Парламентът промени наименованието на 24 май. „За“ промяната гласуваха 86 народни представители, „против“ – 43 и „въздържали се“ – 4, с което тя бе приета.
Настоящото наименование на празника е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Първоначалното предложение на ВМРО бе празникът да се казва Ден на българската писменост и култура. Между двете четения народният представител от ПГ на „Обединени патриоти“ Александър Сиди направи редакция, която бе приета от водещата комисия, предаде „Фокус“.
В крайна сметка депутатите приеха празникът да се казва Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Като бързо, претупано, не подложено на широк обществен дебат окачестви БСП предложението за промяна на наименованието на празника, честван на 24 май, съобщиха междувременно от пресцентъра на партията.
Според предложение на част от управляващата коалиция за промени в Кодекса на труда, 24 май трябва да се нарича „Празник на българската култура и писменост“, като от формулировката да отпадне досегашното определение „славянската“.
На това БСП остро възрази, а депутатът Веска Ненчева го характеризира с липса на почтеност спрямо народа. „Промяната може да създаде дългосрочни щети на страната ни и в геополитически план“, предупреди Ненчева. От парламентарната трибуна народният представител припомни на мнозинството в Народното събрание: „Компетентно и с категоричност българската академична и научна общност се изправи срещу това предложение. Позицията на БСП бе съобразена със становищата на научната общност“.
Тя обвини вносителите, че е нямало никакъв обществен дебат, който да предхожда предложението им за промяна във формулировката на празника 24 май.
„Срамно е да се търси политически рейтинг върху исторически дати, пазещи националната ни идентичност и достойнство, по които има консенсус в обществото ни. За това ние от БСП сме против промяната на наименованието“, категорично възрази от името на левицата Веска Ненчева.
Коментар по темата: ТУК
