Вероятно, защото те са започнали кариерите си като доносници. Изданието „Важните истории“/ISTORIES предлага отговорите с разказ за един от най-влиятелните приятели на Владимир Путин – секретаря на Съвета за безопасност Николай Патрушев
„Нашата цел се състои в това да разгромим плацдарма на неонацизма, създаден с усилията на Запада край границите ни… Западът подло създаде империя на лъжата, предполагаща унижението и унищожението на Русия и другите неудобни държави. Плюят в очите ни, а разправят, че това е Божия роса“.
Така воля на кипналите си емоции даде секретарят на Съвета за безопасност на Русия, бившият директор на ФСБ Николай Патрушев в интервю за правителствения вестник „Российская газета“. С това той оправда военното нахлуване на Русия в Украйна, което доведе до смъртта на много хиляди хора.
Патрушев е на 70 години и е стар приятел на Владимир Путин от времето, когато са работили в ленинградското управление на КГБ. Той е един от най-влиятелните хора в президентското обкръжение, човек, с когото държавният глава обсъжда ключовите въпроси за сигурността на страната. Освен това, секретарят на Съвета за безопасност се изразява с езика на съветските партийни събрания, а някои от изказванията му сякаш са взети от отчетите на идеологическото управление на КГБ с полувековна давност.
Оперативни поръчения
Николай Патрушев постъпва на обучение в годишните висши курсове на КГБ в Минск веднага след завършването на ленинградския корабостроителен институт през 1974 г. За да попадне в КГБ, дълго преди да завърши гражданския университет студентът е трябвало да премине през щателна селекция. Вербовчиците на КГБ се фокусирали в благонадеждните съветски активисти с добър успех, крепко здраве и спортен дух, без вредни наклонности и съмнения във верността на политическия курс. Патрушев е бил волейболист. Властите проверявали лоялността не само на въпросния кандидат, но и на всичките му роднини. Но това съвсем не е всичко.
Кандидатът е трябвало да притежава способности за оперативна работа – да умее да създава контакти с хората, да ги предразполага, да предизвиква откровеността им, да анализира събраната информация и правилно да съставя отчетите си. Две години преди завършването на университета студентът започнал да работи с куратор от КГБ. Според спомените на двама генерали от КГБ, кураторът е възлагал на кандидата „оперативни поръчения“ – студентът е трябвало да доказва, че умее да разпознава „антисъветчиците“ (единият от генералите и сега ги нарича „врагове“), или групите на онези, чиито разговори, съмнения, увлечения са в разрез с партийната линия. Да оценява тяхната значимост, ролите им, степента на „опасност“. И веднага да докладва за всичко това на куратора си.
Подобно е било и началото на кариерата на Владимир Путин. Дмитрий Ганцеров, университетският му вербовчик от Пето управление на КГБ (то се е борило с „идеологическите диверсии) в едно интервю пред президентския биограф Олег Блоцкий казва, че през 1974 г. е забелязал Путин. Тогава той е бил студент в Ленинградския държавен университет, много бързо установявал нужния контакт с хората и изпълнявал задачите. А след завършването бил препоръчан за последващо обучение в школата на КГБ.
Доносничеството не е било одобрявано от хората. Младият човек е трябвало някак сам да си обясни защо тайно съобщава на куратора от КГБ за думите и постъпките на приятелите си с вероятността да оплеска живота им
С особено старание се е отличавал още един стар познайник на Путин и Патрушев от КГБ – Николай Токарев, сега шеф на държавната компания „Роснефт“. И той е бил вербуван на младини, като в началото съобщавал на органите има ли антисъветски настроения в предприятията. Дори в школата на КГБ като най-голям в курса опитвал да впише в характеристиките на приятелите си дребните им провинения (сбил се, напил се), като подчертавал: „Длъжни сме да бъдем принципни, а за такива като тях място няма“. Тогава началникът на курса го съветвал да не проваля перспективите на другите заради глупости.
