Родена е в Конго, но когато е само на 2 години се мести в Европа. Животът на Дарлин преминава от приемно семейство в приемно семейство, докато не установява, че е станала жертва на кражба на самоличност. Тя остава без документи, самоличност и дом. Не може да се запише да учи, но открива страстта си в шиенето. Мечтае да създаде собствено пространство, в което да се занимава с шиене и мода.
През 2020 година попада на покана от инициативата “Мечта на живота” на френската фондация “Жан-Ноел Торел”. Тя насърчава идейни проекти на хора като Дарлин, които често наричаме хора в неравностойно положение или от уязвими групи. Причините за отпадането им от обществото са различни – образователна система, житейски обстоятелства, липса на социална политика за интеграция, които ги лишават от възможност за реализация. Много от тях живеят в бедност, като бежанци, жертви са на насилие, лекуват се от зависимости.
Днес Дарлин е лауреат на “Мечта на живота”, а с наградата успява да отвори собствена шивашка работилница в Нант, Франция, където вдъхва живот на стари дрехи.
“За един имигрант, който живее с чувството, че няма място за него в обществото, този проект е надежда“, казва Дарлин. За нея това е подкрепа за интеграция, „защото когато си мигрант без документи, си мислиш, че няма бъдеще.”
Френската фондация Жан-Ноел Торел създава сдружението “Мечта на живота” и в България, за да насърчи личностното реализиране на хора в неравностойно положение. За първа година инициативата се провежда извън Франция и желаещите да участват могат да изпратят идейните си предложения до 14 януари.
Пробив в системата
Зад реализирането на “Мечта на живота” в България стоят три жени – Мира Драганова, Сибина Григорова и Десислава Векилска, които с помощта на партньорски неправителствени организации достигат до хората и им помагат да формулират мечтите си.
Пред Свободна Европа и трите казват, че работата с неправителствени организации е важна, защото всяка от тях работи с определена група и е запозната най-добре с проблемите на хората в нея. Така успяват да преценят тяхната емоционална готовност да определят мечтата си.
„Например, когато са жени, претърпели насилие, от организациите знаят как се развива кризата, какви са етапите на личностната промяна. Те разбират как ти можеш да отидеш при този човек и да му кажеш: „Мечтай!“, при положение, че има някакви битови нужди, които не са покрити.“, каза Сибина Григорова.
Мира Драганова допълва, че една от първите реакции, които са получили, е, че българинът не знае как да мечтае. Това още повече ги мотивира да осъществят инициативата.
По време на срещата с неправителствени организации преди началото на проекта „Мечта на живота“, им прави впечатление, че в България имаме нужда от повече рамки, правила и дефиниции, за да изразим мечтите си.
Инициативата за тях е пробив в системата. Това е начин да припомнят не само на участниците какво е да мечтаеш, но и да се замислим защо сме престанали да го правим.
„Мечтите няма да бъдат оценявани коя е по-смислена или коя е по-стойностна, а ще бъдат оценявани хората. Ще се търси коя мечта е по-искрена за самия човек и наистина е запалила сърцето му.“, казва Десислава Векилска.
Журито, което ще определи лауреатите на кампанията за България, се състои от трима души във Франция, които ще оценят идеите на участниците и ще определят как ще се разпредели фондът от 100 хил. лева.
„Моята мечта е да направя хората щастливи“
Фондация “Жан-Ноел Торел” носи името на основателя си, който е предприемач и основател на френската дермокозметична компания NAOS. Мисията на фондацията е насочена към реализиране на човешкия потенциал.
„Моята мечта е да направя хората щастливи. Не знам дали това е велика кауза, но е моята”, казва Торел.
„Мечтата на живота“ се провежда във Франция през последните три години, а от фондацията искат да разпространят инициативата и в други държави. Мира Драганова научава за идеята от работата си в NAOS и предлага пилотния вариант да се проведе в България.
