Почина проф. Юлиан Вучков

Литературният и театрален критик професор Юлиан Вучков е починал тази вечер във Военномедицинска академия. За кончината му съобщи Мартин Карбовски във Фейсбук.

„Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам. Пиша тази жалейка със ясна цел – след като напоследък нашият екип се грижеше за професора (благодарим ви Алина и Виктор !) днес ние се питаме дали ще има кой да организира изпращането му. Надяваме се да не останем сами в тая трудна задача. Просто защото не знаем какво да правим“, гласи постът на Карбовски.

Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944)“. Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.

Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване. Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001 в продължение на три години. По-късно води предаването „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“ по телевизия ТВ2.

В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала.

През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком. Проф. Вучков е автор е на около 150 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Има приблизително 150 участия в телевизионни предавания и 50 участия в Българското национално радио.

През май 2006 г. Юлиан Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели, а година по-късно е удостоен с високата награда за цялостно творчество „Златната муза“; специално отличени биват трудовете му „Кратка история на световната драматургия“ и „Теория на художествената култура“.