Преди около година основният спор в Реформаторския блок беше кой да стане председател на блока, така че той да има единно лице, и една от хипотезите беше, че именно Вие ще станете председател на блока. Сега, доколкото разбирам, се отказвате изобщо от тази идея в името на последен опит за възстановяването на единството на блока.
– В интерес на истината нито за момент след септември 2014 г., когато беше провален предвиденият по учредително споразумение конгрес на блока, аз не съм поставял кандидатурата си на масата. И това всеки безпристрастен наблюдател го вижда. За това си има своите логични причини. Основната е, че поведението на част от представителите на РБ за мен изключва възможността да нося отговорност за тях. Не мисля, че мога да нося толкова тежка политическа отговорност като това, да съм лидер на хората, които в момента представляват блока в изпълнителната власт.
Единственото възможно бъдеще на РБ минава през обединението. В политиката обединението означава общо лидерство и общо ръководство. Не означава обезличаване на отделните партии. Аз имам отчетно-изборно събрание на ДСБ на 16 юли и по всяка вероятност ще бъда кандидат за лидер, но на Демократи за силна България, а не на РБ. Но ако искаме блокът да има бъдеще, той трябва да се превърне в единна структура. Единен лидер, единно ръководство, което е различно от председателите на партиите, и ясни процедури за взимане на единни политически решения. Нищо от това не видяхме за последните три години. Резултатът е, че блокът може и да има симпатизанти и избиратели, но няма политическо поведение и съответно няма резултати.
Това звучи като заплаха, че ако блокът не се консолидира по някакъв начин, ще има поредно оттегляне на ДСБ – или как да разбираме тази заявка?
– Тук няма място за заплахи. Споразумението на блока изтича с президентските избори. Това са политическите реалности.
Но аз ще се върна още по-назад, защото вчера беше 14 юни (интервюто е взето на 15 юни – бел. ред). Непосредствено след избора на Пеевски за председател на ДАНС и началото на гражданските протести започна и процесът по консолидация – създаването и консолидацията на РБ. Тогава направихме силни политически заявки. Първата беше, че партиите вдясно, които са се провалили на изборите 2013 г., ще вървят към обединение. И не просто вървят към обединение, а под егидата на гражданския съвет, съставен от хора, които до този момент не са били активни в политическия живот. Т.е. очаквахме обединение и много рязко отваряне към гражданското участие. По-важното е, че ние казахме в името на какво. Не в името на това да се върнем в парламента или да запазим депутатите си в ЕП, а в името на това България да започне реформа в правосъдието, да се промени категорично моделът на администрацията – т.е. от партийния принцип да се мине към принципа на меритокрацията, или назначение според заслугите, колкото и това да звучи в България идеалистично. Имахме много ясни виждания какво трябва да се промени в българската икономика, както и в редица други сфери, с конкретни предложения. Така че блокът възникна като кауза. Първо, единство чрез отваряне към гражданите, и второ – радикални реформи в сферите, в които обществото очевидно е изгнило и пробито.
Три години по-късно е предостатъчно време в българската политика, за да дадем някаква оценка. Оценката е, че блокът успя да обедини голяма част от десните избиратели извън ГЕРБ, но също така и не можа по никакъв начин да оползотвори този добър резултат. И тук искам да подчертая, че това сега се случва и в органите на местна власт в страната. Защото ние получихме много добър резултат и на изборите за местна власт, особено в общинските съветници. Там сме над очакванията си и над резултата, който имахме на парламентарните избори. Но както в парламента, така и в местната власт, се вижда, че не може да се формира обща воля на РБ, че липсата на общи органи води до това, че няма общи решения, и се гласува по един разпокъсан начин, който изключва постигане на резултати.
И аз ще дам един пример. Аз съм народен представител на РБ от Варна, но в София съм избирател. И на последните местни избори съм гласувал за листата на РБ. Само един пример е гласуването за цената на билета за градския транспорт. Тази група от 11 души гласува по 4 начина – за, против, въздържали се и с отсъствие от зала. ДСБ беше твърдо против, ДБГ с трима съветници гласува по трите възможни начина, СДС беше изцяло за. Аз като избирател на РБ и като човек, който пътува с градския транспорт в София, съм искрено възмутен от поведението на моите избраници. Така че нямам много очи да гледам хората, които са гласували за мен по същата причина.
Ако лидерите на партиите в РБ са възмутени от техните избраници, как си представяте, че избирателите се отнасят към РБ като цяло и към лидерите на партиите в този блок?
– Аз за това казвам, че блокът в този вид не може да работи повече. Когато е стигнал дотам да разочарова председателите на съставните си партии в ролята им на избиратели, той има нужда от много голяма промяна. И по тази причина ДСБ заема една съвсем ясна позиция.
Тогава какъв е смисълът да се опитвате да го направите единен функциониращ механизъм, след като Вие сам казахте в началото, че не искате да поемете политическа отговорност за тези представители на блока, които са във властта? Това е доста силно изказване. А в същото време искате обединение с РБ отново.
– Процесите на обединение и излъчване на политическо лидерство могат да променят нещата. Това са правилата на политиката. Защото, когато има един лидер и един екип около него, които носят цялата отговорност, на първо място се губи ресурсът на Борисов да упражнява той лично лидерство в Блока. И на второ място се изгражда единен образ пред избирателите, който неизбежно води към това да се води единно поведение. В момента няма нито единен образ, нито единно поведение и същевременно фактическото лидерство се упражнява от Цветан Цветанов в парламента и от Бойко Борисов в изпълнителната власт чрез комбинация от преговори, сепаративни преговори и интриги.
Тоест Цветан Цветанов е лидер на РБ в момента?
– По-скоро Бойко Борисов, защото повечето лидери на РБ са негови министри.
