Името ѝ означава лунна светлина, но от седмици в живота ѝ се е настанила единствено тъмнина. От 14-годишна Машид мечтае да спортува – така се записва в отбора по хандбал. Години наред тренира усилено, стига до националния отбор на Афганистан и мечтае за световни първенства. Стремежът ѝ обаче се изпепелява с идването на власт на талибаните.
„Те забраниха на жените да спортуват. Наистина се почувствах много зле, защото имах много мечти, свързани с този спорт. Мечтаех да играя хандбал на световно ниво. Не искам да си стоя вкъщи и да не спортувам. Искам да мога да се върна обратно в залата“, разказва Машид Барз.
Изминаха 20 години, откакто ислямистите бяха последно на власт. През това време поколение афганистански момичета успяха да получат шанс за образование, работа и имаха достъп до спортните зали. Родиха се и много национални отбори.
„Като жени ние работихме усърдно за нашата страна и всичко, което искаме, е прогрес, а не да се върнем 20 години назад – да стоим вкъщи, да не ходим на училище и да не спортуваме“, притеснява се спортистката.
А крачката назад вече е факт. Талибаните наложиха шериата и определиха спорта за жени като ненужен и напълно нелогичен. Дадоха обещание обаче, че този път ще позволят на жените да продължат да учат и работят. Машид споделя, че и сега твърденията им за промяна са лъжа.
Вижте повече в репортажа на Яна Червенкова.
