В месеците след непровокираното нахлуване на Русия в Украйна стотици руски дипломати бяха експулсирани или включени в черния списък на държавите от Европейския съюз. Някои страни се позоваха на предполагаем шпионаж от страна на изгонените.
Поне трима от тези дипломати се появяват отново в руското посолство в Сърбия, включително двама с връзки с руското разузнаване, установи разследване на Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Четвърти дипломат, който в момента работи в руското посолство в Белград, е напуснал поста си в посолството на Москва в Хелзинки два месеца след като Финландия обяви, че експулсира руски дипломати в отговор на инвазията в Украйна.
Поне един експулсиран руски дипломат, свързан с подразделение на Федералната служба за сигурност (ФСБ), обвинено в кибератаки срещу енергийния сектор на САЩ, е командирован в Белград, както и втори, свързан със Службата за външно разузнаване на Русия.
След вълната от експулсирания миналата година Русия е засилила дипломатическото си присъствие в Сърбия, като през март 2022 г. е имала общо 62 акредитирани дипломати в сравнение с 54 преди това, показва анализ на дипломатическите списъци, поддържани от сръбското външно министерство.
За разлика от повечето европейски държави, Сърбия не наложи санкции на Москва, след като руският президент Владимир Путин започна войната срещу Украйна, която навлезе във втората си година миналия месец.
Въпреки че Сърбия е кандидатка за членство в ЕС, правителството на президента Александър Вучич се стреми да запази традиционно силните си връзки с Русия, която подкрепя Белград в множество спорове със Запада. Русия е сред страните, които не признават независимостта на Косово и подкрепя усилията на Сърбия да блокира членството му в международните организациите.
От хакери до дипломати
На 11 април 2022 г. Хърватия съобщи, че експулсира 18 руски дипломати и шестима души от помощния персонал на руското посолство в Загреб, като се позова с „най-строго осъждане на бруталната агресия срещу Украйна“.
Сред тях е Алексей Иваненко – работил като втори секретар на руското посолство, според списък на изгонените служители, който Радио Свободна Европа получи от източник в европейските дипломатически кръгове.
Към момента на изгонването си Иваненко е работил повече от две години в руската дипломатическа мисия в Загреб, според данните, поддържани от хърватското външно министерство. Шест месеца след това 38-годишният Иваненко вече е получил новия си пост в Белград, само на четири часа път с кола от Загреб според данни на сръбското външно министерство.
Преместването му в Сърбия, заедно със съпругата му Екатерина, е съпроводено с повишение в длъжност първи секретар в посолството в Белград.
Около 10 години преди да бъде експулсиран от Хърватия, Иваненко е работил в друг сектор на руската държава, според изтекла база данни с руски правителствени документи, прегледани от Радио Свободна Европа.
Той е бил „инженер“ във военно подразделение 71330 – другото име на Център 16 на руската Федералната служба за сигурност (ФСБ). Принадлежността на 71330 към ФСБ се потвърждава от открити източници, сред които руски съдебни документи.
Около две седмици преди Хърватия да обяви експулсирането на 18-те руски дипломати, американските власти повдигнаха обвинения срещу трима руски разузнавачи, работещи за Център 16. Те са обвинени в хакерски атаки срещу американски ядрени компании.
Четири месеца след като Загреб експулсира Иваненко и други руски дипломати, Киберкомандването на САЩ изпрати служители в Хърватия, „за да издирват злонамерена кибердейност в партньорските мрежи“.
Съпругата на Иваненко е била професионална виолистка в Болшой театър в Москва. През 2015 г. приятел на Екатерина Иваненко публикува снимка на нея, младо момиче и мъж, който ги прегръща в Руския културен център в Ню Делхи. Сравняване на снимките в софтуер за разпознаване на лица показва, че мъжът с голяма вероятност е същият, който през януари е сниман на православно религиозно тържество в Сърбия заедно с дипломат от руското посолство.
Хърватското външно министерство не отговори на молбата на Радио Свободна Европа за коментар. Изпратихме молба за коментар чрез съобщение във Фейсбук до Екатерина Иваненко, която не отговори и блокира репортера.
Къща на шпионите
През март 2022 г. Полша съобщи, че ще експулсира 45 предполагаеми руски разузнавачи, представящи се за дипломати, които смята за „заплаха за интересите и сигурността на страната“. Варшава ги обвини, че работят за „подкопаване на стабилността на Полша и нейните съюзници“.
Те не бяха идентифицирани публично, но сред служителите, чиито имена изчезнаха от уебсайта на руското посолство малко след съобщението, е това на 39-годишния Михаил Генералов. Варшава даде на изгонените руски дипломати пет дни, за да напуснат, и до 1 април името на Генералов вече беше премахнато заедно с тези на 43 други руски дипломати, показва архивна версия на сайта на посолството.
Полски служител, запознат с въпроса, но без право да говори официално, потвърди пред Радио Свободна Европа, че Генералов е бил експулсиран от Полша след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Той обаче бързо си е намерил нова работа – шест месеца по-късно вече е бил в руското посолство в Белград като съветник.
