„Феноменът Елцин“ беше кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, „стопанин“ на Москва, любимецът на Михаил Горбачов, доведен от Свердловск. Номенклатурата се опитваше да гледа на „приумиците му“ относно премахването на привилегиите й като на своеобразна ексцентричност, която в края на краищата, защо не, с промените и перестройката би могла да има своето място в нейния живот. Дори би била доказателство за „обновяването й“. Но когато ексцентричността се превърне в реална заплаха, средствата не се подбират — през 1988 г. Борис Елцин се озова извън борда на политическия живот, заплатил за „буйството си“ дори с престой в болници.
Но той бе вече лидер и завръщането му — единствено въпрос на време. През май пое един от ключовите постове в Съветския съюз — избран бе за председател на Върховния съвет на Руската федерация, т. е. накратко казано — президент. Доколко президентът на най-голямата съветска република ще бъде в състояние да оспорва решенията и властта на президента на целия Съветски съюз, който изпитва силна криза в стабилността си с все по засилващите се националистически тенденции в Прибалтика, южните републики и т. н.? Конфликтите Горбачов — Елцин са неизбежни, още повече при завръщането му от САЩ съветският ръководител навярно ще трябва да търси подходящ отговор и на декларация за суверенитет на Русия.
А това ще е далеч по-трудно, от колкото с Литва, Латвия и Естония.
Още повече че пътят към решаването на проблемите в днешния Съветски съюз минава най-напред през възела от национални проблеми. Отношенията между отделните републики, това бе подчертаван неведнъж и от самия г-н Горбачов, се нуждаят от коренно преосмисляне и от коренна преоценка, коренна промяна. В същото време равновесие на съюза, иначе прибавени към изострената икономическа и социална обстановка могат да предизвикат неконтролируем взрив. Какви промени и какво въздействие ще окаже „феноменът Елцин“ върху положението?
Отговорът може да се потърси не толкова в политически, колкото в икономически аспект. Ако Русия установи преки контакти за обмен с прибалтийските републики, както заяви Елцин в преговорите си с техни ръководители (а и с други области и републики), от една страна, ще намалее напрежението, породено от конфликта на Москва с Вилнюс, от друга — ще се постави основа за нов вид сътрудничество, освободено от централен контрол. Подобно предположение се подкрепя косвено и от един друг факт — при изборите за президент на Руската федерация много депутати предпочетоха да гласуват за Елцин, отколкото за кандидата на Михаил Горбачов — Александър Власов, просто защото очакват, разчитат, надяват се на радикални реформи. Сред кандидатите единствен г-н Елцин предлагаше това. Очевидно е признанието, че перестройката се бави, икономическите реформи изостават (още едно доказателство — проблемите с програмата на министър-председателя Николай Рижков, представена във Върховния съвет на СССР) и тези настроения отразя ват вота им в полза на радикалния реформатор Елцин.
Икономическо решение на националните проблеми? Това не трябва да изглежда толкова странно, точно обратното, едва ли има по добър вариант, съобразен с обективно действуващите закони в обществото. Борис Елцин, който критикува програмата на сегашното съветско правителство, но все още не е предложил своето конкретно виждане по въпроса, е изправен пред огромно предизвикателство — да изведе Русия от застоя и да защити икономическия и политическия и суверенитет. При всички случаи това ще окаже въздействие върху целия Съветски съюз, а най-после срещу Михаил Горбачов ще има силен противостоящ лидер, избран от масите и ползващ се с тяхното доверие.
Век 21, 1990г.