Пред „Важните истории“ бивш сътрудник на КГБ, започнал пътя си като Патрушев, Токарев и Путин, разсъждава за личния си опит така: независимо от мощната съветска идеология, доносничеството не беше одобрявано от хората. Младият човек трябваше някак да обясни на себе си защо тайно съобщава на куратора от КГБ думите и постъпките на приятелите си с вероятността да провали живота им. И това обяснение е било просто – интересите на държавата стоят над всички лични норми, дори ако мнозинството не е съгласно. Всичко в името на сигурността и стабилността на държавата.
На човека му е присъщо да смята, че другите хора са същите като него. Доносникът по определение е човек, който маскира същността си и тайно върши злини на околните. Възможно е Путин, Патрушев и колегите им просто да са пренесли представите за себе си върху останалия свят. А отговорът на света е симетричен – рано или късно доносниците са били разпознавани във всеки колектив, поставяни в изолация, от тях са се страхували, презирали са ги и са ги избягвали. Така те са се оказвали в социална изолация и са свиквали с мисълта, че наоколо са само недоброжелатели, и не следва да вярват на никого. Дългогодишната работа с такива хора в затворена корпорация и лов на врагове на политическия строй са формирали у тях своеобразна представа за света – че той се състои от врагове, които плетат заговори срещу тях.
Борецът от справките
Ако съдим по публичните му изказвания, секретарят на Съвета за безопасност на Русия живее обкръжен от врагове, мечтаещи „да разрушат руските духовно-нравствени ценности“ и „да внедрят чужди идеали и норми“. Някои изявления на Патрушев много приличат на изводи от аналитичните справки на началника на Пето управление на КГБ, написани преди почти половин век.
Пето управление на КГБ се бореше с „идеологически вредните прояви“ и „профилактираше“ онези, които са ги допускали (в това число и до решетки в затвора). В аналитична справка от 1976 г. на началника на това управление „за характера и причините за негативните прояви сред учащите се и студентската младеж“ са посочени хиляди такива „прояви“ – от увлечението джаза, движението на хипитата и чуждестранните радиостанции до разпространението на листовки и произведения на дисидентите, съмняващи се в справедливостта на съветския строй; за „идеологически вредни“ са били смятани религиозните проповедници, сектантите и националистите.
„Едно от основните направления на подривната империалистическа пропаганда, насочена към младежката аудитория, през последните години е всестранното култивиране на индивидуалистичните инстинкти на човека – егоизъм, користолюбие, кариеризъм… С това се обяснява и засилената пропаганда на секса“, се посочва в справката на КГБ от 1976 г.
„Ценностите, доминиращи в западната култура, които не са присъщи на нашето руско общество, ние по правило ги обозначаваме с понятието „западни ценности“… В социалната сфера неолиберализмът насажда индивидуализъм, егоизъм, култ към насладата, неудължимото потребление, той абсолютизира свободата на всяко себеизразяване“, повтаря Патрушев през 2020 г.
„Противникът се стреми възможно най-широко да използва пътуванията на съветската младеж в чужбина. Към участниците в младежките колективи, заминаващи на туризъм зад граница, се включват специално подготвени за тяхната обработка функционери от пропагандистки центрове, служители от различните видове „неправителствени“ служби“, е отбелязано в справката на КГБ от 1976 г.
„Във Вашингтон са се прицелили в промяната на училищното и университетското образование, като подкрепят краткосрочни пътувания на най-добрите студенти до Америка. Оттам те се завръщат като агитатори, готови да провеждат така наречените демократични промени и да създават почва за реализирането на сценариите за „цветните революции“. Така зашемети аудиторията Патрушев през юни 2022 г.
„Произведени в един завод“
И секретарят на Съвета за безопасност, и руският президент живеят в един и същи свят, този на страховете и подозренията. Понякога Патрушев буквално повтаря неговите думи, особено тези за „западната империя на лъжата“. Но той не е васал, копиращ Путин. „Те просто са произведени в един завод“, казва пред „Важните истории“ основателят на сайта agentura.ru и автор на книги за спецслужбите Андрей Солдатов. Всъщност, тях може би ги сродява нещо голямо. Познаващите Патрушев хора твърдят, че президентът помни помощта му в трудни времена.
