КАТО НАСЪН
Откривам се в замръзналото утро
в сълзите на дървото.
Толкова е кехлибарно тихо,
че чувам тишината на всемира.
И няма сетива, а само чувства,
изплетени от паяжинна нежност.
Почти разчитам тайнствения код
в синусоидата на птичите ята,
сновящи в коридорите на времето.
Като насън се втурвам подир тях –
сред светлини и сенки оцелявам.
Събирам разпиляното дотук,
а бъдещото програмирам според случая,
подсказан от дърветата и птиците.
Спохождат ме чудати мисли и видения,
обагрени във неумиращо зелено.
Новозаветно във замръзналото утро
прегръщам себе си в невидимото огледало.
Роза Янкова , Ст. Загора
[ad id=“225664″]
Роза Янкова е дългогодишен преподавател по български език и литература в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ Стара Загора.
