ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 46, 1991 г.
Право на отговор: НЕПРЕДУБЕДЕНО, ПРЕДУБЕДЕНО…
Господин Майналовски, искрено Ви благодаря за отправената реплика. Тя е от полза, независимо от подбудите, които са Ви подтикнали към нея. Ще постигнете или не поставената си цел, е едната страна на проблема, другата, по-съществената е, че неволно връщате читателя към бележития старозагорец – генерал Вълко Велчев. Никой не оспорва героите при Одрин – генералите Н. Иванов и Г. Вазов, като пълководци по време на Балканската война. Но досега не се е намерил историк и още повече военен специалист, включително и командващият втора армия, който да отрича определения принос на ген. Велчев за времето, през което командва Източния сектор на превземането на Одринската крепост. Не е нужно дори човек да има военна подготовка, за да разбере, пробив на крепост /прототип на укрепен район/ не става за два дни. Особено операция срещу крепост, каквато е Одринската, с две позиции, включващи 24 форта от каменно-землен тип. Тя е резултат на продължителна предварителна подготовка. Струва ми се, че не особено сполучливо цитирате ген. Н. Иванов за „авантюристичната атака“ и „неподготвения ход на Велчев“. Ген. Велчев не просто регулярно „заминава“, а е призован за участие във войната от царя и е назначен за началник на сектора, където се планира да се извърши пробивът. При това само преди година е бил уволнен по искане на монарха за „дръзко“ държане. Приветствам амбицията Ви да цитирате подбрани източници и с тях да доказвате, че „историята съвсем не е такава“. Само че непредубеденият читател може да повярва на предубедено подбрани цитати. Повествувателната история, господине, страда винаги от неточности, но тя има своя портрет. Какво Вие бихте отнели от портрета на ген. Велчев? Неговата ерудиция и талант? Широката му култура и дипломатическите му способности? Или, да речем, неговата смелост и дързостта му? И как бихте могли да сторите това? С цитатничество! Но с цитата от „Спомените“ на подполк. Хараламби Панайотов е най-малкото несериозно психофологически да се идентифицира „буйният темперамент, прекомерната амбиция и неизчерпаемата енергия“ на ген. Велчев като началник на Одринския гарнизон с „Жажда за воинско отличие“. Това при всички случаи е лична и субективна оценка на подполк. Панайотов. Аз имах щастливата възможност преди години да слушам живия разказ на старозагорци, които лично познават ген. Велчев, и други, които лично са участвали във войната. Някои от тях са Костадин Драганов, Ив. Енфеджиев, Пенка Начева, Тодор Стоянович, Г. Василев, Стоян Минев, Христоз Стойнев и др., но и техните разкази и оценки са лични и субективни, независимо че са в противоречие с казаното от подполк. Панайотов. Доколкото става дума за „обективни факти“, въз основа на които са посочени грешки и на началник-щаба на Източния Сектор майор Ив. Вълков, такива са допускани не само там, респективно във Втора армия, а също така и от командуването на Първа и Трета. Не е тук мястото да се посочват те, пък и не това е моя работа. Някои от тях имат случаен характер. Но не е никак случайно, че за началник-щаб е назначен именно майор Вълков, който и след отстраняването на ген. Велчев остава и при ген. Вазов. След Деветоюнския преврат, в който полк. Ив. Вълков активно участва и е определен за министър на войната в правителството на Ал. Цанков, превратаджиите виждат у него скрит агент на царя не без чието знание и подкрепа се извършва превратът. А отдавна уволненият вече ген. Велчев е арестуван и малтретиран в Стара Загора, неоснователно заподозрян в подготовката на въстанието от 1923 година. Като се има предвид, че ген. Велчев е известен русофил, убеден републиканец и яростен противник на монархията, неведнъж влизал в конфликт с Фердинанд, по-скоро може да се мисли за ролята на началник-щаба за отстраняването на генерала, отколкото да се търси съпричастие с него. На „появилото се основателно съмнение“ у Вас относно паметта на Елена Велчева-Цветин, всеки, който я познава, ще погледне с недоумение. Съхранила у себе си възрожденския дух на Хаджи Стамови, духовното богатство на баща си, тя е носителка и ревностна пазителка на тяхното родолюбие и патриотизъм. С нищо не е заслужила подобно огорчение и обида. Ако намеквате за русофилството, то ген. Н. Иванов е русофил толкова, колкото и ген. Велчев. И до днес домът, където Велчев намира кончината си, съхранява множество документи, дневници и писма, които говорят за един живот, сътворил съдбата си.
Кольо СТАЛЕВ
Бележка на редакцията:
С публикувания спомен на госпожа Елена Велчева-Цветин, записан от Кольо Сталев, не сме преследвали никакви други цели, освен да припомним на старозагорци за една малко известна личност от националната ни история. Това е спомен на дъщерята (не случайно и заглавието е „Дъщерята на генерала разказва“) и няма претенциите на последна и окончателна оценка за личността на ген. В. Велчев. Тази оценка е от компетенциите на професионалните историци и специалисти, на времето. С разменените реплики между г-н Майналовски и г-н Сталев за нас проблемът е приключен.
в. „Стара Загора“
