От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 104
[ad id=“225664″]
Проф. Богомил Берон завършва медицина във Вюрцбург през 1888 г. Опознал елитни немски школи по медицина, обогатява професионални знания и култура в специализации при именитите професори Капоши и Нойман във Виена, Фурние и Бение в Париж, Ласар в Берлин, Пик в Прага, Ерлих във Франкфурт. През 1919 г. е назначен за редовен доцент в Медицински факултет към Софийски университет. През 1927 г., вече професор, издава прочутия си “Учебник по обща дерматология” – първото ръководство, написано в България по време, когато и в световната книжнина липсват ръководства по обща дерматология. Изградената от Берон клиника придобива европейска известност с условията за лечебна, учебна и изследователска работа. Научните приноси на именития българин са отразени в повече от 100 труда върху сифилиса, проказата, кожната туберкулоза, микозите, мицетомите, пигментната саркоматоза. Печатани са в редица български и чужди периодични медицински издания. Проф. Берон е член на много дерматологични дружества, сред които Берлинското, Германското със седалище в Хамбург, Датското и др. Президентът на Франция го удостоява с орден “Кавалер на почетния легион”, Германският червен кръст го награждава с Кръста на дружеството, сръбското правителство – с орден “Св. Сава”, българското правителство му присъжда орден “За граждански заслуги”.
