Две деца казват на родителите си, че са видели през прозореца двама мъже да се целуват в съседната сграда. Родителите се обаждат на полицията, мъжете са задържани. Това е реален и все по-често срещан случай в Русия през последните месеци.
„Съсед може да се обади на полицията и да каже каквото и да е, свързано с пропаганда или хомосексуалност. Никой няма да провери дали е истина, или не“, казва пред Свободна Европа Слава, руснак, избягал наскоро в България заедно с приятеля си Женя.
„Просто ще те арестуват, защото полицията ще повярва първо на хетеросексуалните“.
През последните години политиката на управляващите става все по-рестриктивна. Според няколко представители на руската ЛГБТ общност, с които разговаря Свободна Европа, тази тенденция се е влошила след началото на войната, която Кремъл започна срещу Украйна в края на февруари.
„Политическа хомофобия“
Случката с докладваните мъже е възможна вследствие на неясно формулиран „антипропаганден“ закон, приет на федерално ниво през 2013 г. Той забранява всякакви дискусии за хомосексуалността на места или във формати, които могат да бъдат достъпни за непълнолетни, включително в медиите и онлайн.
Ала, ЛГБТ активистка от Екатеринбург, казва, че наказанието е глоба и сегашният вариант на закона не предвижда затвор.
През 2018 г. Хюман Райтс Уоч (HRW) написа, че законът е увеличил социалната враждебност, с която сексуалните малцинства и дотогава са се сблъсквали в Русия. Организацията определи мярката като класически пример за политическа хомофобия.
„Законът се намесва във възможността да се предлагат честни, научно обосновани и открити консултантски услуги“, написа Хюман Райтс Уоч.
Могат да го приложат в каквато ситуация поискат
По думите на Слава проблемът с този закон е, че не е дефинирано какво точно значи пропаганда.
„Това означава, че могат да го приложат в каквато ситуация поискат“, казва той.
Близо десет години след влизането в сила на този закон руската Дума обмисля поправки към него, които ще забранят изцяло „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения“. Така на практика ще могат да се блокират интернет ресурси, които отразяват ЛГБТ теми, и ще бъдат забранени филми, които правителството тълкува като съдържащи такава „пропаганда“.
Според предложените промени информацията за „нетрадиционен начин на живот“ или „отхвърлянето на семейните ценности“ ще бъдат приравнени към порнографията, насърчаването към насилие или към расова, етническа или религиозна омраза.
Според Слава това може да доведе до спиране на някои телевизионни предавания, сваляне на музикални клипове, в които например се появяват по-женствено облечени мъже, и до повече арести.
„Колективен образ на врага“
Междувременно през последните месеци властта се ангажира със създаването на развлекателна програма, осмиваща хомосексуалността.
Става дума за Ютюб риалити предаването „Аз не съм гей“ („Я не гей“), излъчвано това лято в интернет, в което осем мъже, от които един е хомосексуален, изиграват серия от игри и трябва да познаят кой е играчът с различна сексуална ориентация. Шоуто е изпълнено със стереотипи и хомофобски шеги.
Един от водещите – Виталий Миланов, е широко известен крайнодесен депутат от руската Дума. Той е и човекът, е предложил „антипропагандния“ закон през 2013 г.
Миланов „е един от най-агресивните, той е от онези, които крещят, че имаме СПИН, че сме дошли, за да унищожим обществото“, казва Юън, активист от московската организация за подкрепа на транссексуални „Център Т“. По думите му шоуто е било спряно след края на първия сезон поради слаб интерес.
Хомофобията в Русия обаче не се разпространява само чрез Ютюб предавания.
Правителството налага анти-ЛГБТ пропагандата си много агресивно.
„Правителството налага анти-ЛГБТ пропагандата си много агресивно. Основните послания, които отправят, са, че куиър и транс „идеологията“ е нещо чуждо за Русия, че идва от Запада, че корумпира обществото ни и традиционните ни ценности, че е нещо, което никога не сме имали преди“, казва още Юън.
„Хомофобската реторика никога не идва просто така, от нищото, тя е инструмент“.
Слава също смята, че целта на тази реторика е политическа, като дава пример с речта на руския президент Владимир Путин от началото на месеца, когато Русия незаконно анексира четири украински области.
„Искаме ли на децата от началното училище да бъдат налагани неща, които водят до деградация и изчезване?“, каза Путин тогава. „Искаме ли да бъдат научени, че вместо мъже и жени уж има други полове и да им се предлагат операции за смяна на пола?“
Операциите за смяна на пола в повечето страни са позволени при възрастни над 18 години, пише Ройтерс. След навършване на 16 или 18 години и консултация с лекари и психолози, могат да бъдат предписани хормони.
Слава подчертава и излишното изопачаване на темата за ЛГБТ общността и поставянето ѝ редом с руската агресия в Украйна.
„Речта му беше „война в Украйна, война в Украйна, война в Украйна… и запомнете – ЛГБТ са най-големият проблем!“, казва Слава.
По думите на Юън властта в Русия е създала един „колективен образ на врага на родината“, от който са част не само украинските „нацисти“, както Кремъл без доказателства определя украинските управляващи, но и ЛГБТ хората.
Руският режим [иска] изрично да свърже геополитиката със съпротивата срещу правата на ЛГБТ.
„Това е част от неговата реторика и в по-широк план от реториката на Кремъл и руския режим изрично да свърже геополитиката със съпротивата срещу правата на ЛГБТ“, казва пред Форийн полиси Емил Еденборг, доцент по изследванията на пола в Стокхолмския университет.
„Да доживея края на тази гадост“
Новината за началото на руската военна агресия срещу Украйна влияе на много ЛГБТ хора в Русия.
„На всички ни повлия колосално, беше усещане за пълна безнадеждност и липса на контрол“, казва Юън. „Не можех да живея с това, което страната ми върши. Имам далечни роднини в Украйна, братът на най-добрия ми приятел живее в Киев.“
Юън се разкрива преди две години и казва, че още е в процес на транзиция. Точно преди началото на войната той успява да мине през медицински борд и да получи необходимите документи за хормонална терапия и операции. Войната обаче е осуетила тези планове.
„Почувствах се напълно загубен“, казва той.
Ако има една позитивна промяна през последната половин година за руската ЛГБТ общност, тя според Юън е, че се е сплотила, както и че много хора са потърсили помощ за пръв път. Активистите са твърдо решени да останат в страната и да помагат на хората от общността.
„Цялата ни организация е базирана в Русия и ще остане в Русия, независимо какво се случва. Това е послание, защото много добре знаем, че повечето хора, на които се опитваме да помогнем и които искаме да защитим, никога няма да могат да си тръгнат, защото нямат ресурси, живеят под линията на бедност, много от тях не говорят чужди езици и имат нужда от закрила, ако се случи нещо в страната“, казва Юън.
„Разбира се, че ще остана“, казва Робърт, друг активист от Москва. „На 22 съм и съм достатъчно млад, за да доживея края на тази гадост“.
