Снимка: EPA/ROBERTO MONALDO / LAPRESSE / POOL |
Фонтанът „Ди Треви“ в Рим най-вероятно възниква в колективната ни памет чрез Анита Екберг и нейния мокър нощен танц в “La Dolce Vita” (1960) на Федерико Фелини. Всеки, който се интересува от произведението на изкуството, бързо разбира, че майсторът Никола Салви е искал да изобрази природните сили, които застрашават човешката дейност. Е, значи фонтанът бе добре избран като символично място за най-влиятелните държавни и правителствени глави в света, които покорно хвърляха монети през раменете си във фонтана на срещата си на Г-20, защото се очаква да донесат късмет.
Когато задължителната „семейна“ снимка трябваше да бъде направена – с държавните и правителствени глави отпред, националните знамена – отзад, изведнъж на сцената се стекоха лекари и парамедици. Те застанаха между ръкопляскащите лидери на Г-20 – силните, обединени с помощниците в кризата с коронавируса. Това бе важен знак, който италианците искаха да покажат. Но също така демонстрира, че пандемията е в центъра на римския връх. Италианският премиер Марио Драги спомена глобалната климатична криза само веднъж във встъпителната си реч.
Еколозите се надяваха на попътен вятър от срещата на водещите индустриализирани и развиващи се страни, особено що се отнася до климата. В крайна сметка страните от Г-20 са отговорни за около 75% от глобалните емисии. Но нямаше ясен сигнал. Отправната точка за Световната конференция по климата, която започна в неделя в Глазгоу, бе пропусната.
В проекта на окончателната декларация, разпространена в събота, страните от Г-20 първоначално се ангажираха с 2050 г. като фиксирана дата за климатична неутралност. В окончателната декларация всичко отново бе отслабено. Няма ясна уговорка за целта от 1,5 градуса, страните искали да „положат усилия“ за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Централното значение на климатичната неутралност е признато, но само „до и около средата на века“.
Именно най-фините дипломатически нюанси показват преди всичко разединението на държавните лидери. „В Глазгоу световната общност може и трябва най-накрая да изясни отворените въпроси относно правилата за международно сътрудничество в опазването на климата“, каза федералният министър на околната среда Свеня Шулце. Ако успее, Глазгоу може да стартира нова фаза „с фокус върху конкретното изпълнение“.
Така конференцията за климата започва с лоша поличба. В края на 2015 г. международната общност постигна съгласие по Парижкото споразумение за климата. То има за цел да ограничи глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий или дори по-добре, 1,5 градуса, в сравнение с прединдустриалната ера, за да смекчи най-големите разрушителни сили на неконтролируемото изменение на климата.
Реалността обаче е друга: в момента светът се насочва към глобално затопляне от 2,7 градуса до края на века. Емисиите продължават да нарастват, концентрацията на парникови газове в атмосферата е в пик. Може ли конференцията за климата все още да бъде успешна – и за какво точно се борят участниците?
Същите лидери, които се снимаха пред фонтана „Ди Треви“ са виновни за липсата на конкретни решения за ограничаване на глобалното затопляне и отпътуваха с празни ръце на двуседмичната конференция за климата в Глазгоу. Екологичната политика пропадна. Почти логично бе италианският домакин Марио Драги да приеме в резюмето си и използвания от Грета Тунберг израз „бла-бла-бла”. „Бла-бла-бла“ е най-грозният звук на провала.
