Президентът Румен Радев обвини служебния кабинет на Димитър Главчев в политическа зависимост, но не уточни от кого. На брифинг в сряда Радев каза, че съмненията за зависимости на правителството растат заради „немотивирани кадрови промени“.
Изказването на президента идва близо седмица след като Главчев уволни двама областни управители, които самият той беше назначил само месец по-рано.
Става дума за кадри на ДПС, които са приближени до почетния председател на партията Ахмед Доган. От месец насам в тази партия тече конфликт между Доган и съпредседателя на ДПС Делян Пеевски.
В този спор двамата областни управители – на Смолян и на Кърджали, заеха страната на Доган, след което бяха уволнени. Други областни управители от редиците на ДПС, назначени от Главчев, които обаче подкрепиха Пеевски в конфликта, запазиха позициите си.
Тези назначения и уволнения бяха разтълкувани от депутати и анализатори като знак за зависимост на служебния кабинет от ДПС-Пеевски.
Радев обаче не уточни от кои политически сили според него е зависимо служебното правителство.
„Растат съмненията около това правителство за зависимости, и то дълбоки зависимости“, каза президентът в сряда и добави, че „това се вижда по редица абсолютно немотивирани кадрови промени“.
Попитан дали има предвид смените на областни управители, Радев каза, че освен тях визира и смяната на „шефове на болници“ и на ръководството на Държавния авиационен оператор.
В началото на юни служебният кабинет смени ръководителя на правителствения авиоотряд Златко Златев с предишния му началник Тодор Коджейков. Коджейков беше личен охранител на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в първите му години на министър-председателския пост.
В сряда Радев каза, че уважава Коджейков „като спортист и охранител, но в длъжностната характеристика на генералния директор на Авиоотряда е записано, че той трябва да е летец“.
Според президента тази кадрова смяна показва или „пълна некомпетентност“ на служебното правителство и транспортния министър Георги Гвоздейков – бивш член на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), или „дълбока зависимост и изпълнение на нечия поръчка“.
„Според мен в случая се касае и за двете“, добави Радев.
Обвиненията на президента към служебното правителство бяха част от критиките му към промените в Конституцията, приети от правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС през декември миналата година. Радев атакува тези промени пред Конституционния съд (КС).
Миналата седмица КС отмени по-голямата част от промените в основния закон, но запази тези, свързани със служебната власт.
Те гласят, че когато парламентът не успее да излъчи редовно правителство, президентът посочва служебен премиер измежду няколко души на определени държавни постове – председател на Народното събрание, управител на Българската народна банка (БНБ), председател на Сметната палата и други.
Идеята на тази промяна беше да намали политическото влияние на президента през служебните кабинети. Преди това държавният глава имаше право да избира когото реши за поста на служебен министър-председател. Така между 2021 г. и 2023 г. на власт в България бяха четири служебни правителства на президента Радев с приближени до него премиери и министри.
Промените в Конституцията в частта за служебната власт освен това предвиждаха повече права на парламента за контрол над служебното правителство.
В сряда Радев попита къде са резултатите от този контрол. „Аз не ги виждам, защото няма политическа отговорност“, каза още президентът.
Служебният кабинет начело с Димитър Главчев встъпи в длъжност през април тази година, след провала на договорената между ПП-ДБ и ГЕРБ ротация на премиерския пост в предишното редовно правителство. За част от министрите в кабинета на Главчев, включително за вътрешния министър Калин Стоянов, има твърдения, че са близки до ГЕРБ и ДПС.
Самият служебен премиер, който е бивш шеф на Сметната палата, в миналото е бил депутат от партията на Борисов.
