Заради войната на Русия в Украйна Германия взе историческо решение да увеличи военния си бюджет на 2 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и да отдели 100 милиарда за модернизация на отбраната на страната.
Думите “решението е правилно, но дали е добро” на министъра на икономиката от Партията на Зелените Робърт Хабек сякаш най-добре отразяват нагласите в страната.
Какво означава тази промяна в контекста на германската история?
Преглед на историята
Краят на Втората световна война на 8 май 1945 година означава за победена Германия пълна демилитаризация и край на нейната армия. Унищожени са всички оръжия, разпуснати са всички военни съюзи, както и самата армия. Военната индустрия спира да работи, съоръженията във фабриките са демонтирани и унищожени.
Въпросът за въоръжаването на Германия е поставен отново от канцлера Конрад Аденауер след основаването на Федерална република Германия на 23 май 1949 година. Мнозинството германци тогава отстоява позицията “Ohne mich!” (без мен) – когато Германия няма армия, не може да води война.
Задълбочаването на студената война между Съветския съюз и САЩ през 50те години променя редица нагласи вътре в страната. 10 години след капитулацията, на 9 май 1955 година, ФРГ става член на НАТО.
Същата година се приема за рождена дата на новата федерална армия – през 1956 година тя получава името “бундесвер”, федерална отбрана, което трябва да я отличава от името на армията по време на нацизма “вермахт”. По конституция новата армия се създава единствено с цели за отбрана. Подготовката и воденето на нападателна война са обявени за наказуеми и противоконституционни. През същата 1956 година в ГДР е създадена националната народна армия.
От 1956 година е въведена и задължителната военна служба, като от 1961 тя може да бъде заменяна с цивилна служба.
Първите задачи
Първата мисия в чужбина идва през 1960 година – помощ за населението в Мароко след тежкото земетресение. Тя помага за връщането на международното доверие в немската армия.
Доверието вътре в страната нараства две години по-късно. Тогава армията, по идея на тогавашния кмет на Хамбург Хелмут Шмит, участва в спасителни операции в града и крайбрежните райони на Северно море след катастрофалните наводнения през 1962 година. Спасени са над 1000 души. Тогава е направена и поправка в конституцията – армията може да участва при спасителни операции след катастрофи, но само с мирни средства, вътре в страната.
От 1975 година в армията могат да служат и жени, от 2000-та година – те могат да бъдат и войници.
В края на 70-те и началото на 80-те години западногерманското общество е обхванато от масови антивоенни движения и протести срещу разполагането на американски ракетите Пършинг на немска територия. Това идва в отговор на неуспешните преговори за разоръжаване между САЩ и Съветския съюз.
През 1990 немската армия е изправена пред ново предизвикателство – обединението на Германия и интегрирането на 90 хиляди източногермански войници и 45 хиляди цивилни.
С това идват и новите въпроси – дали армията да продължава да бъде единствено отбранителна или да играе по-съществена роля в решаването на конфликтите по света? Конституционният съд на страната постановява през 1994 година, че немски въоръжени сили могат да участват в чуждестранни мисии на НАТО, когато те имат за цел да запазят и укрепят мира. Решението за участие на Германия в такива операции трябва да бъде одобрено от парламента.
Мисиите в НАТО
Участието на германски войски в операцията на НАТО в защита на Косово през 1999 година и в тогавашните бомбардировки над сръбска територия, предизвиква ожесточени дебати в страната. Основа причина е липсата на мандат на ООН за самата военна операция и заради преобладаващото мнение, че участието на Германия е “нападение”, а не отбрана. Тогава външният министър от партията на Зелените Йошка Фишер е подложен на сериозна критика в собствената си партия и наречен дори “подпалвач на война”.
Германия изпраща свои войски и като част от мисията на НАТО в Афганистан – отново при сериозна вътрешна съпротива и дебати.
И после Путин нападна
От 2010 започва голяма реформа в армията. След 2011 г. отпада задължителната военна служба, армията става доброволна, съставът намалява, за да стигне от 220 хиляди до 180 хиляди души. Гледната точка на Берлин – нападение върху немска територия отвън не изглежда вероятно.
Ето в такава ситуация започна войната на Русия в Украйна.
Буквално за дни бяха променени стратегически цели. Тезата – не е вероятно нападение над Германия вече не е валидна. На въпроса – „може ли армията да защити страната при нападение“, бившият генерал от НАТО Егон Рамс отговаря: “Кратък, ясен отговор – не”.
На фона на войната и бежанската криза решенията за военна помощ за Украйна, както и за модернизация на армията и увеличен бюджет за отбрана, се посрещат добре. Повечето медии като консервативната ФАЦ поздравяват това “събуждане” на германската външна политика.
Макар досега в подобни дебати винаги да се подчертава историческата отговорност на Германия като причинител на голямата катастрофа на 20ти век, сега за първи път изглежда, че историята престава да бъде такова мерило.
„Ако уроците на историята бяха определящата максима, те щяха да направят правителството неспособно да действа”, писа например “Зюддойче Цайтунг”.
След обединението на Германия военният бюджет на страната постоянно намалява. По време на студената война той е 3 процента, през последните години той е между 1 и до 1.5 процента.
Иронията на историята е, че през 2017 година тогавашният американски президент Доналд Тръмп настоя в типичен стил Германия да увеличи бюджета си, ако иска НАТО да я пази от Русия. Тогава и социалдемократите, и Зелените обявиха това за напълно неприемлива цел. Днес Путин успя да доведе до обрат в мисленето.
