[ad id=“225664″]
Проф. Дронзина е преподавала в университета Карос Терсеро да Мадрид и университета в Гранада, Испания. Консултант е на докторскита програми по политология и международни отношения в Евразийския национален университет в Астана, Казахстан. Има практика като медиатор при разрешаване на конфликти в Централна Азия, Латинска Америка и Карибския район. Ръководител е на международни и национални проекти в областта на разрешаването на конфликти, участник в регионални инициативи за мир и разрешаване на конфликти.
– Г-жо Дронзина, за вас изненада ли е, че след Париж, Ница и Лондон точно Барселона стана прицел на джихадистите?
– Атентатът в Барселона е изненада само за онези, които не следят терористичните заплахи за Испания. След поредицата атентати в редица градове на ЕС в началото на тази година, така наречената Ислямска държава призова своите „самотни вълци“ да ударят Иберийския полуостров, който между 711 и 1492 година се намира под господството на маврите и който е освободен от католическите крале Фирнандо и Изабела. Точно 525 години след това събитие ИД осъществи първия си атентат в Испания. Но интересът на халифата към Испания не е от вчера – от първия ден, в който Омар ал Багдади се самопровъзгласи за халиф, тя е центъра на вниманието на джихадистите като един от първите райони, които, според него, трябва да бъдат отвоювани от неверниците.
Призивът „Да отмъстим на Испания на Фернандо“ е част от джихадистката митология, която трябваше да вдъхнови правоверните в четвъртата по големина икономика на ЕС на решителна битка против Запада. Предупрежденията, разпространени чрез джихадистки клипове от тогава и до днес, следват едно след друго. В един видеоматериал от 2016 година се казва: „Ал Андалус, имай търпение. Не си нито испански, нито португалски, а мюсюлмански. Вие, неверниците, си въобразихте, че ще сложите край на исляма с въздушни атаки, но сте изненадани и уплашени от силата на Ислямска държава. Ако лъжливото нападне истинското, то губи.“ Такава заплаха беше отправена и от джихадистки профил в Туитър в края на юли тази година.
[ad id=“225664″]
Един от индикаторите на интереса на така наречената Ислямска държава към Испания беше засилената й активност в интернет на испански език. На 27 юли тази година свързаната с ИД агенция Ал Уафа публикува един документ от 4 страници, в които се изброяват предполагаемите престъпления на Испания срещу мюсюлманите от битката при Навас де Толоса през 1212 година до днес. Така например се споменава, че във въпросната битка християнските крале са избили 60 000 мюсюлмани. Оттук и заплахите: „Испания е една престъпна държава, която е узурпирала нашите земи. Препоръчва се на правоверните да организират атентати във влакове и самолети, да отравят водата и хранителните продукти. Оправданието е типично за ИД: „делата на вашите прадеди са причината за нашите действия днес
– Барселона ли е основният център на джихадистка радикализация в Испания? Нов факт ли е това?
– Днес Барселона е основният център на джихадистка радикализация в Испания. Този факт също не е нов. Той беше изтъкнат в годишния доклад за националната сигурност на тази страна още през 2016 година. От 116 задържани за джихадистка дейност, свързана с ИД за периода 2013-2016, 27% са от Барселона, а 30% от Каталуня, според Реал Институто Елкано, един от най-авторитетните центрове за стратегически изследвания. От тях 45,3 са испански граждани, 41,1 –марокански граждани, и 13,6 – от други националности.
Фернандо Рейнарес, един от известните изследователи на тероризма в Испания, описва привържениците на ИД в Испания по следния начин: това са мъже със средно образование, женени и с деца, не рядко с досиета за дребни престъления в полицията. Около 30% се радикализират по интернет, около 40 – по интернет и чрез междуличностни отношения. Безработицата сред тях не е по-голяма от средната безработица за испанското население като цяло. Повече от половината са имигранти второ поколение, като радикализацията им се ускорява след 2013 година.
Барселона и Каталуня като цяло също не са сцена на действие на джихадистки групи от вчера. Една от подготвителните срещи за атентата от 11 септември срещу кулите близнаци се провежда именно в този град. След атентата на гара Аточа през 2004 година избегналите задържане организатори се изтеглят през Каталуня. През 2008 година силите за сигурност предотвратяват атентат срещу метрото в Барселона, като арестуват 10 души, свързани с движението на талибаните в Пакистан.
– Защо Барселона е центърът на джихадистка радикализация в Испания?
– Една от причините очевидно е свързана с факта, че там е разположена най-голямата мюсюлманска общност в Испания. Повече от половината испански салафитски общности също битуват там. Влияе и близостта на Франция. В Каталуня съществуват редица джихадистки групи, свързани с ИД или Ал Кайда, които изпълняват ролята на мост за бойци, които се оттеглят от Ирак и Сирия.
От друга страна, Барселона е място, където всеки атентат би предизвикал световен отзвук поради обстоятелството, че е една от най-желаните туристически дестинации. От 18 милиона туристи, които посещават Каталуня и съставляват почти една четвърт от туристическия поток в Испания, третата туристическа сила в света, повечето минават през Барселона. Не случайно загиналите на Рамблас са от 34 националности.
[ad id=“225664″]
– Коментирайте появата на типа „самотни вълци“. Въпрос на недостатъчна интеграция ли е? След използването на автомобили като оръжие, какво още може да се очаква от джихадистите?
