Парламентаризмът в България категорично се провали. Демокрацията, която обществото експлоатира произвежда хаос и падение. Необходима е нова форма на обществено устройство, която да положи логично, системно и смислено основите на новото развитие на страната ни. Преди да дойде този модел на управление, следва да дадем последен шанс на свободния избор на българското общество, но с определени условия.
Свободното право на избор на нашето общество и съществуващият парламентаризъм доказаха, че произвеждат изборни резултати, които овластяват неспособни управляващи. Това е видимо от състоянието на страната, а именно демографска катастрофа, нисък жизнен стандарт, обречени на мизерия пенсионери, никаква регионална политика за развитие, обезлюдени райони, тотална липса на автономна монетарна политика, високо платено здравеопазване, западащо образование, оглупяващо и озлобено общество. На всичкото отгоре последните два парламентарни избора не успяха да произведат дори и правителство.
Неоспорим е факта, че служебният кабинет е най-добрата управленска формация, която сме виждали поне през последните години. Тези хора обаче не са демократично избрани, а назначени. Това означава, че българското общество, посредством демократичен и свободен избор трудно може да избере добри управленци. Следователно, нашата демокрация в този й вид произвежда разруха. В обществото, както и в природата няма вакуум и съвсем скоро ще видим нова форма на конституционализъм. Може би Президентска Република, или някаква хибридна форма на управление.
Ако не искаме нова Конституция, следва да дадем шанс на парламентаризма, но с условия, които да успеят да вземат максимума от него. Необходимо е да наложим критерии за гласуване:
Право на глас – всички лица, които не се осъждани и имат средно образование. Да се въведе образователен ценз. Необразовани и/или криминално проявени не следва да имат право на избор.
Българите в чужбина – тези, които постоянно пребивават в чужбина и живеят извън страната за повече от 5 години не бива да имат право на глас. Тези, които учат и работят в чужбина с идеята да се върнат в България би трябвало да имат привилегии, защото носят познание и добри практики. Тези, които постоянно живеят извън страната не би следвало да имат право на глас. Това обаче е много чувствителна тема, защото аргумента на голяма част от българите извън България е, че именно некадърното управление на страната, мизерията и липсата на възможности ги е накарало да избягат от родината.
Задължително гласуване – Гласуването трябва да е задължително за тези, които имат право да гласуват. Избирателната активност е ниска и доброволното право на избор дали хората да гласуват, или не е всъщност една от основните причини да излъчваме толкова недостойни политици.
Ако наложим тези, или подобни критерии за гласуване, това би дало последен шанс на парламентаризма. Също ще вземе най-доброто от него. По този начин – образованите, способните хора, които работят за родината ще бъдат мобилизирани да направят избор и да излъчат правилните политици. В случай, че това се провали ще видим края на парламентаризма и демокрацията, която познаваме.
Автор: Николай Ников
Николай Ников е учил „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сверата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента преподава Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
