Нито една от основните политически сили засега не е оценила като „груба намеса във вътрешните работи“ решението на Съединените щати да наложат санкции на шестима българи заради участие в корупция.
Нито една от държавните институции засега не е започнала „да брани своята независимост“ и да обвинява Вашингтон в оказване на натиск. А историята познава много подобни моменти след всяка подобна критика, дошла от Запада.
По всичко изглежда, че този път няма да има подобни реакции на обида, защото посочените мотиви за налагането на санкции са очевидни и конкретни. Изводите от това действие на Америка също са очевидни:
- не може да има добри в битката между лошите;
- корупцията създава не само бедност, но и застрашава националната сигурност;
- корупцията лишава от смисъл обичайните етикети – леви или десни, прозападни или проруски;
- институциите в България са допуснали ендемична корупция, т.е. не работят в интерес на гражданите;
- само от гражданите зависи дали помощта от САЩ ще бъде последвана от промяна или ще си остане типично тридневно чудо.
Няма по-малко зло
САЩ наложиха санкции на Делян Пеевски – могъщ олигарх, за когото има данни за влияние в държавни институции, и който подкрепя с медиите си винаги този, който е на власт. В последните 12 години – с малко прекъсване – това е Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.
Вашингтон включи в списъка и Васил Божков – също могъщ олигарх, който в последната една година се укрива в Дубай, защото срещу него има повдигнати 18 обвинения. В тази една година той се превърна в опонент на управлението на Борисов, обвинява го в корупция и го пакетира с Пеевски и с главния прокурор Иван Гешев.
В последната година Борисов казва, че протестите срещу него и Гешев са организирани от Божков, а самият Божков създаде партия и се представя за алтернатива на Борисов.
Списъкът на санкционираните от САЩ припомня нещо, което би трябвало да е очевидно – не може една мафия да бъде алтернатива на друга мафия, защото който и да победи, на власт все ще е мафия.
Корупцията е дупка в националната сигурност
Разпространено е схващането, че корупцията носи бедност. Да, тя обогатява участващите в нея, но на останалите тя отнема честното състезание и убива мотивацията за успех, а без тези двете не се създава богатство.
Корупцията също отваря вратата за зложелатели. В американските мотиви е написано конкретно как Божков е „планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик, с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители“.
За Пеевски също е казано, че „регулярно е участвал в корупция“, а целта му е била „да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“.
Когато институциите се управляват не от правила и принципи, а от подобни олигарси, тогава вратата на България е широко отворена за проникване на зловредно влияние от авторитарни и корумпирани режими. Днес може да е режимът на Путин, утре може да е някой друг.
Не чети етикета
Противно на популярната телевизионна рубрика „Чети етикета“, корупцията превръща това в излишно занимание. Политиците могат да заявяват своята ориентация, ръководителите на институции могат да декларират приоритети, но корупцията заличава разликите между тях.
Политическият етикет на Пеевски е ДПС, либерална партия. Политическият етикет на също санкционирания Харалампиев е ВМРО, националистическа партия. Различните политически етикети не пречат и двамата да бъдат обвинявани в едно и също от САЩ.
Пеевски и дясната му ръка Желязков са „ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от 500 000 щатски долара или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане“.
Петър Харалампиев е разследван и подсъдим заради „продажба“ на паспорти с помощта на оглавяваната от него Агенция за българите в чужбина. Американците пишат за Харалампиев, че е участвал „в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода“.
И глобалистки настроеният либерал, и националистически настроеният консерватор са правели едно и също – продавали са право на пребиваване в България и ЕС.
Прокуратурата не лови мишки
Решението на САЩ за санкциите прави очевидно още нещо – българските институции не противодействат ефективно на корупцията.
В мотивите към американските санкции няма голяма новина за българската публика. И Делян Пеевски, и Васил Божков са отдавна известни на всички. Няма данни социологическа агенция да е изследвала какво е общественото доверие към тях, но не е трудно да се предположи какъв може да бъде резултатът.
Хиляди българи протестираха в продължение на 400 дни, след като Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС на 14 юни 2013 г. Няколко сигнала бяха подавани срещу него в прокуратурата. Десетки международни медии го определяха като олигарх и „брокер на власт“ в България. Нито веднъж обаче българската прокуратура не се заинтересува от него.
Васил Божков беше доскоро известен за широката публика предимно с прякора си – Черепа. В американските мотиви пише, че той „няколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта“.
И за това българската прокуратура не е проявила интерес. За много хора това не е новина, но Вашингтон сега го припомня.
Америка няма да свърши работата
Още едно изречение от мотивите към санкциите е важно:
„Тези действия изпращат силен сигнал, че САЩ подкрепят всички българи, които се стремят да изкоренят корупцията“.
Посланието също е очевидно и конкретно – то е към „българите, които се стремят да изкоренят корупцията“. Международните норми не позволяват на Америка да направи нещо повече от това, което вече направи – да посочи очевидното. Не е и нормално да прави нещо повече в независима България.
Както коментираха политически експерти, с които Свободна Европа разговаря, тази ситуация отваря вратата за промяна. Но не е нищо повече от отворена врата, през която може да минеш, но може и да не минеш. Нищо повече.
„Ако народът казва, че иска България да има жизнена демокрация с разцъфтяваща икономика и да е лидер в региона, това няма как да стане с корупция“, каза посланик Херо Мустафа при представянето на санкциите.
Останалото може да бъде работа само на българските граждани.
