Проф. Гогошев отговаря на въпроса: „Ще загине ли някога слънчевата система“ с категоричното Апокалипсисът се отлага

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
В последния брой на приложението на в. „Септември” обещахме на нашите читатели, че ще поканим проф. д-р Митко Гогошев от БАН да коментира по-подробно фактите от интервюто на проф. Румяна Асенова-Балард. Ще припомним само, че тя е наша сънародничка, която живее в чужбина и предрича, че на Слънчевата система (в частност и на Земята) е съдено да загине от космически катаклизъм. Това ще стане точно на 18 юли 1999 година по време на пълно слънчево затъмнение.
Ето мнението на проф. Гогошев, изразено в разговор с представител на вестника.

ПРОФ. Д-Р МИТКО ГОГОШЕВ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСА: „ЩЕ ЗАГИНЕ ЛИ НЯКОГА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА” С КАТЕГОРИЧНОТО
                                 АПОКАЛИПСИСЪТ СЕ ОТЛАГА

-Хипотезата на проф. Балард предизвика сензация, скептицизъм и страх у хората. Доколко фактите се основават на науката и нейните постижения?
-Моето мнение е, че около това интервю се вдигна много шум за нищо. Защото нито един колега до този момент не е потвърдил хипотезата на проф. Балард. Аз също смятам, че нейните твърдения не почиват на научни факти. Тя сочи твърде малко факти, от които се правят далеч отиващи изводи. Безспорно е само, че обектът, който ще предизвика катастрофата, е квазер (пулсар) и той е твърде загадъчен. От това обаче на следва да се прави изводът, че той ще рефлектира върху Земята. Кое загадъчното в този квазер? В него наблюдаваме движение на маси в двете посоки – едната е към нас с голяма скорост – 80 000 км/сек. (Нека припомня, че най-голямата скорост, която познаваме досега и която според Айнщайн не може да бъде надмината, е скоростта на светлината – 300 000 км/сек.) Тук имаме скорост, която е 4 пъти по-малка. По какво е открита тя? Това досега не е коментирано в пресата. Става дума за т. Нар. Червено и синьо преместване в спектъра. Всички галактики, колкото са по-далеч, толкова по-силно червено преместване имат, а това значи, че се движат с по-голяма скорост. Това лежи в основата на факта, който се интерпретира, че някога цялата Вселена е била събрана в свръхгигантски атом със сегашната маса и тогава избухнала, като първите части са се разлетели най-далеч, с най-голяма скорост. Редица учени не са съгласни да се интерпретира червеното преместване като бягство. Има други хипотези, които обясняват същия факт с друга интерпретация.
-Какво представлява всъщност обектът СС-433, който ще предизвика страшния взрив?
-Още в края на 70-те години с оптичен телескоп в съзвездието Орел се наблюдава малка червеникава звездичка. Тя бе регистрирана в каталога на Стефенсън под номер 433 (оттук името на тялото). Резултатите от спектралните изследвания на обекта бяха необичайни – наблюдават се хем червено, хем синьо преместване едновременно в двете противоположни посоки. С други думи, тялото и бяга, и се приближава към нас. И тук е загадката: в едно и също небесно тяло наблюдаваме двойния ефект. От това може би г-жа Балард прави извода, че обектът е неподвижен. Но ето че астрономите имат друго виждане по въпроса: този обект се състои от две тела и ние наблюдаваме, че едното идва към нас, а другото бяха от нас. Но за да бъдат в един точков обект, това означава, че те са гравитационно свързани в една система, която се движи с огромна скорост. А проф. Балард твърди, че обектът е неподвижен във времето и пространството, което противоречи на всички известни досега теории.
-Защитавайки тезата си, г-жа Балард се позовава и на други известни учени…
-Веднага ще кажа, че начинът, по който се цитират имената на Айнщайн и Карл Сейгън, е твърде спекулативен. Например г-жа Р. Балард се позовава на непубликувано откритие на Айнщайн от 1930 г. Това не е сериозен аргумент, защото учените могат да имат много открития, но ако са видели тяхната несъстоятелност, не са ги публикували. Друг е въпросът, ако се позовем на факти, изнесени в печата. Особено фрапираща е спекулацията с името на Карл Сейгън, който мога да твърдя, че е мой познат. Твърди се, че Сейгън е казал, че на Венера има отровен газ. Това не е негово откритие, много учени преди него са го установили. Но Сейгън, който е блестящ популяризатор на науката в серията „Космос”, обяснява подробно това. Този факт сред научните среди е много смущаващ – обикновено учените цитират първоизточника, а не някой друг капацитет.
-Г-жа Балард смята, че при катастрофата единственият шанс на човечеството е да отиде на Венера. Как ще се спасим там?
-Вярно е, че в интервюто се посочва, че всички планети ще бъдат изсмукани от техните орбити и ще бъдат пратени в орбита около Юпитер. Няма никакво научно обяснение защо това ще стане по време на слънчево затъмнение, което частен случай за нашата Земя. Няма никаква логика пулсарът СС да избере точно този момент. Дори някаква супергравитация да изсмуче планетите в противоречие на всяка логика е защо ще остане Венера, питам аз? Венера също ще отиде там, ако не я спаси някаква божествена сила. Но ние говорим за наука, а не за божия намеса, (тогава всичко е възможно). Ние трябва да приемаме само това, което е в обсега на разумната наука. Венера не може да оцелее. Ако има някаква катастрофа, тя ще е глобална за цялата Слънчева система.
Шокира ме и друг факт, посочен в това интервю. Там се казва, че много учени са разтревожени от предстоящата катастрофа. Аз току-що се завърнах от конгрес по космонавтика, който се проведе в Хага. Участвуваха 1 500 души най-крупни учени от цял свят. Целият научен елит беше там. И как пък нито една дума в нито един доклад не бе спомената за това, което очаква човечеството. Гледах и списъка на участниците – там името на проф. Р. Балард не фигурираше, а бяхме в Холандия, където тя живее. Тук учените правеха прогнози и планове за след 2000 г. Защо тези хора не са разтревожени и не предприемат нищо, за да се спасяваме. Аз не съм специалист по астрономия, но тези учени не споделят фалшивата тревога.
Нашата Слънчева система е много устойчива, няма никакви сведения, че ще настъпи взривен процес. И да настъпи, той ще трае стотици години, а не един миг на тази фатална дата. Да не говорим за абсурдността, че ако това стане, ние нямаме шанс да живеем на Венера. Тя е напълно необитаема. Температурата на повърхността й е + 500º по Целзий. Няма никаква възможност живо същество да стъпи там. Дори учените не предвиждат в скоро време да пратят космически кораб с космонавт. Сега съветска и американска апаратура може да „живее” на Венера 1-2 ч. Ето още един явен абсурд.
В заключение, въпросите са много, противоречията – също, а отговор няма. Единственият е, че апокалипсисът се отлага за неопределено време…
Интервюто взе
Недялка ФИЛИПОВА