Патрушев се запознава с Путин през 1970-те години, когато заедно служат в управлението на КГБ за Ленинградска област. В началото на 90-те Путин отива да работи при градоначалника на Петербург Анатолий Собчак, а Патрушев остава в органите на държавната сигурност. След няколко години се налага Путин спешно да спасява Собчак. Действащият тогава президент Борис Елцин е решил, че Собчак се цели в неговия пост. И за Собчак започват проблеми със силовите структури.
Не без участието на Москва той губи изборите за губернатор на Петербург. А през 1997 г. Собчак е отведен на разпит и той изпада в прединфарктно състояние. Започва разследване за злоупотреби в петербургското кметство. Делото върви към арест и затвор. И Путин, който тогава е бил заместник-началник на президентската администрация, организира бягството на Собчак във Франция.
Поел е много голям риск. Путин по онова време още не се е явявал като наследник на Елцин. Тогавашният началник на президентската администрация Валентин Юмашьов в документалния филм „Делото на Собчак“ си спомня какво е казал на Путин: „Ако всичко се срине, вие повече никъде няма да можете да работите“.
Пред „Важните истории“ бивши служители на ФСБ разказват, че Патрушев не е предал Путин, макар в онзи период да е бил в централния апарат на ФСБ и няма начин да не е знаел за петербургските злоупотреби. Патрушев е застанал на „правилната страна“ – бил е един от онези, които е можело да информират Путин за сериозността на оперативните разработки срещу Собчак. Както и че разследването би засегнало самия Путин впоследствие.
Държавата е по-важна от хората
Възходът на Путин бе ознаменуван в Русия с няколко страшни терористични актове – взривените жилища, заложниците в училището в Беслан и в театъра в Москва. При двата последни случая ФСБ, вече командвана от Патрушев, проведе операция по освобождаването им, и в двата случая терористите са ликвидирани, но загинаха около 500 заложници.
Провалите в дейността на спецслужбите бяха очевидни, но и Путин, и Патрушев предпочетоха да припишат всичко на машинациите на Запада, и продължават да го правят и сега. „Това не бяха обикновените терористични актове. Тогава Руската федерация беше на границата на разпада“, неотдавна си спомни Патрушев. „Помним как западните държави през 1900-те, 2000-та година поощряваха терористите и бандитите в Северен Кавказ“, посочи Путин през април тази година.
Независимо от гибелта на стотици заложници, властите определиха двете операции като успешни – главното, според Путин, е да „накиснеш“ враговете, да не допуснеш унижението на държавата. А жертвите, те са само неизбежна щета.
През 2006 г. характерът на руския закон за борба с тероризма бе променен. По времето на Елцин той описваше тероризма като „насилие или заплаха за използването му по отношение на физически лица и организации“. Новият закон определи тероризма като „идеология на насилието и практика за въздействие върху приемането на решения от органите на държавната власт“. Това подчертават изследователите на спецслужбите Андрей Солдатов и Ирина Бороган в книгата си „Новото дворянство. Очерци по история на ФСБ“.
Така държавната власт и в този случай се оказа главната ценност, която следва да бъде защитавана. А при тоталната подозрителност на тази власт спрямо външния свят и новото определение за тероризъм списъкът на вътрешните и външните врагове набъбна бързо. Както и списъкът на кандидатите за елиминиране.
Навсякъде само заговорници
„Западът разгърна цинична информационна кампания за дискредитиране на нашата страна, на историята й, традициите, директно призоваваща към ликвидиране на държавността и унижението на руските граждани“, заяви Патрушев през юни т.г.
Сред руските силови структури теориите за заговорите са отдавна популярни. „Важните истории“ припомнят как през 2015 г. Патрушев заяви, че САЩ „много биха искали Русия изобщо да не съществува“. И като доказателство той цитира несъществуващо „изказване на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, че Русия не притежава нито Далечния Изток, нито Сибир“. Въпросното „изявление“ на Олбрайт от форумите за теориите на заговора за разпадането на Русия е било тиражирано от генерал-майора от ФСБ Борис Ратников. В интервю пред „Российская газета“ през 2006 г. той казва, че е провел „сеанс за включване в подсъзнанието на държавния секретар Олбрайт“ и там открил „патологична ненавист към славяните“.
