Тезата, че стратегическата ни ориентация предполага отказ от големите енергийни проекти – това е нелепо и национално безотговорно.“ Това каза пред БНР Георги Първанов, президент на България 2002 – 2012 година, по повод посещението на премиера Бойко Борисов Москва на 30 май.
[ad id=“225664″]
„И едното, и другото е възможно. Казвал съм го и в Москва, и във Вашингтон – България печели от руските енергийни проекти, които са български по своето изпълнение и характер, и от присъствието на американски военни части в България. И в двете столици тази стратегическа ориентация се приемаше добронамерено и с разбиране. След това може би дойдоха комплексите и започнахме да се доказваме евроатлантически, като късат с тези енергийни проекти, които са, за мен, най-доброто като инвестиция, намерение, можеха да бъдат и като реализация – в годините на българския преход“, каза той.
[ad id=“263680″]
„Що се отнася до вината – тя е много тежка, но още от времето на Тройната коалиция се получи едно тежко забавяне, а това беше времето в което тези проекти трябваше да бъдат направени необратими“, допълни Първанов.
Относно т.нар хеттрик на премиера Бойко Борисов при скорошното му посещение в Москва Първанов отбеляза: „Няма хеттрик, разбира се. Аз също играя футбол. Добрата новина е, че с тази визита се върнахме в мача. Дотук с метафорите. Ясно е, че газов хъб, разпределителен център в обозримо бъдеще в България не може да има. Защото просто няма откъде да се вземе този газ. Даже по времето на „Южен поток“ ние бяхме елемент от един голям, богат транзит, от който можехме да печели не 30 млн, както подхвърли някой, а десет пъти повече. Но идеята да търгуваме – това няма как да стане. Това право си го е завоювала Турция. Турция прави така: купува на едната граница, продава на другата на цени, каквито иска“.
[ad id=“236999“]
Той е убеден, че предимството на България е стратегическото географско разположение. „Не защото сме много ценни. По друг начин стои Сърбия. Вучич беше на парада на победата и тези неща се ценят в Москва. А ние искаме от днес за утре, от днес за днес, да получим някаква революционна промяна в отношението към България. /…/ Не може след 8-9 години отсъствие на контакти, след тежки реплики, след атаки от най-високо равнище от българската страна (разбира се и руската не е оставала длъжна), след това, което се нагнети като напрежение, не можем да очакваме, че ще се случи нещо революционно ново. Но прагматичното е част от „Турски поток“ да мине през България.“
[ad id=“218548″]
„Не е добре нашите двама първи мъже – и двамата генерали, да се надскачат, когато става дума за външна политика, особено когато става дума за отношенията с Русия. Има място и за двамата и елементарна координация трябва да се получи. Сега тя не е факт. Има толкова широко поле за взаимодействие с руската страна, че тази конкуренция и ревност за мен е необяснима“, смята Георги Първанов.
[ad id=“237001″]
Запитан не е ли странно, че БСП внася предложението за отмяна на мораториума за АЕЦ „Белене“ Първанов беше категоричен, че мораториумът трябва да падне незабавно: „Не виждам друг вариант освен падането на мораториума. Парламентът трябва да развърже ръцете на правителството в контактите с инвеститорите. По това две мнения няма. Второ обаче – аз си мисля дали междувременно пак няма да се обади някой голям брат, някой приятел отвън, който да наложи забрана за развитието на проектите. Независимо от затоплените отношения отвъд океана с Изтока, има едни трайни интереси, които не са в наша полза. Руското икономическо и енергийно присъствие не е желано за мнозина на Запад тук в региона, но за нас то е жизнено необходимо – така както е за Унгария, така, както е за Турция, за целия регион, така че ние трябва да си отстоим интереса. Така, както го прави Германия със „Северен поток“. Значи там може, а тук, за нас, важат само забраните.“
[ad id=“238430″]
„Рутинно, добре, повече от прилично си свършиха работата тези, които отговаряха за председателството“ – гласи оценката на Георги Първанов за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По думите му, като успех може да се отчете връщането на темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС.
