Проруският кандидат Калин Джорджеску води на проведените в неделя избори за президент на Румъния. Това показват резултатите при преброени бюлетини в 99% от секциите. Ако резултатите се запазят, Джорджеску ще се яви на балотаж срещу настоящия премиер с проевропейска ориентация Марчел Чолаку през декември.
Резултатите от президентските избори се очаква да имат голямо влияние върху външната политика, особено върху подкрепата за Украйна, с която Румъния има обща 613-километрова граница.
Резултатите при преброени бюлетини в 99% от секциите показват, че Джорджеску води с 22,65% от гласовете. На второ място е настоящият премиер и лидер на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку с 19,45%, а трета е лидерката на дясноцентристката опозиционна партия “Съюз за спасение на Румъния” Елена Ласкони с 18,94% от гласовете.
Четвърти е Джордже Симион от националисткия “Алианс за обединение на румънците” с 13,93%.
Все още се очакват резултатите от избирателните секции в големите градове, където се очаква Чолаку и Ласкони да получат повече гласове от Джорджеску и Симион. Тези гласове ще решат кой ще се яви на балотажа на 8 декември.
Избирателната активност е малко над 52%, което значи, че близо 9,4 милиона души са гласували на изборите в неделя. Активността е близка до тази на последните президентски избори през 2019 г., когато прозападният кандидат Клаус Йоханис спечели втори мандат на поста.
Между двата тура на президентския вот ще се проведат парламентарни избори.
Кой отива на балотаж
Калин Джорджеску се явява като независим кандидат на президентските избори. 62-годишният политик направи предизборна кампания предимно в социални мрежи като ТикТок.
Социологическите проучвания показваха по-ниска подкрепа за него в сравнение с прозападните кандидати Марчел Чолаку и Елена Ласкони. Но предварителните резултати показват, че той изненадващо получава най-много гласове.
Джорджеску е критикуван в медиите в Румъния заради проруските си позиции.
Сред основните му предизборни обещания е да върне “суверенитета” на Румъния. Той иска да прекрати това, което нарича “подчинение” на страната на ЕС и НАТО – международни организации, в които Букурещ членува, както и да спре подкрепата за Украйна. Джорджеску освен това критикува разполагането на противоракетни системи на НАТО в Румъния.
Според сайта на кампанията му Джорджеску има докторска степен по почвознание и е заемал различни позиции в министерството на околната среда на Румъния през 90-те години. Между 1999 и 2012 г. е бил представител на Румъния в националния комитет на Програмата на ООН за околната среда.
С най-големи шансове да стигнат до балотаж срещу Джорджеску са прозападните кандидати Марчел Чолаку и Елена Ласкони.
Чолаку е премиер на Румъния от юни 2023 г. и лидер на Социалдемократическата партия. Преди това е бил вицепремиер, депутат и председател на долната камара на румънския парламент. Той има прозападни възгледи.
Ласкони е била кмет на малък град, а по професия е журналистка. Тя твърдо се противопоставя на отстъпки пред Русия и настоява за продължаваща подкрепа за Украйна във войната, която Москва започна срещу нея. Ласкони настоява също за по-силно присъствие на НАТО в Румъния.
Какво е значението на вота
Президентът на Румъния има значителни правомощия за вземане на решения, включително по въпросите на националната сигурност и външната политика.
Румъния е ключов съюзник на нападнатата от Русия Украйна, като не само предоставя военна помощ и обучение на украински войници, но и играе ключова роля в транспортирането на украинско зърно и други селскостопански стоки до световните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Клаус Йоханис.
Избиран за петгодишен мандат, президентът може също така да отхвърля партийните кандидати за министър-председател и правителствените кандидати за длъжности в съдебната система.
Оана Попеску-Замфир, директорка на базирания в Букурещ мозъчен тръст Global Focus Center, каза пред Радио Свободна Европа, че това са избори с висок залог за страната.
“През следващата година Румъния е изправена пред две важни реалности: заплахата от по-нататъшна нестабилност и конфликти в региона и в световен мащаб, особено в контекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом”, каза тя.
Съществуват и рискове от “задълбочаване на икономическата и финансовата криза, като се има предвид, че [Румъния] в момента има един от най-високите бюджетни дефицити и нива на инфлация в ЕС и цените продължават да се увеличават, докато държавните разходи остават високи”, добави тя.
По думите на Попеску-Замфир външната политика е от значение за избирателите.
“Заплахата от регионална нестабилност и война също е източник на безпокойство. Избирателите се интересуват от позициите на кандидатите по отношение на Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентация”, каза тя.
По думите ѝ избирателите се интересуват и от “способността на кандидатите за президент да ръководят страната в случай на ескалация на напрежението с Русия”.
