Снимка: Bloomberg LP |
В последните десет дни в Европа са на тръни дали „Газпром“ ще възстанови доставките по „Северен поток 1“ след края на плановия ремонт. В Москва доскоро лаконично коментираха, че тези страхове са просто „спекулации“, а „Газпром“ не отговаряше на запитванията на медиите. Профилактиката на газопровода трябва да приключи на 21 юли и според източници на Ройтерс „Газпром“ ще поднови доставките, но отново под капацитета от 160 млн. куб. метра на ден.
В средата на юни газовият холдинг ограничи с 60% доставките на газ по „Северен поток 1“, цитирайки липсата на турбина, която Канада за кратко отказа да върне след ремонт. Отава въведе санкции срещу Русия и забранява доставка на оборудване за енергийния сектор, след като Русия нападна Украйна. След молбите на Германия обаче Канада реши временно да вдигне забраните и да достави ремонтираната турбина за „Северен поток 1“ на Siemens.
Така руският президент Владимир Путин успя да прокара първия прецедент в санкциите и много вероятно да опита да раздели съюзниците на Запад отново с помощта на газа.
Германия е една от страните в ЕС с най-голяма зависимост от доставките на руския природен газ. През 2021 г. през „Северен поток 1“ страната е получила 35% от газа, който потребява, сочат данни на Ройтерс. Освен това Германия реекспортира руския газ към Франция, Австрия, Чехия и Швейцария. При намалени доставки изкушението за Берлин да спре да изпълнява ангажиментите си вероятно ще бъде голямо и това ще постави на сериозно изпитание единството в ЕС.
А това означава едно – ако Владимир Путин иска да разруши общността отвътре, той не трябва да спира изцяло „Северен поток 1“, а да намали сериозно обемите – причини за това винаги могат да бъдат намерени. Тогава Олаф Шолц ще трябва да избира между вътрешните потребители – включително и домакинства и ключови за икономиката предприятия като BASF, за които газът е не само енергоизточник, но и суровина за производството, и съседните държави в ЕС.
В момента, когато газовите доставки в Германия са спрени, да се надяваме временно, Берлин разчита на съседите си – внася газ от Нидерландия и Белгия, коментира преди дни председателят на германския мрежови оператор Bundesnetzagentur Клаус Мюлер. Той беше категоричен, че в случай на нужда Германия ще направи същото, но дали в студената зима първата мисъл в Берлин ще бъде европейската солидарност?
Путин има още един ход, с който да опита да разруши единството – този път между Европа и САЩ, и той се нарича „Северен поток 2“. Газопроводът не е сертифициран, но е напълно готов за въвеждане в експлоатация – тръбите са напълнени с газ. По време на посещението си в Техеран руският президент вече официално предложи да бъде използван газопроводът като начин за решаване на енергийната криза в Европа.
Този въпрос вече е повдиган пред Олаф Шолц, казва Путин, цитиран от ТАСС.
Газопроводът не е сертифициран и не разглеждаме подобна вероятност, коментираха още преди тези изявления в Министерството на икономиката на страната. „Въпросът не е актуален“, каза говорителят на ведомството Беате Барон.
Замяната на трасетата и включването на „Северен поток 2“ ще ядоса силно САЩ, които наложиха няколко пакета санкции срещу газопровода. Срещу него се обявиха и Прибалтийските страни и Полша, но като цяло позициите в ЕС бяха по-скоро неутрални. Реално използването на тези тръби ще бъде клин в отношенията ЕС – САЩ.
В Берлин дълго време настояваха, че това е икономически проект и дори успяха да убедят американския президент Джо Байдън да се откаже от някои ограничения срещу него. Но още преди Русия да нападне Украйна, в деня, в който Путин призна независимостта на ДНР и ЛНР, властите спряха процедурата за сертифициране. Нещо повече, европейските партньори на „Газпром“ се оттеглиха от проекта, проектната компания е в процедура по несъстоятелност, а според Der Spiegel Германия обмисля възможността да използва инфраструктурата на „Северен поток 2“ на своя територия в плановете си за изграждане на терминали за втечнен газ.
Но какво би означавало за най-голямата икономика в Европа спирането на руския природен газ? Това е важен момент, защото реално от действията на Германия ще зависи и обединението на Запада, а съответно – реакцията срещу действията на Русия на бойното поле в Украйна.
Според изчисленията на UBS пълното спиране на газовите доставки за Германия ще доведе до свиване на икономиката с 2,8% през 2023 г. Намалението наполовина спрямо нивата от 2021 г. ще се отрази върху брутния вътрешен продукт на Германия със спад от под 1%. За сравнение, германската икономика се сви с 4,6% през 2020 г. заради пандемията от коронавируса. Ударът върху европейската икономика от вируса беше спад от 6 на сто.
Германия има още един буфер – публична задлъжнялост под 70% от БВП, или категорично страната има отговор на руския газов шантаж.
Разбира се, Олаф Шолц и неговият икономически министър Роберт Хабек са изправени пред сурова зима, пише Ройтерс. Агенцията обаче припомня, че ЕС реагира обединен при пандемията от коронавируса и това беше правилната и успешна политика. Сега общността може да докаже, че ще успее да устои и на други сътресения, дори и причинени от Владимир Путин.
