Народното събрание днес прие повторно разпоредбите в Закона за потребителския кредит (ЗПК), с които се въвежда неустойка от два пъти главницата, които сам отмени на 26 ноември. Това стана с 121 гласа „за“ и 74 „против“.
Двете разпоредби – тази, с която неустойката беше отменена и тази, с която тя днес отново беше приета, влизат в сила в един и същи момент – 1 януари 2021 г.
Следва да се припомни хронологията на целия законодателен процес, за да стане ясно как се стигна до тук.
На 19 ноември 2020 г. парламентът без какъвто и да е дебат прие промяна в ЗПК, направена чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. Тя е внесена от независимия депутат Спас Панчев между първото и второто четене на ЗДДС и предвижда, че определени разходи по бърз кредит, които на практика са неустойка, могат да достигат двойния размер на главницата и съдът няма право да ги отмени като прекомерни или накърняващи добрите нрави (повече можете да си припомните тук).
Приетото изменение предизвика скандал – омбудсманът Диана Ковачева каза, че ако влезе в сила, ще го атакува в Конституционния съд, а над 130 адвокати призоваха президентът да наложи вето.
На 24 ноември 2020 г. шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предложи промяната в ЗПК да бъде отменена със заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2021 г.
На 25 ноември 2020 г. президентът Румен Радев наложи вето на същата поправка.
На 26 ноември 2020 г. парламентът окончателно прие бюджета за догодина, включително и разпоредбата, с която се отменя новата неустойка по бързи кредити.
На 3 декември 2020 г. парламентът, обсъждайки ветото, прие повторно разпоредбата в ЗПК, атакувана от президента, а именно тази, въвеждаща високата неустойка.
Ето как бюджетната комисия в прието от мнозинството становище обяснява ефекта и крайният резултат от тази най-малкото нестандартна законодателна техника. Публикуваме го без редакторска намеса:
„В доклада за второ гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., №053-02-53, внесен в Народното събрание на 24 ноември 2020 г., има прието предложение на н.п. Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на нов § 13 в преходните и заключителните разпоредби, с който се преразглеждат чл. 4, ал. 1, т. 14 и чл. 19, ал. 7 от Закона за потребителския кредит. Мотивите за така направеното предложение са, че приетите на 19 ноември 2020 г. промени в Закона за потребителския кредит не са прецизни и не са били подложени на широк обществен дебат с участието на всички заинтересовани страни. Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е приет от Народното събрание на 26 ноември 2020 г. в 10.50 часа, включително и новият § 13 от преходните и заключителните разпоредби.
Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е върнат от президента за ново обсъждане и е постъпил в Народното събрание на 26 ноември 2020 г. в 14.21 часа, след приемането на § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и след промяна на оспорените от президента разпоредби в Закона за потребителския кредит (чл. 4 и чл. 19). Следователно към момента на приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. без постъпило вето от президента законодателят е приел единственото възможно законодателно решение и е изменил разпоредбите, като е възстановил действащото правно положение.
Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че измененията и допълненията, направени с § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в Закона за потребителския кредит, влизат в сила на 1 януари 2021 г. От 1 януари 2021 г. влизат в сила и измененията в Закона за потребителския кредит, направени с § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Използваната от законодателя правна техника не води до колизия на правни норми и разпоредбите на § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се наслагват темпорално последователно, в резултат на което се възстановява действащата до 1 януари 2021 г. правна уредба“.
При обсъждането на ветото на президента днес депутатите не дебатираха въобще за правната техника, но за първи път вносителят на предизвикалата скандал промяна в ЗПК Спас Панчев обясни мотивите си от парламентарната трибуна.
Той започна изказването си с това, че през годините много хора са се обърнали към фирмите за бързи кредити. „Това са кредити без обезпечение и фирмите, които ги предоставят, решиха, че трябва да имат още гаранции и започнаха да въвеждат едни неустойки, за да са сигурни, че няма да са на загуба. Неустойките за съжаление станаха много високи – 500%, 800%, 1000%, което поставя в неизгодно положение много граждани и се стигна до хиляди съдебни дела. Водени от идеята да бъде намерен някакъв разумен баланс между тези, които търсят и тези които предоставят кредити, с мои приятели и колеги решихме да направим едно предложение. За него от Комисията за защита на потребителите и банкери казаха, че е добро – да има таван на неустойката. Тъй като става дума за малки суми, решихме, че двукратен размер на главницата, би бил приемлив и за кредитополучателите, и за фирмите, които дават кредити“, каза Панчев.
А след това от изказването му стана ясно, че с „приятелите и колегите му“ (които не пожела да посочи, въпреки питане на депутат) са обсъждали и варианта споровете по бързите кредити да не са в съда, а пред арбитраж. Обаче предпочели варианта с на практика изключения съдебен контрол при неустойка до двойния размер на главницата.
„Явно тук допуснахме грешка и веднага след като беше гласувано в Народното събрание съдийското лоби, адвокатите, омбудсманът, президентът се обявиха против. И аз приемам за нормално това, че ние преди няколко дни отменихме тази клауза. Но проблемът е много сериозен. Моля, в бъдеще този въпрос да го решим, не може най-бедните да бъдат оставени без наша защита“, завърши Панчев.
Последваха въпроси. Тодор Байчев от БСП го попита как защитава бедните като им поставя подобна неустойка и не осъзнава ли, че за кредит от 1000 лв. човек накрая ще трябва да връща 4000 лв., като сумата нараства до 3000 лв. само заради новата неустойка. А Димитър Данчев от левицата попита Панчев дали си е дал труда да провери като види такива неустойки до колко ги намалява съдът (на практика масовият критерий е да не надвишават главницата, не двойния ? размер).
Вносителят обаче не отговори на тези въпроси, а се върна в спомени за Взаимоспомагателните каси и как след като ги няма хората са принудени да търсят бързи кредити. И отново представи като единствена алтернатива на предложения от него неподлежащ на съдебен контрол таван на неустойките изключването му с изпращането на бързите кредити на арбитраж.
