Разединените политически партии трябва да се опитат да обединят множеството негласуващи българи, а не толкова своите опоненти, и могат да го постигнат, ако успеят да формулират българска кауза, която да дава устойчивост и перспектива. Такава „българска мечта“ задължително трябва да включва по-добрите перспективи за живота на младите поколения в България и приобщаването на напусналите българи към развитието на страната. Това каза проф. Росен Стоянов, политолог и преподавател по политически комуникации в НБУ, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Политическото разединение в последните години е заради тенденцията на разрушаване на стандартните консервативни политически модели и идеологии и замъгляването на границите между ляво и дясно, коментира Стоянов.
„Когато започне да се говори, че не е важно кое е дясно или ляво решение, а е важно кое е в подкрепа на обществото, губим смислите, които досега бяха разбираеми – всичко става обтекаемо, общо, неизвестно. Бих препоръчал връщане към идеите и идеологиите, за да можем ясно да разграничим приятното и полезното за нас от популизъм или крайности“, каза гостът..
Разнородният състав на Народното събрание през последните години е резултат на отслабването на разграничението между леви и десни, и макар това да означава представителство на повече групи хора, на практика води и до намаляване на възможностите за структуриране на работещо парламентарно мнозинство, коментира Стоянов.
„Раздробяването на идеи и отслабването на изконните десни и леви води след себе си възможност за навлизане на политическия терен на много повече популисти или хора, който случайно или може би нарочно понякога, като политически инженеринг, попадат там“.
Опитът на ГЕРБ-СДС да съставят правителство начело с проф. Николай Габровски показват, че работа на високо специализираните професионални кадри е там, където са най-силни, смята Стоянов.
„Дори и мястото на интелигенцията трябва да е извън политиката. Тя е особено занимание за хора, които смятат, че имат кауза и изцяло се посвещават и професионализират всекидневието си“.
Вторият мандат за съставяне на правителство, който се връчва на „Продължаваме промяната“, вероятно няма да бъде успешен, смята Стоянов. „Изиграните ходове от политическите партии до момента говорят по-скоро за политическо надиграване – ПП заяви, че няма да представя директно структура и състав на кабинет, а декларация, която трябва първо да бъде приета“.
Такова нововъведение и опит за търсене на оригинални решения в една кризисна ситуация може да не е особено прагматично в момента, каза Стоянов.
Кандидатурата на акад. Николай Денков за премиер може да има по-широка подкрепа и извън академичните среди, но може да бъде атакуван от опоненти заради минали негови решения.
На служебните правителства напоследък им се налага да взимат решения, които са извън специфичния хоризонт на техните правомощия по Конституция, което засилва ролята на президента Румен Радев.
Подобно решение е обявеното подписване на 13-годишен договор за доставка на газ за България през Турция, по силата на който „Булгаргаз“ би трябвало да получи достъп до турските терминали за втечнен природен газ и газопреносната мрежа на страната.
„Това звучи на първо четене прекрасно, ако останем само на повърхността на новините – имаме криза, изведнъж имаме решение. Но така работи рекламата“, коментира Стоянов и напомни решението на Владимир Путин да разреши изплащането на дълг за газови доставки в различна от рубли валута и засилващите се енергийни връзки между Турция и Русия.
Целият разговор – във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
