Понякога ми се иска да можех да се върна назад във времето и да кажа на моето изплашено и незряло аз отпреди развода нещо, което тогава не искаше да повярва. И това е, че разводът ще я направи по-добра жена, защото ще я накара да поема рискове. Рискове, които ще я изпълнят с кураж и увереност, каквито ѝ липсваха по време на брака.
[ad id=“236999″]
Щях да ѝ кажа, че е нормално да е изплашена до смърт, че е напълно разбираемо да се чувства отчаяна, несигурна и изгубена, да е готова на всичко за малко любов, за някаква ласка. Щях да я предупредя, че често ще се чувства, сякаш е полетяла от ръба на стръмна скала и пропада в дълбока бездна, изгубила надежда, че някога отново ще види слънцето. Щях да ѝ кажа, че хиляди пъти ще бъде връхлитана от страхове със силата на ураган, страхове, които нашепват, че никога повече няма да се засмее, че няма да обича отново, да изпита уважение и любов към себе си.
Но щях да ѝ кажа и друго – да не се отказва, защото е взела правилно решение.
Щях да я уверя, че си струва да заложи на карта комфорта и познатото нещастие и да даде шанс на щастието, въпреки че това е път през територията на дискомфорта. Щях да ѝ обещая, че разводът ще я направи по-добра жена, защото ще я научи да пуска ненужното. Да ѝ кажа, че е проява на храброст да признае пред себе си, че животът, който е планирала стъпка по стъпка, не е живота, за който е родена.
Да сложиш край на брака си е риск – огромен риск. Животът на двойката се обръща с краката нагоре. Жената се изправя пред финансова несигурност, особено ако е била домакиня, децата страдат в битката за родителските права, понякога се стига до обтягане на отношенията с роднините и общите приятели. Мисля, че това са основните поводи за безпокойство в един нещастен брак – хората се страхуват от последиците и за да ги избегнат, си казват, че всичко ще е наред и ще преодолеят кризата, колкото и да са нещастни.
[ad id=“218548″]
Бих припомнила на старото си аз, че от години разсъждавам по този начин, избирайки комфорта и нещастието пред неизвестността на развода. Но дори и тя знаеше, че този шарж не може да продължи дълго.
Щях да я похваля, когато се осмели да поеме страшния риск и осъзнае, че повече не може да понася този фалшив комфорт. Щях да ѝ кажа, че като избира за известно време дискомфорта, уязвимостта и усещането за безтегловност, като се излага на опустошителната стихия на скръбта и отчаянието, като решава да се бори и да издържи на финансовите изпитания, всъщност плаща предварително цената на щастливата развръзка. Нямаше да скрия от нея, че да сложиш край на един разпадащ се брак, е риск, свързан с тежки последици. Точно затова се нарича риск – защото не знаем какъв ще е резултатът и какви ужасни сътресения може да преживеем.
Но не знаем и какви удивителни неща могат да се случат – неща, които ни помагат да растем, да се развиваме и да ставаме по-добри личности. Бих ѝ казала, че когато събереш куража да се изложиш и да устоиш на бурята, тогава се случват удивителни неща. Бих я уверила, че сърцето ѝ ще ликува въпреки нещастието, че увереността ѝ ще расте, докато се учи да плава в тези опасни води и открива подводните камъни при развода. Щях да бъда до нея, докато съчинява споразумението за развода, да я утешавам, докато се учи как да живее сама, да ѝ покажа как да се спазари с адвоката и да си спести хиляди долари, да я подтикна да преследва интереси, за каквито не е и чувала по време на брака. Щях да гледам как искрата на щастието пламва отново, след като дълго време е била угаснала. Щях да я насърча да търси помощ, но и да се научи кога да разчита на себе си. А после тихо щях да наблюдавам как постепенно се учи да общува и да защитава интересите си – как прилага тези умения, усвоени при развода, в работата и в отношенията с близките и приятелите. Щях да ѝ обещая, че един ден нейното помъдряло аз ще осъзнае колко силна е била – много по-силна, отколкото е вярвала, че може да бъде.
Щях да ѝ кажа, че накрая разводът ще я направи недосегаема. Каквато съм аз сега.
Разводът ме направи недосегаема. Помня как излязох от съдебната зала с мисълта, че съм оцеляла и съм преминала успешно през изпитание, което ужасява много женени двойки. При това без да изгубя всичките си спестявания и разсъдъка си. Разводът ме научи да бъда смела. Направи ме не само издръжлива, но и отворена за риска. Това е опитът, който затвърди убеждението ми, че е важно да поемаме рискове. Може да изглежда трудно, но само по този начин ще получиш повече, отколкото имаш – независимо дали става дума за риска да се откажеш от професия, която те прави нещастна, да напуснеш работа, за да пътуваш сама по света, или да защитаваш правата и интересите си.
Докато бях омъжена, не притежавах тази сигурност и увереност, че като котките мога да се приземя на крака независимо от крайния резултат. Ако не беше разводът, може би никога нямаше да развия тези качества. Затова, ако се чувстваш комфортно, но си нещастна, събери смелост и поеми необходимите рискове. Струва си, за да станеш по-добра жена. Бих казала точно това на моето аз отпреди развода, само че тя вече го знае.
Автор: Martha Bodyfelt