На началническата вяра в разните видове заговори в периода на директорстването на Патрушев са се поддавали дори най-адекватните служители на ФСБ. В разговор с тях се случваше да чуем и за това, че „на практика американците не са били на Луната“, че терористичните актове в САЩ от 11 септември 2001 г. „са организирани от ЦРУ“.
Не е чудно, че при такава подозрителност, вече на границата с реалността, за заплаха за държавата започнаха да се смятат не корупционерите сред генералите в спецслужбите, а опозиционните лидери, журналистите, дейците на културата и всевъзможните критици на властта, които могат да попаднат на мерника. Според убедеността на Патрушев и Путин, зад критиците непременно стои Западът с желанието си да унищожи Русия. А с какво тогава критиците на властта се отличават от терористите?
„Да, безспорно е, че страните от Запада ще се опитват да залагат на така наречената пета колона, на националните предатели, на тези, които печелят пари тук, у нас, а живеят там. И живеят там не само в географския смисъл на думата, а с мислите си, с робското си съзнание“, размишляваше Путин гласно. И изрази вярата си в руския народ, който „винаги ще може да отличи истинските патриоти от копелетата и предателите, и просто ще ги заплюе като случайно влетяла в устата мушица“.
„Деструктивните политически сили с либерални възгледи отделят особено внимание най-вече на образованите и перспективни млади хора, обучаващи се в престижни университети. Лидерите на прозападната несистемна опозиция притежават ресурс за масово въвличане на руската младеж в протестни прояви“, плашеше Патрушев участниците в съвещание през 2020 г.
Руските власти и ФСБ подходиха радикално към прочистването на народа от несистемната опозиция. Същата година в самолета на връщане от Томск към Москва Алексей Навални, главният руски опозиционер, изгуби съзнание, после скоро изпадна в кома. Със съдействието на европейските лидери съпругата му успя да го изведе на лечение в Германия, където бяха открити следи от химическо оръжие от типа „Новичок“. „Важните истории“ установиха, че Навални е бил отдавна следен от ФСБ. А разследването на Bellingcat, The Insider и на самия Навални разкриха как точно той е бил отровен.
„Западът се нуждае от този „извършител“ за дестабилизирането на обстановката в Русия, за социалните трусове, стачките и новите майдани. До какво може да доведе това ние виждаме нагледно в Украйна, която на практика изгуби своята самостоятелност“, заяви Патрушев през 2021 г. Както и Путин, той също старателно избягва да произнася фамилията на Навални.
Покорни на началството си, много служители на руските спецслужби, с които авторът на този текст разговаря, просто не вярват, че по силата на собствените си убеждения хората могат да изискват отчетност и редовна смяна на властите, истинска многопартийност, честни избори, независим съд, справедлив процес и свобода на пресата. Тези служители не допускат, че това изобщо някъде е възможно, те смятат, че навсякъде в света ситуацията е същата като у нас, но само малко по-добре е замаскирана. Ако хората искат невъзможното, то не може да е друго, освен дестабилизация на страната по инициатива на Запада. Навални се завърна и бе затворен в изолационен лагер.
Всичко е позволено на „нашите“
В обсадената от врагове крепост „Русия“ корупционните скандали не са повод верният човек да бъде отстранен от властта. Та нали корупцията е едно нищо в сравнение с машинациите на Запада, поставил под заплаха самото съществуване на държавата. Така под чадъра на интересите на държавата може да бъде запазен всеки крадлив чиновник.
В Русия се случиха мащабни терористични актове, а ФСБ, МВР, митниците и Генералната прокуратура бяха заети с преразпределянето на контрола върху контрабандните потоци. В първата половина на 2000-а година разследването по делото за контрабандата на мебели, влизащи в магазините „Гранд“ и „Трите кита“, преля в ожесточен конфликт между генералите от въпросните институции. А през 2005 г. МВР образува дело за вагоните с контрабандната китайска ширпотреба, които пристигаха на адреса на склада за временно съхранение на ФСБ. Установено бе, че някои от заместниците на Патрушев във ФСБ и подчинените им пряко са помагали на контрабандистите или отдавна са свързани с големи комерсиални структури.
