бойко Борисов страната заемаше и едни от най-ниските места по свобода на словото в Европа според индекса на „Репортери без граница“.
Кои са избраните министри
В предложението на Желязков е заложена структура на Министерския съвет с трима вицепремиери и общо 19 министерства. В него ГЕРБ ще имат премиер и 11 министри, БСП един вицепремиер и четирима министри, а ИТН – четирима министри, единият от които е и вицепремиер. Те са:
- Росен Желязков (ГЕРБ) – министър-председател;
- Томислав Дончев (ГЕРБ) – вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
- Атанас Зафиров (БСП) – вицепремиер и министър без портфейл, отговарящ за силовите министерства;
- Гроздан Караджов (ИТН) – вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
- Теменужка Петкова (ГЕРБ) – министър на финансите;
- Даниел Митов (ГЕРБ) – министър на вътрешните работи;
- Иван Иванов (БСП) – министър на регионалното развитие и благоустройството;
- Георги Георгиев (ГЕРБ) – министър на правосъдието;
- Георг Георгиев (ГЕРБ) – министър на външните работи;
- Красимир Вълчев (ГЕРБ) – министър на образованието и науката;
- Жечо Станков (ГЕРБ) – министър на енергетиката;
- Мирослав Боршош (ГЕРБ) – министър на туризма;
- Атанас Запрянов (служебен министър, предложен отново от ГЕРБ) – министър на отбраната;
- Валентин Мундров (служебен министър, предложен отново от ГЕРБ) – министър на електронното управление;
- Георги Тахов (служебен министър, предложен отново от ГЕРБ) – министър на земеделието и храните;
- Мариан Бачев („Има такъв народ“) – министър на културата;
- Петър Дилов („Има такъв народ“) – министър на икономиката и индустрията;
- Силви Кирилов („Има такъв народ“) – министър на здравеопазването;
- Борислав Гуцанов (БСП) – министър на труда и социалната политика;
- Манол Генов (БСП) – министър на околната среда и водите;
- Иван Пешев (БСП) – министър на младежта и спорта.
Как протекоха дебатите
По време на дебатите повечето депутати се съгласиха, че България има нужда от редовно правителство, но изразиха съмнение, че предложеният кабинет ще може да изпълни целите, които си е заложил.
„Това правителство не може да бъде антикорупционно, не може да се грижи за върховенството на закона и на правото… защото политическа партия ГЕРБ няма историческото доверие да говори за корупция, тъй като най-големите корупционни случки са свързани с вашето управление в различни периоди“, каза Радостин Василев от партия МЕЧ.
Бившият премиер Николай Денков каза, че ПП-ДБ ще следи внимателно действията на бъдещия кабинет и ще бъде конструктивна опозиция, като ще дава подкрепа за политики, свързани с европейската ориентация на страната и справедлива правосъдна система.
„Най-проблемното нещо е отказът да се ограничи влиянието на (Делян) Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме достигнали на 5 януари, са премахнати всички мерки на ограничаване на нелегитимни влияния в съдебната и изпълнителната власт“, каза Божидар Божанов.
Тошко Йорданов от ИТН отрече това и каза, че само са направени редакции на някои от текстовете.
От своя страна, Джевдет Чакъров от ДПС-Доган защити решението си да подкрепи правителството, като каза, че „това е национално отговорната позиция в момента“.
Как се стигна дотук
ГЕРБ спечели изборите от 27 октомври. От тогава насам партията няколко пъти промени позицията си за това дали ще сформира правителство. През декември тя реши да преговаря с „Демократична България“ (ДБ), БСП и ИТН.
„Продължаваме промяната“ не участва в преговорите, след като ГЕРБ отказа да подпише декларация за изолиране на Делян Пеевски от управлението. Той е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
ДБ постави няколко условия за съставяне на правителство – изолиране на Пеевски от властта, премиер, който не е ярка партийна фигура, спиране на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор и смяна на състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат е отдавна изтекъл.
Искането на БСП беше да бъде съставено „програмно“ правителство с надпартиен премиер, а на ИТН – Бойко Борисов да не бъде премиер.
В началото на януари ГЕРБ прекрати преговорите с ДБ заради несъгласие по отношение на предложението за премиер – Росен Желязков. Преговорите с ИТН и БСП продължиха, а в понеделник ДПС-Доган съобщи, че ще подкрепи проектокабинета на БСП, ИТН и ГЕРБ, без да има участие в него.
За последните 4 години в България се проведоха избори за парламент 7 пъти. За този период ГЕРБ получи мандат за съставяне на правителство 8 пъти. От тях партията на Бойко Борисов върна общо пет мандата неизпълнени. На два пъти ГЕРБ предложи състав на правителство, но то не успя да договори подкрепа в парламента. Така кабинетът на Желязков е първият успешно изпълнен мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ от 2021 г. насам.
