Трябваше да минат две срещи на представители на парламентарните групи на избраните партии, за да решат, че не искат да поканят руската посланичка Елеонора Митрофанова на откриването на Народното събрание на 19 октомври.
Минаха няколко дни и десетки телевизионни репортажи, за да се стигне до решение, което изглеждаше очевидно още в самото начало. След началото на войната на Русия в Украйна, руските дипломати не се канят на официални събития в Европа. В България обаче това не се оказа толкова очевидно.
На първата среща в Народното събрание във вторник представителите на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ се противопоставиха на присъствието на Митрофанова на първото заседание. В часовете до следващата среща към тях се присъединиха също ГЕРБ, ДПС и „Български възход“.
Сега остава администрацията на Народното събрание да се съобрази с решението на повечето партии и да уведоми външното министерство, което да съкрати списъка с поканените с две имена – тези на посланиците на Русия и Беларус.
„Политическите дискусии да присъства или не посланик Митрофанова на откриването на пленарната сесия са напълно излишни“, коментира в профила си във Фейсбук бившата министърка по европейските въпроси Гергана Паси. Тя припомни, че има координиран европейски подход за недопускане на руски и беларуски представители на официални събития в страни от ЕС.
Въпреки продължилите няколко дни спорове, мнозинството от партиите в новия парламент стигнаха до решение. Това според експерти, с които разговаря Свободна Европа, означава, че има затвърждаване на евроатлантическо мнозинство. Това мнозинство обаче е разнородно и в него има признаци на „проруска инерция“. Точно тази инерция обяснява защо в България въпросът с поканата за Митрофанова отне толкова време.
Как се стигна дотук
Против поканата за посланичката на Русия на тържественото първо заседание на парламента първоначално се обяви „Демократична България„. Причината е военната агресия на Русия срещу Украйна, която продължава повече от седем месеца, през които руските войски бяха уличени в извършване на военни престъпления в Украйна.
В началото на войната Русия обяви България за „неприятелска държава“, а по-късно едностранно и в нарушение на сключения договор спря да доставя природен газ за страната. София и Москва навлязоха в тежка дипломатическа криза, в средата на която често е заставало името на руската посланичка.
На българския национален празник 3 март Митрофанова сравни войната в Украйна с Руско-турската освободителна война през 1878 година. По-късно на практика нарече българските граждани „подлоги“ чрез публикация на страницата на посолството, а през юни, когато България изгони 70 руски дипломати след доказателства на службите за намеса във вътрешните работи, тя заплаши да прекрати дипломатическата си мисия в София.
Всичко това се случи на фона на обявена позиция на председателката на Европейския парламент Роберта Мецола от 18 март, с която беше забранено на руски и беларуски посланици и представители да влизат в сградата на Европейския парламент.
Според неофициална информация на Свободна Европа по време на срещата в парламента са били обсъдени насоки, изпратени от Министерството на външните работи (МВнР), според които България трябва да се придържа към решението на Мецола.
Възражения са изказали представителите на “Възраждане” и БСП, като позицията на партията на Костадин Костадинов е, че ако не бъде поканена Митрофанова, не трябва да бъдат канени и останалите посланици. Позицията на социалистите е, че щом България и Русия не са скъсали дипломатически отношения, значи протоколът изисква руската посланичка да бъде поканена на откриването на парламента. Подобно изискване обаче липсва в Закона за държавния протокол.
Защо е важно да се приложи решението
Според политолога от Софийския университет Даниел Смилов и дългогодишния български дипломат и политик Стефан Тафров неизпращането на покана до посланиците на Русия и Беларус има важно символично значение.
То е „да се покаже, че действията (на двете държави) в Украйна са абсолютно неприемливи“, както и да се покаже „на самата госпожа Митрофанова, че, освен че представлява държава, която обяви България за неприятелска страна, личното ѝ поведение е съвършено неприемливо“, каза Тафров.
„А и това е една възможност да се изрази позицията на България, това, че отхвърля руската агресия. Още повече, че има такива общи решения на ниво ЕС да се процедира по същия начин“, каза Смилов пред Свободна Европа.
„Не беше нормална предходната ситуация да бъде изпратена покана, а партиите да заявяват, че няма да влязат“.
Не беше нормална предходната ситуация да бъде изпратена покана, а партиите да заявяват, че няма да влязат.
Става дума за ГЕРБ, които заплашиха депутатите им да не влязат в пленарната зала на откриването, ако присъства Митрофанова.
Смилов каза, че „по-скоро предишните покани бяха грешка, особено тази за Съединението, където тя присъстваше заедно с други официални лица като президента например“
Става дума за тържествената церемония по повод 137-годишнината от Съединението на 6-и септември, когато Митрофанова за пръв път посети официално събитие в страната след началото на инвазията в Украйна. Тогава наблюдатели определиха случилото се като „протоколен гаф“.
Една от по-неочакваните позиции на втората среща беше тази на „Български възход“, чийто лидер Стефан Янев често заема проруски позиции.
„Тълкувам я като желание да влезе в коалиция с ГЕРБ“, каза Смилов.
„Ясно е какво мисли Янев и за конфликта в Украйна, той най-малкото е близо до позициите на Радев. Така че всички тези сигнали, които „Български възход“ праща, са свързани от моя гледна точка с желанието им да участват в управление с ГЕРБ“.
Защо стана толкова трудно
Въпреки че забраната на Мецола за влизане на руски и беларуски дипломати в сградата на Европейския парламент е в сила от месеци, както и че партиите в парламента, които традиционно заемат прозападни позиции, са мнозинство, въпросът с поканата предизвика широка дискусия и отне две отделни срещи, преди да бъде взето окончателно решение. След първата среща във вторник повечето партии не излязоха с официални позиции.
Това според Смилов означава, че проевропейското мнозинство в настоящия парламент „е доста разнородно“. Освен че част от партиите се забавиха в реакцията си, той припомня и че казусът предизвика разминаване в редиците на ГЕРБ, когато един от членовете ѝ, Вежди Рашидов, сравни неизпращането на покана с обявяване на война на Русия.
„Макар че няма антиевропейско мнозинство, тази разнородност на проевропейските партии прави съгласието по-трудно“, каза още Смилов.
„Има проруска инерция в част от политическите сили“, добави Тафров. Той каза, че според него ГЕРБ са показали „колебливост и липса на ясна позиция“, след като не са взели отношение след първата среща във вторник.
По-късно в четвъртък вечерта от партията на Бойко Борисов предложиха украинският президент Володимир Зеленски да бъде поканен да се говори на откриването на Народното събрание в сряда чрез видеовръзка.
