ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 1, 1991 г.
„ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ И ПЕДАГОЗИ“
110 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ
В мощната струя на движението за светско образование и култура особено силно се откроява Неофит Римски. Неговата неуморна, талантлива, народополезна дейност му спечелва името на „патриарх на българските писатели и педагози“. Това сполучливо определение на Иречек едва ли може да изчерпи огромните му заслуги към просвещението и новобългарската интелигенция, която по примера на своя учител създава истински култ към образованието и стремежа към духовен и социален напредък у българите през ХІХ век. Макар че по темперамент той е „кротък, смирен и благоговеен“, както го определя и препоръката на казанлъшките първенци, това не пречи да бъде причислен към народните будители като В. Априлов, д-р П. Берон и Н. Бозвели. неговият жизнен път е рядко съчетание при постигането на избраната цел. Роден е около 1793 г. в с. Баня, Банско, в заможен и буден род. Никола Петров от 1808 г. е в Рилската обител, а през 1811 г. приема калугеровското расо под името Неофит. До 1818 г. усъвършенствува духовното си образование и получава сан. В прочутата „Мелнишка школа“ на даскал Адам и той изучава светски науки, за да се посвети на педагогическа дейност. От 1827 до 1831 г. учителствува в Самоков, а от 1833 г. след пожара в Рилския манастир се озовава в Казанлък за събиране на помощи. Благодарение на препоръките на търновския владика Иларион, Неофит е представен на букурешките български първенци, съгласно изискването на В. Априлов да се подготви учител за новото Габровско училище. Девет месеца са нужни за неговата преподготовка и за съставянето на учебници, които са следващата стъпка след „Рибния буквар“ към изграждането на новобългарско училище. „Взаимоучителните таблици“, „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“, „Свещений кратки катихиазис“, „Краткое и ясное изложение… за правото чтение на греческия език“ и „Болгарская граматика“ са помагалата, които внасят нужната нравствена мощ на Габровското училище. Прокуден от интригите на габровските чорбаджии, от 1837 до 1839 г. учителствува в Копривщица. През 1846 г. се подслонява отново в Рилския манастир, без да прекъсва педагогическата си дейност, а след посочената година се озовава в Стара Загора, макар и за 18 дни, за да замине непосредствено след това за о. халки като преподавател в прочутото богословско училище. От 1852 г. е отново в рилския манастир, където доживява Освобождението. Умира на 4. І. 1881 г. Зад този скиталчески живот прозира не само стремежът за усъвършенствуване на българското училище и книга, но и много от характерните черти на българския живот. Поради това името на Н. Рилски е тясно свързано с националните тежнения и интереси за самостоятелна българска просвета, основаваща се на националния език и културни традиции, като се използуват духовните постижения на другите народи. Това основно патриотично разбиране определя и дейността му като създател на просветна книжнина. В резултат на трескавата му подготовка при откриването на Габровското училище след „Рибния буквар“ на П. Берон, той е авторът на учебни помагала. неговата „Болгарская граматика“, Крагуевац 1935 г., предшествува „Христоматия славянского язика“, както и последвалия превод на „Новия завет“. През 1875 г. Н. Рилски печата и част от своя „Словар“, работен с неповторима упоритост през целия му живот. С името на Н. Рилски се свързват и първите стъпки на българската наука. Той работи упорито и в областта на лингвистиката и фолклористиката. Цялото му просветна дейност е посветена на народа и отечеството. Не само пряката му педагогическа дейност му отрежда място на народен водач. Преди всичко към него се обръщат за съвети от почти всички кътчета на българската земя. За това свидетелствуват писмата до общините, до неговите ученици и подробният му дневник. Достатъчно е само да припомним, че представителите на старозагорската община непрекъснато и оживено кореспондират с Н. Рилски. Сякаш в замяна на старите връзки и добрия тон, той възкресява паметта на старозагореца Иван Калпакчи, известен под името Хажди Игнатий, живял също в Рилския манастир. Независимо, че този тих и скромен български книжовник, склонен към научни занимания, не навлиза с борческия патос в живота на българския народ, той оставя незаличима следа в неговата просвета и култура. Неофит е не толкова „живият летопис на българското възраждане“, колкото онова жизнеутвърждаващо начало, което въоръжава интелигенцията с най-напредничавите идеи и я насочва към нови духовни хоризонти.
Нейчо КЪНЕВ
„Патриархът на българските писатели и педагози“
