Най-богатият родопчанин в света казва: Да бъдеш малко глупав, мързелив и щедър – това са трите условия за икономическия успех!
[ad id=“225664″]
За мен има два основни показателя за жизнен стандарт: колко бензин и колко храна можеш да си купиш с изкараното за един ден, твърди Шефкет Чападжиев
Роденият в Мадан Шевкет Чападжиев е един от най-успелите българи в САЩ.
През 1976 г. регистрира в Чикаго първата си книговезна компания, а няколко години по-късно става собственик на един от най-големите полиграфически комплекси в Америка. В момента се занимава с обществени каузи и благотворителност, пътува по света. Спонсорирал е болници, сиропиталища, футболни отбори и църкви в България и САЩ. С негови средства в Чикаго беше издигнат паметник на Алеко Константинов и бе създаден първият Български културен център в града.
– Коя е според Вас най-ценната добродетел?
– Честността. Да обичаш ближния така, както обичаш себе си. На повечето добродетели съм се научил в САЩ – една от причините за успехите на американската нация е, че тук хората са добронамерени един към друг. Другата е респектът към закона. Хората навсякъде са еднакви, отношението към закона ги прави различни.
[ad id=“236993″]
– Кой порок мразите най-много?
– Да мразиш.
– Кое е според Вас идеалът за земното щастие?
– Здравето и духовният мир.
– Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?
– На тези, които са причинили злини на другите или не могат да се преборят със собствените си демони.
– Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой – най-печалният (най-тежкият)?
– Най-хубавият – когато дойдох в Америка. Най-тежкият – загубата на родителите ми. Когато майка ми почина, беше невъзможно да се върна в България. И на татко на погребението не успях да присъствам.
[ad id=“236999″]
– Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умен, или продължавате да вярвате, че е така?
– Никога не съм мислил за себе си, че съм умен. Не трябва да бъдеш много умен, за да успееш. По света има много умни хора, които не са успели в живота. За успеха е нужна доза късмет. Да бъдеш малко глупав, мързелив и щедър – това са трите условия според мен, за да постигнеш икономически успех. Ако си умен – все пресмяташ какво ще загубиш, какви са евентуалните рискове и пропускаш шансовете си. Когато си мързелив, все гледаш да измислиш как да направиш нещо по по-лесния начин. Щедър, означава да не използваш хората, които работят за теб.
– Приятел ли сте на самия себе си?
– Да.
– Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?
– Не ми се е случвало. И по отношение на приятелите си съм реалист.
[ad id=“237001″]
– Споделяте ли мисълта, че за да каже човек „Аз те обичам” трябва преди това да може да каже „Аз”?
– Ако думата „Аз” е първото, което поставяш във всяка ситуация, и другите започват да мислят повече за своето „Аз”.
– Какви проблеми разрешава добрият брак?
– Почти всички. Когато има разбирателство.
– Може ли омразата да породи някаква надежда?
– Омразата към греха поражда надежда за по-добро.
– Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?
– На вродена хуманност.
– Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи за ръце от хотел) или някоя идея?
– Сигурно, макар и да нямам такива спомени. Няма безгрешни хора.
[ad id=“238430″]
– Какво не бихте направили за пари?
– Да предам човек или себе си.Да объркам нечий живот.
– Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
– Собствените си недостатъци.
– Коя историческа личност Ви е най-симпатична?
– Роналд Рейгън. Като цяло политиците едно говорят, друго правят. Рейгън не се срамуваше и не се страхуваше да каже това, което мисли.
– Кое е най-точното определение за политиката? И в частност – за българската политика?
– Безнадеждност – за българската политика. Може би миналото ни е причина да не можем да вземаме правилните решения за политическия ни живот. При мен в Чикаго са идвали български политици от всякакви цветове. Всеки от тях поотделно е много симпатичен. Смятам, че повечето хора влизат с добри намерения в българската политика, но като пробват да направят нещо, а то не стане, после друго, и пак не стане, се отчайват. И изведнъж виждат, че им остава една година от мандата, и си казват: „Я дай да оправя поне себе си.“
Източник: bgnow.eu