В ласкателните публикации Патрушев е представян като аскет, който яде малко и е чужд на разкоша. Но роднините му имат мощен бизнес и заемат високи държавни постове. Големият му син Дмитрий беше шеф на държавната Россельхозбанк, член на борда на директорите на Газпром и негов акционер, а после стана министър на селското стопанство. Недвижимите му имоти като апартаменти в Москва и огромната собственост в село Лобаново край столицата се оценяват на над милиард рубли. Други роднини на Патрушев при нужда използват западни офшорни компании. И на това изобщо не им пречи нито постоянната антизападна риторика на фамилния патриарх, нито дългогодишните призиви на Путин към руските предприемачи да се откажат от офшорките.
Скандалът с чадъра над контрабандистите и връзките на роднини със съмнителни бизнеси би бил достатъчен за пожизненото отстраняване на всеки генерал от властта. Но не и това на Патрушев, който не е предател и е помагал в трудни времена. Путин уволни няколко генерали от Лубянка, в това число и не забъркани в злоупотребите. А Патрушев си остана необходимият човек, който като напусна ФСБ през 2008 г., се премести в Съвета за безопасност.
Колегите му тогава възприемаха Съвета като заслужена пенсия. Но под ръководството на Патрушев той стана главната координираща структура по разкриването на потенциалните „врагове на държавата“ – медиите-чуждестранни агенти и нежелателни организации. Съветът за безопасност наложи взаимодействие с подразделенията на ФСБ и набелязва целите: съставя списък на структурите, предназначени за включване в регистрите на „чуждестранните агенти“ и „нежелателните организации“. „Медуза“ установи, че по тази линия си взаимодействат Съветът за безопасност и Втори отдел на ФСБ.
„В резултат на реализация на федералните държавни органи по решение на Съвета за безопасност е локализирана антируска дейност на редица чуждестранни неправителствени организации, засилен е контролът върху постъпленията на финансова и друга помощ от чужбина за руските опозиционни и прозападните нестопански организации“, отчете Патрушев през 2020 г.
Неизбежната война
След като лидерите на опозицията и активистите, правозащитниците и журналистите бяха определени за врагове на държавата, маркирани като чужди агенти, заплашвани, затваряни, убивани или прогонени от страната, властите останаха без всякакви спирачни механизми. Станаха възможни всякакви решения, каквито могат да се родят в една глава. А в главата имаше теории на заговорите и страховете от 1970-те години на миналия век.
„Според нашето разбиране, развитието на страната, продължило 30 години, беше зачертано за един ден с решението за военното нахлуване в Украйна. В разбирането на такива като Патрушев, 30 години е продължила подготовката за решителната стъпка, държавата е понасяла унижения, правила е принудителни компромиси и точно сега най-накрая всичко се случва правилно“, коментира човек, близък до икономическия блок на правителството.
През януари тази година Патрушев нарече „пълна нелепост“ съобщенията за това, че Русия заплашва Украйна. „Ажиотажът в западните медии около руско-украинските отношения достигна точката на кипене, или по-добре казано, до крайния стадий на лудостта“, като в съревнование с него руското МВнР се изказа и опроверга подготовката за военно нахлуване. Не мина и месец, когато Путин в съгласие с Патрушев и всички членове на съвета за безопасност прехвърли войските през границата и започна да завзема територии на съседната страна.
„Крайният стадий на лудостта“ се оказа руската реалност.
***
За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:
Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.
Отговорът е: Финансира се от чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.
Чекирайте се и Вие!
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
БРРД Eднократно 2022 / BIRD One time 2022
БРРД Ежемесечно / BIRD Monthly
BTC: bc1q8asgyunzwue3esm7p6nj8yv7umcppssktjv6e7
Хадиджа Шариф, Кевин Хол/ OCCRP С подкрепата на руската държава корабна компания, санкционирана от САЩ и ЕС през февруари т.г., продължава да доставя суров петрол до…
Екологичните последствия от „спецоперацията“: радиация, нефтени разливи, опасен въздух, избити животни Новая газета Европа Военните действия на територията на Украйна…
Защо още в началото войната бе обречена на провал. На какви източници на информация е разчитал президентът преди старта и защо никой от ФСБ не му казва истините за…