Жителката на украинския град Суми Оксана Виниченко и малките ѝ дъщери живеят около месец в окупация в село Гребениковка. Както много украинци, тя се надява, че в селото ще е по-лесно да се скрие от войната, отколкото в областния център. Но греши. Нейният свекър, който е кмет, е отвлечен от руските окупатори и семейството все още не знае къде е и дали е жив.
Оксана обаче, поне докато комуникациите в селото не са прекъснати, помага на украинската армия с каквото може – изпраща координатите на разположението на руските военни и снимки на оборудването им.
В Гребениковка руските войски идват в големи колони – Оксана си спомня първите дни на окупацията. Тежката техника превръща асфалта в каша.
Преброихме до 130 военни автомобили, след това загубихме бройката, защото децата плачеха ужасно.
„В първата минута преброихме до 130 военни автомобили, след това загубихме бройката, защото децата плачеха ужасно, имаше истерия, ние самите бяхме объркани“, разказва Оксана пред Current time.
„Не знам дали това беше шок, но със сестра ми започнахме да снимаме и да изпращаме кадри какви машини идват, тичахме и пращахме координати“.
Майка им се страхува, казва им да спрат, защото руските войници може да разберат какво правят.
„Но ние чакахме до последния момент, докато имаше връзка, за да можем да качим снимките. Четяхме, за да разберем какво има пред нас. Така разбрахме, че пред дома ни имаше ТОС „Солнцепек“. Изпратих снимките на наш приятел – военен“, казва още Оксана.
ТОС-1А „Солнцепек“ е тежка огнеметна система, която изстрелва неуправляеми термобарични и запалителни ракети. Такива снаряди „изгарят“ целта, като създават огромно налягане в зоната на удара. Киев твърди, че Русия използва „Солнцепек“ за стрелба включително и по цивилни цели.
Скоро електричеството и комуникациите в селото спират. Руските военни започват претърсвания – търсят оръжия и сътрудници на украинската армия. За щастие, не разкриват, че Оксана е пращала снимки с руска военна техника, нито намират 40-те бутилки коктейли „Молотов“, които цялото семейство, включително децата, правят за два дни в началото на окупацията. Нямат с какво друго да се отбраняват. За късмет, не им се налага да го правят.
„Някой от селото обаче им беше написал адреси, имена, кой къде работи, какво е семейство му, кой в коя къща живее. Идваха, копаеха в мазетата, чупеха буркани, търсеха патрони. Разфасоваха всичко, обърнаха къщите с главата надолу“, разказва Оксана, чието семейство е принудено да се премести в друга къща, след като свекър ѝ е отвлечен от окупационните войски.
„Документите му бяха в него. След това те бяха намерени в Тростянец, сред труповете. Тялото му обаче не е идентифицирано. Надяваме се някой да го разпознае и да каже: „Тук бях с него, той е жив“. Поне да знаем, че е жив“, допълва жената.
Руските войски напускат Гребениковка в края на март. Оттеглят се бързо, изоставяйки голяма част от оборудването си. Но преди да си тръгнат, ограбват много къщи.
„Взеха всичко. Беше страшно. Единственото нещо, което не взеха, беше знамето на Украйна, едно малко, което имахме. Падна зад дивана, явно не го намериха. Но голямото знаме отнесоха. Затова, когато напуснаха, веднага окачихме малкото, което остана“, спомня си още Оксана.
Дълго време след преживяното двете ѝ дъщери – на 7 и на 3 години, се страхуват от мъже в униформи. Когато пристигат украинските военни, момиченцата излизат и започват да викат:
„Мамо, сега ще ни застрелят!“. После голямата само мълчеше и започна да си гризе ноктите“, допълва Оксана.
На Великден трите правят сладкиши за украинските войници, за да могат децата да преодолеят страха си от армията.
„Няма да ни застреляте, нали?“, питат децата бойците, подавайки им изпечените сладки, докато крият лицата си.
„Войниците направо се разплакаха. Целуваха ръцете на децата, прегръщаха ги“, казва още Оксана.
От този ден нататък двете сестрички черпят войниците с бонбони и им подаряват рисунки при всяка среща. Измислят и начини да помогнат на украинската армия. През лятото голямото момиче – Соломия, продава сливи, а парите дарява.
„Събрахме 1000 гривни. Майка ми ги изпрати в Притула, за да бъде купен сателит. И когато го видях по телевизията, си казах: Там летят моите парички!“, разказва с гордост малката украинка.