Списъците на дипломатическите мисии, поддържани от сръбското външно министерство, показват, че Генералов е заел тази длъжност още през септември 2022 г. и е на този пост до февруари 2023 г.
Радио Свободна Европа успя да свърже Генералов с руското разузнаване.
Изтекли бази данни с московски документи за недвижими имоти посочват местожителството му в апартамент в комплекс на улица „Вилнюс“ в югозападната част на Москва. Този комплекс е построен специално за Службата за външно разузнаване на Русия (СВР) по силата на указ от 2001 г. на тогавашния кмет на Москва Юрий Лужков.
През 2011 г. връзки между резиденцията и руското разузнаване се появяват в новините, след като полковник от СВР пада смъртоносно от прозореца на жилището си там.
Полското външно министерство отказа да коментира личните данни на изгонените руски дипломати. Сръбското външно министерство не отговори на молбата за коментар преди публикуването на разследването.
Радио Свободна Европа потърси Генералов за коментар чрез профила му в руската социална мрежа ВКонтакте, която показва, че съобщението е било прочетено, но не получи отговор.
Хага и Хелзинки
Поне един дипломат, който сега работи в руското посолство в Белград, е включен в черния списък на Нидерландия заедно с други руски дипломати, които правителството нарича руски разузнавачи. Дмитрий Барабин служи там като втори секретар поне от септември.
Месец след нахлуването на Русия през март 2022 г. нидерландското правителство съобщи, че експулсира 17 руски разузнавачи „поради заплахата за националната сигурност, която представлява тази група“.
38-годишният Барабин не е бил сред изгонените от Нидерландия, а по-скоро му е било забранено да влиза в страната, преди да може да заеме поста си в руското посолство в Хага, според разследване от октомври 2022 г. на Dossier Center – разследваща група, финансирана от критика на Кремъл в изгнание и руски бизнесмен Михаил Ходорковски, в сътрудничество с De Tijd, NOS.
За Барабин не се откриват публични данни. Знае е само че баща му преди това е работил като ръководител на институт на руското министерство на отбраната, специализиран в областта на картографията.
Самият Барабин, както и външните министерства на Русия и Нидерландия също не отговориха на молбата за коментар.
Миналия месец външният министър на Нидерландия Вопке Хукстра обаче каза, че страната е решила да ограничи броя на руските дипломати, позовавайки се на „продължаващите опити на Москва да настанява служители на разузнаването в Нидерландия под дипломатическо прикритие“.
Трети руски дипломат, който понастоящем се намира в Белград, напуска поста си в страна от ЕС след нахлуването на Русия в Украйна. Пьотр Долгошин е посочен като съветник в посолството на Москва в сръбската столица. До лятото на 2022 г. е работил като втори секретар в руското посолство в Хелзинки.
През април 2022 г. финландското правителство обяви, че ще изгони двама руски дипломати и отказва удължаване на визите на трети в отговор на руската инвазия в Украйна „и ситуацията със сигурността в Европа“. Не е ясно дали Долгошин е сред тях.
Преместването му от Финландия в Сърбия обаче е отразено в публикации във ВКонтакте, където той поддържа поне един акаунт. През февруари 2021 г. публикува свое селфи пред финландския президентски дворец, а през декември – снимки от храма „Свети Сава“ в Белград.
Долгошин, когото публикациите в социалните медии показват като любител на уейкборда, е служил два пъти в руския мироопазващ контингент в Косово.
Той също не отговори на молбата за коментар. Финландското външно министерство, финландското посолство в Белград, както и сръбското правителство и външно министерство отказаха коментар.
„Братска и приятелска страна“
Руското посолство в Белград и преди е било забърквано в шпионски скандали. През ноември 2019 г. сръбското правителство събщи, че е разкрило руска шпионска мрежа, свързана с дипломатическата мисия, което накара Вучич да извика за обяснения руския посланик.
Тогава обаче президентът омаловажи случая.
„Няма да променим политиката си спрямо Русия, която възприемаме като братска и приятелска страна… но ще засилим собствената си разузнавателна защита“, каза Вучич.
Никола Лунич – бивш сръбски военен дипломат, който сега оглавява базирания в Белград Съвет за стратегически политики, коментира пред Балканската служба на Радио Свободна Европа, че Сърбия може да попречи на собствените си стремежи към ЕС, като предостави „дипломатическо убежище“ на изгонените руски дипломати.
„Подобна стъпка на Сърбия може да бъде възприета на Запад като дипломатическа и евентуално разузнавателна подкрепа за общите руски военни усилия (в Украйна)“, каза той.
Лунич добави, че разузнавателните служби по правило „използват дипломатически привилегии, за да изпълняват безпрепятствено разузнавателните си задачи с дипломатически имунитет“.
„Очевидно е, че в този момент Сърбия е последното убежище в Европа за безопасната разузнавателна работа на руските агенти“, добави бившият дипломат.
