Рускинята Ирина Дмитриева окончателно осъди Държавната агенция за бежанците (ДАБ) заради отказ да ѝ предостави убежище.
Върховният административен съд (ВАС) потвърждава решението на първата инстанция, че ДАБ следва да се произнесе отново за бежанския статут на Димитриева и нейната дъщеря Марфа, съобщава „Сега“.
ВАС повтаря мотивите на Административния съд в София, че агенцията за бежанците се е произнесла при нарушение на административно-производствените правила. Без основателна причина ДАБ е разделила молбата на майката от тази на 14-годишната ѝ дъщеря, въпреки че тя се представлява от своя родител. В тази връзка следва да се отбележи, че малолетното до скоро лице няма собствена бежанска история, а е неразривно свързана с тази на майка си, която изрично декларирала, че част от проблемите за връщането ѝ в Русия са свързани именно с дъщеря ѝ и вероятността да ѝ бъде спряно лечението.
Пред съда ДАБ развива тезата, че личната бежанска история на Дмитриева показва, че тя не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност и по отношение на нея не е налице преследване, както и не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. ВАС обаче оставя в сила решението на първа инстанция, според което „административният орган е следвало да изследва по-задълбочено бежанската история на Дмитриева“. В случая наличните писмени публикации са достатъчни да се обоснове вероятна основателност на твърденията, че при евентуално връщане на жалбоподателката в Русия, същата ще бъде подложена на преследване именно заради изявената си гражданска позиция.
Интересно е още, че прокуратурата рязко сменя позицията си по делото. На първа инстанция държавното обвинение защитаваше тезата, че претенциите на Ирина Дмитриева и нейната дъщеря за право на убежище са неоснователни. Пред ВАС обаче прокурорът се мотивира, че е правилен изводът на Административен съд – София-град, като събраните по делото доказателства обуславят необходимостта от ново произнасяне на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут на Димитриева и малолетното ѝ дете.
Самата Дмитриева е убедена, че ще бъде преследвана от властта, ако се прибере в Русия.
„В продължение на много години аз открито протестирах срещу властта. След началото на войната напуснах с дъщеря си страната, защото разбрах, че от този момент има опасност. Имаше посещение от полицията вкъщи и по-нататък разбрах, че морално и физически не може да се намирам на територията на Руската федерация. След това са идвали, когато бях вече в България. В Русия моята дъщеря се лекуваше. Откакто сме в България, лечението ѝ продължава тук. Във връзка с това, че дъщеря ми няма да може да живее нормално без мен, защото заболяването ѝ изисква да се провеждат ежедневни процедури, аз не мога да рискувам нейния живот“, казва Дмитриева.
В отказа си обаче ДАБ твърди, че Руската федерация е демократична държава. Агенцията прилага по делото справка от дирекция „Международна дейност“, според която „съществуват проблеми, които касаят опозиционните партии и в частност техните лидери, но по никакъв начин държавната репресия не се простира върху техни привърженици и доброволци по време на тяхното активно участие или по време на избори“.