Децата не трябва от ранна възраст да се подлагат на вегетарианство и суровоядство. За да бъде здраво, едно дете трябва да прави всичко, което е в границите на нормалното, включително и да поглъща хладни течности, а не само топли чайове. Съветите отправи в ефира на Дарик един от най-добрите детски анестезиолози в България проф. Надежда Гаврилова, ръководител на Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение с операционен блок в „Пирогов”. Медикът допълни, че упойката, прилагана на деца под тригодишна възраст, би могла да промени тяхното психоемоционално развитие занапред, заради което и лекарите се въздържали от анестезии на деца в тази възрастова група.
Нека започнем с няколко думи за клиниката, която ръководите, с какво се занимава тя и какъв е броят на децата, които преминават през нея?
Клиниката, която ръководя днес, е създадена преди 35 години с насоченост да помогне в следоперативния период на деца, които по една или друга причина са били подложени на хирургично лечение. Днес обаче при нас се лекуват и деца от други профили на педиатрията – с инфекциозни заболявания, сериозни гръдни и белодробни проблеми и т.н. През операционните на клиниката минават годишно между 3000 и 4500 деца, а в реанимационното отделение се лекуват около 450 деца годишно.
Какви са градусите на температурата при малчугани, над които трябва да потърсим лекарска помощ?
Като цяло родителите се притесняват от всяка температура. Ние лекарите разглеждаме като спешност температура 39 плюс. Температура между 38 и 39 трябва да се третира от родителите. Обикновено над температура от 38 градуса може като усложнение да се развие фебрилният гърч. Именно това е състоянието, от което най-много се притесняват родителите на малки деца, защото това е състояние, което настъпва до четвъртата или петата година. Родителите не трябва безделно да чакат, когато детето им изпадне в гърч. Трябва веднага да започнат охлаждане като го разсъблекат, като имат в дома си задължително свещичка. Поставя се свещичка срещу високата температура и едва тогава се предприема транспорт към болнично заведение. Не бива да се губи онова ценно време, което обикновено е не по-малко от 30 минути и, по време, на което детето е в гърч.
Този гърч лесно ли може да се познае?
Да, той се разпознава от всички, не само от лекарите.
Безпочвени ли са притесненията по отношение на анестезиите при децата? Можем ли да успокоим родителите?
Не с лека ръка. Има вече достатъчно факти, че анестезията при деца под тригодишна възраст би могла да промени тяхното психоемоционално развитие. Така че има едно всеобщо въздържане от анестезия в тази възрастова група или пък тя се дава само когато има абсолютната нужда това да се случи. Задължително обаче след това се изисква детето да бъде добре наблюдавано от родителите, така че ако те забележат промяна в неговите двигателни умения, да могат веднага да потърсят помощ от специалисти – психолози.
Тоест, анестезията се отразява по коренно различен начин при децата и при възрастните?
При малките деца. Там трябва да има една умереност. Този метод е изключително полезен тогава, когато ще спести психическото страдание и болката на детето, но не бива да се злоупотребява и анестезията да се прилага за най-дребните манипулации.
Има ли нещо друго, което е добре да знаят родителите?
Децата трябва да се гледат природно, да излизат достатъчно навън, да ядат пълноценна и разнообразна храна. Твърде модерни са диететиките напоследък. Не е редно едно дете да бъде подложено от ранна възраст на вегетарианство, на суровоядство. Може би за възрастния това е избор на живот, но, когато ние правим съзнателния избор за нашето дете, е добре много да премислим дали ще го подложим на такава диета. Нужно е всичко, което не излиза от границите на нормалното – пързаляне с шейна в планината, нормално приемане на хладни течности, а не само топли чайове, в комбинация с разнообразна и пълноценна храна, е това, което прави детето здраве.
Преди дни в София се проведе национална конференция „Спешни състояния в детска възраст“. Сред организаторите беше и болницата, в която работите, а Вие бяхте председател на организационния комитет. Какви бяха акцентите на конференцията и какви изводи отчете тя?
Ние си поставихме амбициозната цел да съберем на едно място специалистите от всички профили, работещи с детски пациенти. Защото спешността не е само настинката, хремата и високата температура, а и детето със счупени крайници, детето, претърпяло ПТП, детето, което погрешка е погълнало някакво токсично вещество. Така че мисля, че успяхме да постигнем целта, която си бяхме поставили – да помогнем на колегите, които са първия фронт, спешните медици – смятам, че голям успех беше това, че за първи път имаше работни срещи, по време, на които всички имаха възможност върху манекени да се упражняват. За манекени се използваха и агнета и кокошчици. Отчитаме, че това беше събитие, което се посрещна добре, намери положителен отзвук, имаше повече от 300 присъстващи и ще сме много доволни ако можем да го повторим в рамките на 2 години.
Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Въпросът е много интересен и не бих могла да отговоря категорично. Визирам младите колеги, които са много ентусиазирани и имат голямо желание за работа. Надявам се да останат да работят за българския народ. Това е основното – да успеем да ги задържим тук.
