Получих, майко вчера редове,
които ти си писала до мен
разбрах, че искаш да ти пиша скоро,
как тук за мен минава всеки ден.
[ad id=“225664″]
Таз вечер, майко, ще ти отговоря,
ще ти опиша нашия живот.
Да знаеш, как живеем на бригада
и как строиме новия живот.
Зора е ранна – ние сме станали,
закусили – сложили всичко в ред.
Строяваме се и със песен бодра
къмто обекта тръгваме напред.
[ad id=“263680″]
Минаваме и през града с песен
изправени – с вдигнати чела,
очите ни искрят, сърцата бият
градът наш – градът на младостта.
Часът е 5, и ний сме на обекта,
тухларницата ний работим там,
на групи се разделяме бързо
започваме да работим с план.
[ad id=“236993″]
Едни работят тамо на коптора
с колички карат тухли от банкет.
И знаеш ли, как всички сме свикнали
с техния скрибуцащ, тих привет.
И на коптора тухлите нареждат
подаваме ги сръчно – друг реди,
ръцете ни са свикнали отдавна –
на тях открито наший труд личи.
[ad id=“236999″]
С тези тухли после ще вдигнат
тук фабрики, заводи, жилища
и ний сме, майко, тъй щастливи всички,
че работим за родната страна!
Освен с тухли работиме също
с вагонетки – майстори сме там
да знаеш само, как работим сръчно
с лопати, кирки, белове с плам.
[ad id=“237001″]
Копаем пръст, товарим вагонетки
и дружно тиикаме ги с песни, смях
от тая пръст ще станат тухли много
и с тях ще се издигне тоя град.
Димитровград – града на нашта младост
с любов и гордост ний ще построим
и с всички сили и с младежки устрем
живот прекрасен нов ще съградим.
[ad id=“238430″]
Часът Дванайсет и половина става
и тъй работният ден си мина,
предаваме ний всички инвентара
и бързаме към близката чешма.
Измиваме се и под строй с песен
се връщаме в лагер АТЗ
да знаеш, майко, кък свикнахме с него
обичаме го всички от сърце.
[ad id=“225664″]
Обядваме и лягаме да спиме
защото трябва после да четем
за изпитната сесия в септември
ний трябва знания да съберем.
След четенето има и информации
или беседи – спориме по тях,
а после се събираме да пеем
и времето отлита в песни, смях.
[ad id=“263680″]
Тръбата свири – време за вечеря
строяваме се с канчета в ръце
разсипват ни храната и се храним
седнали там на меката трева.
А след вечеря целият ни отряд
по чети се строява и под ред
ний за проверка тръгваме с песни
към приятна полянка в строен ред.
[ad id=“236993″]
Когато свърши нашата проверка
прибираме се – лягаме да спим,
защото утре, трябва пак да станем
на работа ний рано да вървим.
Така минават, майко, тука дните
Бъди спокойна, всички сме добре,
щастливи, че строим социализма
и този град със своите ръце.
[ad id=“236999″]
Прощавай майко, и кажи на всички,
че младежта работи тук с любов
и дадената дума ще изпълни.
4 август 1948 г., автор д-р Фани Нешева