Вие как си представяте, че ако има единно лидерство в РБ, това ще попречи на това интригантстване? Факт е, че и вие се срещате с Бойко Борисов отделно от Меглена Кунева, и тя се среща отделно от вас.
– Всеки от нас носи отговорност за това състояние, само че аз соча решението. Политическите решения минават през лидерство и отговорност.
Кой да бъде лидер тогава на РБ, след като най-популярните му лица очевидно няма да бъдат? Лидерите на партии?
– В момента, в който кажа име, той ще се превърне във враг номер 1 на поне две от партиите в РБ, така че нямам такова намерение. Между другото това е основна пречка и за издигане на общ кандидат за президент, защото свестните хора просто не искат да се ангажират с блока в това му състояние.
Аз искам да поговоря малко повече за конгреса, защото блокът има своите основания за единство и то е в успеха на местните избори. На местните избори излъчихме около 550 общински съветници – представители на всички партии, без изключение. И може би най-голямата група сред тези хора са партийно необвързани. Всеки един от тези 550 души е спечелил мястото си благодарение на преференцията. Мисля, че няма нито едно изключение. Така че всъщност те представляват реална политическа сила. Зад тях стоят и избиратели, а не просто партийни лидери. Според виждането на ДСБ тези 550 души трябва да бъдат ядрото на конгреса. Около тях може да има равен брой делегати от всяка партия, като чисто партийни участия. Примерно по 50 или 60, но да са по-малко тези, които са излъчени от партийните централи, от тези, които са излъчени от избирателите. Това решава и въпроса за гражданската квота, защото тя е там. Тя е сред общинските съветници, ефективно избрана. Разбира се, имаме и граждански съвет с изтекъл мандат, но не е избран нов, така че и целият граждански съвет трябва да бъде съвсем естествено в състава на този конгрес.
Аз вярвам, че тези хора могат да вземат общо политическо решение и могат да формират обща политическа воля по три основни въпроса. Първият е какво е отношението на блока към властта, вторият е кой да бъде лидер на блока и какъв да бъде екипът му, а третият е кой да бъде кандидатът на блока за президент. И изобщо какъв да бъде форматът на РБ за явяване на президентските избори. Особено съществен е първият въпрос за отношението към властта, защото ние имаме пет партии, които с малки изключения, са излъчили лидерите си за министри в кабинета на Борисов. Но когато слезем на общинско ниво, ние ще видим, че там правилото е, че ГЕРБ управлява в динамични коалиции с ДПС и БСП и, с много малки изключения, РБ е основна опозиция на ГЕРБ в общинските съвети. Така че аз не виждам хората в ДБГ и в СДС, които са на власт на терен. И, честно казано, съм водил доста такива разговори с тях. Ще цитирам представител на една от партиите, който каза: „Те може да са на власт, но аз не съм.“ Така че гласът на тези хора в крайна сметка трябва да определи и общото решение на Блока дали участва във властта или не.
Ако този конгрес вземе решение, че РБ трябва да се разграничи като цяло от властта, ще последва още по-голяма криза, тъй като е очевидно, че министрите, които в момента са в кабинета, няма да го напуснат. Вече имаше един-два теста за това.
– Аз не мога да предвидя, честно казано, личните реакции на министрите в блока при такова решение. Моето разочарование в отношенията ни не е тайна за никого. Фактът, че аз неколкократно поемам и тази отговорност да кажа пред избирателите ни, че съм допуснал тежки политически грешки, като не съм осигурил единството на блока на по-ранен етап, за да не се получава тази пародия на политика, която правим, показа моето отношение. Въпреки това аз още веднъж казвам, вярвам, че РБ има реална политическа подкрепа и най-малкото е длъжен да опита да постигне едно резонно политическо единство.
Това може да доведе до някакъв общински преврат в РБ, но останалите партии биха ли се съгласили на такъв тип представителство?
– Въпросът става философски. Какво са партиите? Има хора, които смятат, че партия е само председателят, който държи подписа, има хора, които смятат, че партия е някакъв апарат от 5-6 души. Аз смятам, че партията, това са ръководството, активистите и избирателите. И нищо не е по-представително за една партия от нейните представители в местната власт. Когато казваме, че Цветанов държи ГЕРБ – то не е случайно. Защото хилядите представители на ГЕРБ в местната власт са в огромната си част лично подбирани от него. А и по тази причина често виждаме колко безпомощен е Борисов в отношенията си с Цветанов. Така че за мен партиите са основно това, което сме излъчили в местната власт. Блокът се е явил на тези местни избори с централна регистрация, т.е. хората са гласували за РБ, а не за ДСБ, ДБГ, СДС. И съответно тези хора, избрани като Реформаторски блок, трябва да получат правото да вземат решенията. И общото състояние на блока показва, че това е въпрос, който не може да се отлага изобщо. Той се отлага вече три години.
Имаше много съмнения за доста от хората, които влязоха в местната власт от РБ между другото. Да не споменавам Хасково.
– Аз не виждам политици в България, за които няма съмнения. В крайна сметка моделът на управление на Хасково приключи по волята на хасковските избиратели. Без да коментираме как ГЕРБ правят избори. Не може да се правят генерални положителни или отрицателни оценки на хората, които упражняват власт в България. Има мегдан за нещо съвсем друго – борба за реално независимо правосъдие, което да не допуска ние или медиите да бъдем съдници на това дали някой е престъпник или не е. България трябва да има система за разкриване и наказване на корумпирани политици, за да спре този разговор – за този се говори това, за онзи се говори онова. И това е основната ми политическа цел. Цел, която поради липсата на политическо единство ние не можахме и съвсем очевидно в рамките на този парламент няма да успеем да постигнем.
Интервюто взе Илин Станев
Източник: капитал.бг