– И така може да се каже, само че това не означава, че вината е на приемащите общества. Интеграцията е двустранно задължение – на този, който интегрира, и на този, който се интегрира. Атентаторите в Каталуня са учебникарски пример в това отношение – живеещи в град, където няма гето, приети от местната общност, обхванати от системата на публичното образование, с достъп до социални услуги, обитаващи общински жилища, получаващи добри заплати, разполагащи с коли, някои от тях играят за местния младежки отбор, те би трябвало да са напълно интегрирани. В какво е вината на местната общност и има ли такава?
От друга страна, братовчед на един от терористите подчертава, че каквото и да правят, те си остават араби, с които местните момичета не желаят да излизат. Вероятно тези млади хора са били индоктринирани под влиянието на радикални джихадистки интерпретации на исляма от разпространители на тези интерпретации. Те не са нито първите, нито последните, на които една радикална идеология е завъртяла главите – погледнете случая с комунистическата идеология и сталинския режим например. Как точно е станало това в случая на Рипол, не знаем. За сега испанските медии са единодушни, че това продължава да бъде една от мистериите, които предстои да се разкриват, въпреки че днес завесата като че ли се приповдигна със съобщението в испанските медии, че някои от атентаторите са пътували на 11 август за Париж и са се завърнали на следващия ден.
За втората част на вашия въпрос – един господ знае какво ще дойде след автомобилите. С малко фантазия, човешкото тяло може да се превърне в страшно оръжие за масово поразяване.
– В едно интервю казвате, че „един ден децата на Ислямска държава ще колят и бесят в Европа“?
– Точно това не го бях казала аз, всъщност това беше редакционното заглавие. Но да, децата на Ислямска държава тепърва има да поставят морални и други дилеми пред Европа. Всеки, който следи пропагандата на ИД знае, че клиповете с екзекуции на пленници или заложници заемат особено място в нея. Режисурата и хореографията са насочени към сплашване на враговете и пробуждане на ентусиазма на привържениците. Напоследък все повече от екзекуторите са деца, социализирани в духа на абсолютното насилие и безпощадност. Те са готовите роботи на халифата, които ще убиват без да питат и без да се съмняват в заповедите на лидерите си. Но тези деца не са виновни, че са се оказали по волята на родителите си в Даеш – така се е стекла съдбата им. Какво ще правим с тях, когато се върнат– невинни убийци, станали такива не по собствена воля? В същото време, европейските страни трябва да мислят за сигурността на своите граждани, и неизменно ще са принудени да вземат съответните мерки.
– Има ли признаци за радикализация на определени общности в България? Подготвени ли сме за терористични атаки?
– На втората част от въпроса ще трябва да отговорят службите за сигурност. Колкото до първата, да, има и го казвам с цялата си отговорност на изследовател, работил по този проблем. Това са определени ромски общности, които са новообърнати в исляма. Ще спомена някои от признаците на радикализация, които бяха споменати в хода на проведено теренно изследване с участие на директори и учители от цялата страна. По време на намаза (съвпадащ с провеждането на учебните часове) се включват мобилните телефони на учениците, които те „не желаят или не могат да изключат“. Обясняват, че това е приложение, което работи независимо от тях. Твърдят, че всеки мюсюлманин е длъжен да изслуша докрай и изцяло всичко, което се пуска и че те са длъжни да спазват намаза независимо дали са на училище или не.
Директорите подозират, че заедно с мелодиите и речитатива, те получават и някаква информация, която непрекъснато ги индоктринира, но поради незнание на арабски език, не могат да потвърдят със сигурност тази информация. След 6-ти клас учениците, за които се подозира че принадлежат към семейства, изповядващи радикален ислям, стават неуправляеми, нагли и непреклонни. Те умишлено саботират работата на учителите така, че да не могат да предадат материала си. Реагират крайно негативно на забележките. При по-доверителни разговори с учителите споделят, че им е казано да правят всичко възможно за да ядосват учителите си, защото като ги ядосвали постоянно, те щели да се разболеят, да умрат и тогава да ги заменят с други учители от арабските страни.
[ad id=“225664″]
След 7-8 клас външният вид на учениците рязко се променя. Момчетата идват небръснати, с брада, по тертипа на радикалните ислямисти. Бащите на тази група ученици отказват да разговарят с директорите на училищата, когато тези директори са жени. За първи път тази година на коледното празненство на училището деца на семейства, приели радикалния ислям са чупили елхи, обосновавайки се, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно трябва да се прави всичко възможно, за да му се пречи. Учениците използват изрази като: „не уважаваме вашите празници, гяури!“. Подобно отношение се набелязва и към други традиционни празници, като например първи март.
Тази година много ученици, принадлежащи към съответните общности, са бойкотирали националния празник 3 март, като са използвали груби и обидни названия за българското население. Повечето от домовете в махалите притежават огромна сателитна чиния, където се гледат само арабски програми, слуша се арабска музика и се пускат арабски филми. При това, предпочитани са телевизии, известни със своите радикални нагласи и разпространение на информация, която може да стане подтик за радикализация. Да изброявам ли още за да се убедим, че имаме проблем?
– Какви са опасностите за Европа и България, след като се заговори, че някои джихадисти се завръщат към Стария континент през Турция?
– Същите като за останалите европейски страни. Ислямска държава може и да претърпи военно поражение, на което всички се надяваме, но нейното влияние съвсем няма да се изчерпи с това. Тя ще продължи да живее като брeнд и символ, който ще изкушава и привлича. Трябва да бъдем подготвени за неприятни изненади и да отговорим на тези предизвикателства с една по-единна и кохерентна европейска политика в областта на сигурността.
Въпросите зададе Красен Бучков
