Руската пропаганда е ефективна в България, защото пада на плодородна почва, а в това голяма роля играе обучението по история.
Тази теза на един министър беше подкрепена и от премиера Николай Денков. Думите им предизвикаха остри реакции сред политици и медии, които често заемат позиции, близки до тези на Кремъл.
Спорът остана в сянката на пропагандни кампании с фалшиви новини, свързани със стихотворението „Аз съм Българче“, паметника на връх Шипка и продажбата на платформата „Школо“. И трите са примери за пропаганда на проруски играчи в страната.
След всичко обаче възникна въпросът – идва ли промяна в учебниците по история и има ли всъщност проблем в тях?
Според експерти и изследователи проблемите в поднасянето на историческия материал, свързан с Русия, са най-малко пет:
- Продължаващо мълчание за негативната ролята на Русия в критични моменти в българската история, съпроводено с положителни оценки за ролята на руската държава
- Оставащи фактологични пропуски, въпреки промените в последните години
- Прехвърляне на интерпретацията на историческите факти върху учениците, без обаче те да имат пълната картина
- Засилен административен контрол върху промените в съдържанието
- Личните пристрастия на учители
Кой заговори за промяна в учебниците?
Преосмислянето на ролята на Русия в българската история не е нова тема, но исканията в тази посока се увеличиха с началото на войната в Украйна.
Преди седмица за нуждата от подобна промяна говори министърът на отбраната Тодор Тагарев по време на свое посещение в САЩ.
В интервю той разви тезата, че в България руската пропаганда пада на „плодотворна почва“, за което Москва работи близо два века. Причина за това е обучението по история, което е „първото нещо“, което трябва да се коригира.
Поколение след поколение са били учени, че Русия е наш приятел
„Защото поколение след поколение са били учени, че Русия е наш приятел, наш освободител и ние трябва да сме ѝ вечно признателни за направеното, въпреки че в историята ние често сме били на различни страни в конфликти “, каза Тагарев.
Темата коментира и премиерът Николай Денков. Той каза, че в учебниците по история присъстват само една част от фактите, както и че Русия и СССР са представени в „определена светлина“.
„Истинската пълна история съдържа тези елементи, но съдържа и други елементи, които много грижливо и внимателно са разчистени и оттам се създава едно внушение, с което децата израстват“, каза Денков.
Изказванията им срещнаха сериозен отпор и критики най-вече от проруските партии, начело с „Възраждане“ и нейния лидер Костадин Костадинов.
В публикация в блога си той определи думите на Тагарев за образа на Русия в учебниците по история като „нещо зловещо“ и добави, че министърът „трябва да бъде съден за държавна измяна“.
Самият Костадинов също е критик на учебниците по история и сам издава книга с име „Учебник по родинознание“. За нея имаше сигнали, че се разпространява по време на предизборни кампании. От партията отрекоха.
На новината реагира и бившият вонен министър Димитър Стоянов, който е част от администрацията на президента Румен Радев.
„Дали да изтрие единствено и само фактите от историята ни или да изтрие и бъдещето на държавата ни, кое от двете желае г-н Тагарев?“, написа Стоянов във фейсбук.
Президентът често говори за българската история и е призовавал за единно съдържание в учебниците.
Има ли обаче проблем с учебниците?
Подробно изследване от 2023 г. казва почти същото, което и министър Тагарев – „въздействието на Русия върху историческите възприятия на българската общественост стои в основата на възприемчивостта към всички останали руски пропагандни послания“.
Забелязва се едно относително мълчание за ролята на Русия в критични епизоди в българската история
„Забелязва се едно относително мълчание за ролята на Русия в критични епизоди в българската история“, казва д-р Румена Филипова, авторката на изследването, издадено от „Института за глобални анализи“.
Според преподавателя по история доц.-доктор Лъчезар Стоянов от НБУ, участвал в процеси по одобрение на учебните програми по история, в последните години има подобрения, но въпреки това все още има сериозни празноти, свързани с преподаването и оценката за ролята на Русия.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерския съвет за това дали се подготвят промени в учебниците по история, свързани с ролята на Русия в България и дали институциите виждат проблем с обучението по този предмет в училищата.
От МОН отговориха, че всички учебници по история са „разработени от експертни комисии и утвърдени след широко обществено обсъждане, при голяма активност от страна на учители“.
От министерството казаха още, че през 2022 г. е направен „преглед на учебни програми от общообразователната подготовка с цел тяхното оптимизиране“, но „за учебните програми по история и цивилизации не бяха направени предложения за промени“.
Проблемът, свързан с ролята на Русия
В доклада, озаглавен „История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа“, е представен цялостен преглед на всички версии на учебниците по история за 4-ти, 7-и., 10-и и 12-и клас. Това са годините, в които учебната програма се фокусира върху българската история.
В доклада се посочва, че той е осъществен с подкрепата на Държавния департамент на САЩ.
Като конкретни примери за исторически събития, които в някои учебници са премълчани, обсъдени на кратко или представили Русия в положителна светлина, са посочени например:
- Причините заради които Русия започва войната срещу Турция през 1877 г., след която идва освобождението на България;
- Руското управление след края на войната през 1878 г.
- Противопоставянето на Русия срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия;
- Окупацията на България от страна на Червената армия и ролята ѝ за установяването на комунистически режим след септември 1944 г., както и намесата на СССР в управлението на НРБ до 1989 г.
Според авторката на доклада Румена Филипова, проблем представлява и „прехвърлянето на интепретативна отговорност на учениците“.
„Проблемът в тази стратегия е, че учениците няма как да си съставят мнение, при положение, че подробна информация по въпроса [за ролята на Русия бел. ред.] липсва в учебниците“, казва тя.
Според проф. Лъчезар Стоянов един от основните проблеми, който е съществувал и при последните промени в съдържанието по история, е че процесът често е зависим и от администрацията, която от своя страна брани определени интереси.
За промените са най-важни публичните обсъждания. Чиновниците обаче правят псевдо-обсъждания
„За промените са най-важни публичните обсъждания. Чиновниците обаче правят псевдо-обсъждания“, казва той. Проблем според него е и че се одобряват учебници на издателства, а не на колективи.
По думите му проблемът с учебниците вече дори не е толкова голям и „донякъде се преекспонира“.
По-голям проблем е например вложеният дефицит на часове по история, който води до подминаването на много теми, особено от най-новата история. Стоянов казва, че ключова е и ролята на самите преподаватели, част от които избягват конфликтните теми от българската история заради лични пристрастия.
Подобрява ли се ситуацията и какво още липсва?
Въпреки оставащите проблеми в преподаването по история, проф. Стоянов и д-р Филипова се обединяват около мнението, че през годините има промяна и подобрение по голяма част от пропуските в учебниците.
Вкараха се много от темите, свързани с ролята на Русия. Други не успяха да минат, например приемането на Съветската армия за окупаторка
„Вкараха се много от темите, свързани с ролята на Русия. Други не успяха да минат, например приемането на Съветската армия за окупаторка, но определено има подобрение“, каза проф. Стоянов.
Според д-р Филипова най-сериозни крачки напред са направени във връзка със съдържанието, свързано с комунистическия период, който е разгледан критично.
Според нея пропуските в учебниците по история са част от комплексен проблем.
„Това включва образователната система, но също така и преоценка на монументалното наследство, а също руското влияние и пропагандата в медиите“, казва тя.
По думите ѝза напредък е необходимо да се води национален дебат за мястото на Русия и СССР в историята на България, за което трябва и лидерство, образователни и информационни кампании, създаване на нов музей с критична оценка за миналото, както и институт за паметта.
