Описва себе си като човек, който обикаля света, за да преследва комети. Прекарала е по-голямата част от живота си с поглед, вперен в звездите, а миналата седмица едно от небесните тела, които изучава, бе кръстено с нейната фамилия.
Астрономът доктор Росита Кокотанекова е само на 30 години, но вече има дългогодишен опит в изучаването на небесните тела. Международният астрономически съюз отбеляза нейния принос за проучването на астероидите в пояса между Марс и Юпитер. Символично организацията даде на един от тях нейното име. (42772) Kokotanekova е 6-километрово парче скала открито през 1998 година.
Кокотанекова завършва природо-математическата гимназия в Хасково, като през 2004 и 2005 година е част от българския национален отбор по астрономия.
Продължава образованието си в университета Якобс в Бремен, прави специализация в Харвард-Смитсониан център и докторантура по Изучаване на Слънчевата система към Института Макс Планк в Германия. В момента Кокотанекова работи към Южната европейска обсерватория (ESO). Преди началото на пандемията работата и е свързана с множество пътувания с цел наблюдение на космическите тела.
“Досега съм учила и работила в институти и обсерватории в осем държави (България, Германия, Швейцария, САЩ, Австрия, Италия, Сърбия и Великобритания). От началото на докторантурата си започнах многократно да посещавам обсерваториите Ла Сия и Паранал в Чили, както и Калар Алто и Ла Палма в Испания. А за да представям резултатите си и да се срещам с колеги през годините, съм била на най-разнообразни места като САЩ, Уругвай, Литва и т.н. През 2019 г. имах над 40 полета, включително и четири двуседмични наблюдателни смени в Обсерваторията Паранал в Чили”, казва Кокотанекова в интервю за Media brick.
Кокотанекова отбелязва, че всекидневието на научен изследовател е вълнуващо, но е изпълнено с редица предизвикателства.
“Дотук съм имала много дълги, безсънни наблюдателни нощи, както и много дни, в които въпреки усилията резултатите не идват. Всичко това е съчетано с много колебания дали несигурните временни договори, които младите учени на Запад получават, са правилният избор“, разказва тя. И допълва, че не на последно място, въпреки че ситуацията в световен план се подобрява, ниският брой на жените в астрономията също е предизвикателство. „Това те кара да се замислиш за перспективите в тази сфера”, казва още Кокотанекова.
Признанието, което младата изследователка получи миналата седмица, е обнадеждаващ знак, че научната общност разпознава младите астрономи и по-конкретно жените сред тях, не само като пълноправни свои членове, но и като лидери в областта.
Всяка година комисия от изявени астрономи подбира имената на няколко свои колеги, чиито имена да бъдат дадени на астероиди. По традиция изборът на комисията се обявява по време на конференцията “Астероиди, комети и метеори”, която веднъж годишно събира световните експерти в областта на малките космически тела. Тазгодишната конференция бе отложена заради пандемията от коронавирус. Въпреки това организаторите публикуваха новоизбраните имена в своя бюлетин, “защото признанието за учените и организациите не бива да закъснява повече”.
Астероидът (42772) Kokotanekova не е първото космическо тяло, което носи наименованието на български учен. Общо 40 са нашите сънародници, чиито принос за астрономията е отбелязан по този начин.
Кокотанекова съветва младежите, които искат да поемат по нейните стъпки “да подхранват любопитството си и да намерят среда, в която да научат повече за Космоса”. Според нея България предоставя добри възможности за развитие на начинаещите астрономи.
“Като първа стъпка нека посетят някои от многобройните планетариуми в страната, които вече са оборудвани и с модерни дигитални прожектори. Посещение в обсерваторията Рожен, където могат да се докоснат до най-голямата обсерватория на Балканския полуостров, също би оставило трайно впечатление у тях”, смята тя.
